Дни преди изборите на 9 юни разговаряме с д-р Любомир Канов, психиатър и писател, политически емигрант в САЩ, кандидат-депутат на „Синя България“, но по негово изрично желание е последен в една от листите. Какви са посланията на тази коалиция, какви са разликите между лявото и дясното в политиката, що за актьори са главните участници в политическото шоу, което тече у нас? Защо младите хора не виждат причина да гласуват? И какво би направил Доналд Тръмп да спре войната на Русия в Украйна, ако стане президент?

- На откриването на кампанията на „Синя България“ Тончо Токмакчиев цитира Маргарет Тачър: "В политиката има два пътя - единият е десен, другия е грешен". В какво се изразява левият и защо е грешен, доктор Канов?
- Най-обобщено може да се каже, че лявото е етатическо, наблягане на държавата, докато дясното защитава индивида, индивидуалните права и се стреми да ограничи господството на държавата над индивида. Или в най-добрият случай, да търси равновесие между частното и общественото, между индивида и държавата. Макар че често се представя за демократично, лявото фактически установява господство на държавата, която приема поданиците си за нещо като своя собственост и се занимава с това да менажира, да преразпределя и да определя хода на общественото развитие.

- Още един цитат на Маргарет Тачър: "Комунизмът свършва тогава, когато свършат чуждите пари, които харчиш!"
- Това е класическото определение на лявото, защото когато, така да се каже, човекът бива овеществен от държавата при всички форми на социализма, тогава държавата решава какви порции тя ще му отпусне, или, както се изразяваме в България, държавата „ще даде“. Разбира се, държавата дава нещо, което нито е произвела, нито има някакви заслуги. Тя просто е отнела чрез данъците, секвестирала или отчуждила част от труда на т.нар. поданици и след това започва един процес на разпределяне, което, разбира се, често пъти е произволно и съгласно някаква утопична и погрешна идеология, обикновено катастрофална, защото парите, които държавата харчи чрез нейните чиновници, в крайна сметка свършват и правителството си отива. Тогава идва дясното, което отново започва да трупа, докато дойдат левите и отново ги изхарчат. Така че левите политики включват раздаване на общите пари през бюджета, но практически означават само нарастване на безплодна и вредна администрация, държавни заплати и притискане на производителната част от обществото чрез данъци.

- Как протича според вас предизборната кампания? На банера ви на „Синя България пише „Има смисъл“. От какво има смисъл, за да привлечете хората да гласуват за вас, какво ще направите вие в българския парламент и в европарламента?
- Ние от „Синя България“, пък и всички десни хора смятаме, че във всичко трябва да има здрав смисъл. Утопичните идеи за преразпределяне, за равенство, за някакво добруване на някакви уж онеправдани групи – всичко това говори за загуба на здравия смисъл. Ние разчитаме на хора, които считат семейството, своето общество и общност за свои морални ценности, бих казал – обичайните за нашия народ ценности, които трябва да бъдат защитавани. И в този смисъл - това има смисъл. 

- Какви са вашите послания към младите хора, които на 9 юни ще гласуват за първи път?
- За жалост младите хора са отчуждени от политическия процес и то с основание. Те не се виждат в този цирк от празни приказки, разказани на лош български език. Те не намират допирна точка с техния живот и интереси. Поне за тази част от младите хора, които са образовани, които са европеизирани, които искат България да бъде част от цивилизования свят, такава кампания не буди интерес, по-скоро буди отвращение. Нашият подход към тези хора е типично десен – те трябва да разчитат на себе си, на своите сили, на знанията, дадени им от цивилизования свят, където личните им заслуги са основното, а не на привилегиите, давани от държавата на онези, които са в непроизводителните слоеве на обществото. Това е основната разлика, която ние предлагаме в нашата програма.

- Как бихте определили политическата обстановка седмица преди изборите?
- От моя гледна точка обстановката може да се опише  с една българска дума – батак, без с това да ангажирам героичния град Батак. Нещата са на примитивно ниво, бушуват много силни страсти, но това са по-скоро едни хора, които се щурат в политическото пространство без посока, правейки едно и също с безплодни усилия, с постоянно сменящи се омрази и нападки едни към други, без те да бъдат осъществявани. И младите хора не виждат причина да гласуват, защото резултатите са предизвестени от социологията, която отново и отново ги повтаря. Това е един разкол между хора, които от доста дълго време са в политиката с много малка способност да отидат в друга посока. Обстановката е кой да е по-голям, кой да е по-велик и кой да се наложи в тази сага, която се разиграва напоследък. На едно друго място бях казал, че да се показват кусурите на партньора или да се премълчат, е все едно игра на бридж белот с надцакване, с удряне на картите по масата и то от хора, които си представят, че играят всъщност покер.

- Предизборната кампания за кой ли път протича като  яростна конфронтация между русофили и русофоби. Има ли според вас изобщо българофилска партия?
- Аз мисля, че за съжаление – и това е вече десетилетия, може би цял век историческа дезинформация – в главите на много българи цари една русофилска бъркотия. Не мога да кажа какъв е точно процентът им, но е значителен. Това се дължи на факта, че тези хора са в състояние да запомнят от лошо написаните и лъжливи учебници няколко големи исторически лъжи за Русия, дядо Иван и прочие, като наши спасители. Не включвам в това много активната пропаганда на петата колона, остатък от петата колона на СССР, които неуморно работят със своите бюра, информационни канали, включително и Интернет. Говоря за една  циментова русофилия, бетонирана в главите и много трудно може да бъде изкарана от примитивния мозък. Не виждам умен интелектуален българин, който да не вижда какво представлява съвременна Русия на Путин и да продължава да счита, че Русия ни мисли доброто. За съжаление в българското образование има много сериозни дефицити по тази тема. Отделен е въпроса за дезинформацията, въобще каналите, по които българският народ оформя своето мислене по социални и политически въпроси. Това е голяма тема, за съжаление рядко докосвана от политиците. А щом си българин, ти си българофил. Този термин се използва главно от патриоти, които парадоксално го разбират като любов към Русия. Това е едно от най-странните салтоморталета на българския ум – патриотизмът да се измерва с обичта към Русия. 

- Сред кандидат-депутатите за 50-то НС се оказаха 79 сътрудници на Държавна сигурност – от водещите партии трима са в ГЕРБ-СДС, петима в БСП, ДПС един, двама във „Възраждане“... Докога тези хора ще присъстват осезателно в политическия ни живот 35 години след т.нар. промяна?
- До смъртта си, а може би и след това чрез наследниците си. Българските политици се провалиха с гръм, като не можаха да отърват народа си от тази напаст – ДС, съветската агентура, бих казал – от тоталитарната сгурия, която не можа да бъде изрината. Става все по-трудно да се говори за лустрация, защото народът се умори. Лустрацията ми прилича малко на паметника на съветската армия – махнаха червеноармееца с „Шпагин“-а, обаче постаментът си остана и тутакси демонтажът спря. Агентите корумпираха изцяло този злощастен преход. За мен лустрация в момента трябва да бъде премахването на тези зловредни остатъци от агентите и тя да смени своята цел в депутинизация на България. Тази кохорта от екскомунисти или посткомунисти се трансформира в путинизъм чрез партии като „Възраждане“, постоянно червените от БСП и други деривати на тази болест.

- В едно интервю в „Труд news“ преди време казахте, че Денков и Габриел играят танго и ако единият спъне другия, падат и двамата. Кой кого спъна, според вас, кой направи грешната стъпка в тази сглобка?
- Не бих го нарекъл стъпка, а по-скоро това, което като деца наричахме във футбола „марка“ – когато някой тича, съвсем лекичко да го подпреш и той да се пльосне по лице. В случая имаше и съдия, който да помага на тичащите, в лицето на един много корпулентен рефер, който се отличава с огромното си лично и относително тегло в българската политика.

- Добри актьори ли са според вас главните участници в политическото шоу?
- Аз не съм голям театрал, но мисля, че мнозинството са актьори в провинциален театър - посредственост и липса на истински талант в това, което правят. Но като патетичен герой доста високо в класацията би могъл да се сложи Бойко Борисов  с много добре изиграните роли, включително и бащинска.  Бих казал, че останалите роли са бледи. Има и такъв герой, който декламира любовно стихотворение по време на погребение и при битка между титаните изобщо не знае къде да застане. В тази ситуация, която не беше създадена от някои млади политици, а беше наследена, тази рецитация прозвуча някак си като извън пиесата, която се играе.  Но на политическата ни сцена основното е егото на участващите, а не интересите на зрителите, които плащат за това представление. 

- Прави впечатление, доктор Канов, че двете Българии – синя и солидарна, се движите еднакво като проценти в социологическите проучвания. Но Ваня Григорова е навсякъде, няма ден без нея по телевизиите, има над сто билборда в страната, а от вас почти няма?
- Аз мисля, че тя е част от една широка кампания, която започна с налагането на президента Румен Радев, с която трябва да се изпълни ленинския лозунг „Вся власть советом“, да се възстанови социализмът. Тя е типичен синдикален левичар, изцяло би паснала на комсомола като поне окръжен секретар, а може би и първи секретар, с перспектива при Тодор Живков да стане председателка на профсъюзите в онази сграда, която построиха на мястото на изгорелия цирк. И оттам да громи работодателите и лошите хора в защита на работниците. Това при нея и при Мая Манолова да говорят за работещите хора е нелепо, както и при всички социалисти.  Защото всички хора работят, нали така! Лекарите работят, медицинските сестри работят, учителите работят, инженерите работят, също и програмистите. Но те искат да ги таксуват, да им отнемат от заплатите с прогресивен данък. Дотолкова се простира нейният икономически кръгозор – да вземе от чуждите пари, да ги похарчи, и когато се свършат, да основе нова партия, която да се нарича примерно „Клара Цеткин“...

- Какво предвиждате в оставащите дни до изборния ден в неделя? „Синя България“ е подкрепяна от емблематични хора на изкуството – Васко Кръпката, Богдана Карадочева, Стефан Димитров, Теди Москов – все хора, които бяхме свикнали да виждаме на митингите на СДС през 90-те години. Как мислите, защо те се разочароваха от СДС и ДСБ? Толкова ли не могат да спретнат един митинг като в доброто старо време?
- Да се разчита на носталгията по синята идея е прекрасно, но тя бе толкова пъти изпепелявана, че трудно може да се намерят достатъчно запалки да се разгори отново. Според мен избирателната система в България е дълбоко погрешна. Тези кампании са абсолютен провал. Аз съм привърженик на електронното гласуване, на модерните  начини на гласуване и тези хартиени варианти по-скоро затвърждават безизходицата, отколкото да водят до прилив на гласоподаватели не само със синя носталгия, но и на хора, които искат да избутат България от това блато, в което е попаднала.

- Много пъти сте казвал, че Доналд Тръмп ще спечели президентските избори в САЩ. Ако той се върне в Белия дом какво ще се случи с войната в Украйна? Тръмп на няколко пъти се закани, че ще я спре за 24 часа...
- Той е решителен човек противно на това как го представят големите американски медии, които са в ръцете на либералите демократи. Не че той няма трески за дялане, но за разлика от потъващия в слабоумие Байдън, ако Тръмп стане президент, може да станем свидетели на промяна в отношението към Русия на Америка. Тръмп се закани да спре войната в Украйна за денонощие и вероятно наистина ще може да повлияе на Путин - поне да спре да унищожава Украйна по начина, по който го прави сега. 

Нашият гост
Любомир Канов е роден на 29 октомври 1944 г. в Банкя. Завършва медицина и специализира психиатрия в Медицинска академия в  София. Работи в психиатричните болници в Лом, Курило, Карлуково, Градския психиатричен диспансер в София. През 1977 г. е арестуван и осъден с обвинение за “опит за бягство” и “подривна дейност срещу социалистическия строй”. Излежава присъдата в Старозагорския затвор. Eмигрира в САЩ през 1984 г., живее и работи в Ню Йорк. Автор e на книгите “Човекът кукувица”, “Парейдолии”, “Ходисей”, “Между двете хемисфери”, “Вселената според Гуидо” и “Стрела от тръстика”. Негови творби са превеждани на английски, немски и чешки.
Известно време се занимава с производство на вино от наследствените лозя, след като е възстановена собствеността върху земеделските земи след 1989 г. Неговата марка печели международни награди. Кандидат-депутат е от „Синя България“, но е последен в листата по негово изрично желание.