Д-р Любомир Стефанов пред „Труд“: България е затънала в блатото на недоверието

Изборите за президент са важни, защото победителят може да е изкушен да се превърне в нов полюс, застрашавайки класическото разделение на властите

Десни политики за леви цели е оксиморон като „дървено желязо“

С политолога Любомир Стефанов разговаряме за водовъртежа на поредните предсрочни избори, които този път ще бъдат „разнообразени“ и от гласуването за президент. Новото раздаване за 47-ото Народно събрание може да повтори предишните сценарии за несъставяне на правителство, а избирателната активност да не е толкова висока, тъй като хората усещат, че само с патос и празни политически призиви работа не се върши. Обществото никога не е било по-разединено, липсва „лепило“ за общността, визия и хоризонт, казва Любомир Стефанов.

- Отиваме на избори за президент, за парламент, но няма обявени кандидати, а кампанията започва след 2 седмици, г-н Стефанов. Партиите крият козовете си, или по-скоро се стягат за компроматна война?
- Кандидатите за президент у нас станаха една от най-строго пазените държавни тайни. Няма впечатлителност в обществото по тези теми, но това рефректира и върху възжелаваната и посочваната от всички голяма цел за висока избирателна активност. Няма как да очакваш висока избирателна активност, като извадиш като фокусник от шапката някакви кандидати, да ги хвърлиш в общественото пространство и да чакаш те да спечелят доверие за едни 40 дни, колкото остават до датата на изборите. Това е изключително несериозно и нездравословно. За съжаление не си научаваме урока вече пореден електорален цикъл в тази посока. Компроматната война ще се състои и ще бъде в много скъсени срокове. Това ще се случи в много по-компактен и гъст период от време и ще навреди много на всички в кампанията. Ако предиборната кампания беше разположена в едни 2-3 месеца, хората щяха да имат възможност да проверят дадено съобщение или твърдение вярно ли е. Компроматите са двуостър нож, но в случая ще нанесат повече негативно влияние. Все още не виждаме кандидатът на ГЕРБ, също и при ДБ има тежко, оглушително мълчание по темата. Проблем е за избирателите, че не знаят кои са кандидатите, но от друга страна и самият Радев не знае кои са кандидатите срещу него и засега гони вятъра, буквално.

- Предизвестена ли е победата на Румен Радев?
- На първи тур има възможност да победи, ако има избирателна активност над 50 процента и той спечели 50 процента от гласувалите. Но понастоящем въпросите са повече от отговорите и това ми се струва все по-трудно. Хубаво е, че провеждаме президентски и парламентарни избори на един ден, тъй като на теория това би трябвало да произведе по-висока избирателна активност. На практика обаче на Румен Радев ще му е трудно да се подготви бързо за своите опоненти. И ми е интересно, дали ще станем свидетели на директни дебати в медийни студия между водещите кандидати, както и дали всички основни кандидати ще отговорят на едни и същи въпроси при вас, в печатните издания, за да може гражданите да се ориентират в своя избор, а не да разчитат на някакви напудрени мъглявини, витаещи в общественото пространство.

- Колко важни са всъщност президентските избори у нас и до колко президентската институция изпълнява ролята, отредена u по Конституция? 
- Изборите за президент са безспорно важни, защото всеки път поради мажоритарния елемент в тях, победителят е изкушен да навлезе по-активно в управлението на страната и на практика да се превърне в нов полюс, застрашавайки класическото разделение на властите.

- Скептик ли сте за избирателната активност?
- На теория тя трябва да се повиши заради изборите 2 в 1. Но доста от депутатите в 46-ото народно събрание се постараха да продължат негативните практики и демонстрираха модел на поведение, който очевидно е неподдържан и непопулярен сред българските избиратели. Ако в тези оставащи дни не се изградят ясни послания, да се очертаят основните партньори, да се покаже ясна визия и хоризонт, много се притеснявам, че можем да повторим същия негативен сценарий. За сега има сигнали, че можем да се върнем в нормалните граници на комуникацията, но слушайки лидера на „Има такъв народ“, не оставам с впечатление да са научили защо подкрепата към ИТН ще продължи да спада. От ИТН още смятат, че другите са виновни за това. А поне моето усещане е, въз основа на разговори, наблюдения на настроенията у хората, че избирателите на ИТН са пределно наясно какво се случи в последните два краткосрочни парламента и много добре си дават сметка кой трябва да понесе отговорността. Хората видяха, че свръхамбициите и ужасната арогантност не предоставиха абсолютно никакво покритие на всичкото високопарно говорене и размахване на пръст. И от една партия, която имаше заявка едва ли не да преобръща земята, ИТН се превърнаха в поредната мрънкаща такава, на която всичко u е виновно, но самите u действия са най-чисти.

Хората ще искат да чуят конкретика и този прагматизъм ще става все по-водещ в българската политика. Лесно се вдига патос, но както казваме в България, „пaрата отива в свирката“. А когато трябва пaра, за да се свърши работа, да се придвижи с енергия напред процеса, оказва се, че ентусиазмът е свършил и двигателят няма как да бъде зареден с конски сили.

- Първото служебно правителство за тази година стана своеобразен инкубатор за нова партия, по-скоро за бързата заявка на двама от служебните министри, че искат на всяка цена да продължат в кампания за предсрочните парламентарни избори. Но ще удържат ли „монопола върху почтеността“ с „десни политики да реализират леви цели“?
- Не смятам, че монополизирането на понятия като „почтеност“ е удачна политика. Влизат на територия, която вече е запазена или поне е парцелирана. От ДБ, от ИБГНИ очаквам да са афектирани от това им действие. Много рискуват да ги сполети съдбата на ИТН, тъй като няма място за монополи в среда, която е наситена с очаквания за реални политики. Прекрасно е, че имат послания, така и трябва да бъде. Но да казваш, че само ти си почтен не е коректно, защото всеки, който е влязъл в политиката си има биография. Точно този исторически шлейф от събития и събитийност придава плътност при формирането на мнение в общественото пространство. И да кажеш, че едва ли не, „вчера се новопокръстих в служебното правителство и ето ме - чист и почтен, сега ще ви оправя“, звучи като речта на Симеон Сакскобургготски от преди 20 години. Средата е такава, че не позволява подобен ексклузивен ръст, но със сигурност изглежда, че те ще успеят да прескочат 4-процентовата бариера за парламента, въпросът е да видим за чия сметка. Що се отнася за добилото популярност „десни политики за леви цели“, това е оксиморон като „дървено желязо“. Звучи прекрасно на пръв поглед, но е много спорен елемент. Все пак в България сме натрупали вече сериозни традиции за ляво и дясно. Тук трябва да говорим вече не с високопарни думи, а да уплътним политическите послания, за да е ясно на гражданите, като дадат доверието си на някого, той какъв продукт ще му достави. Десни политики за леви цели не казва нищо, освен да ни припомня, как навремето БСП прокара плоския данък. НДСВ навремето се опита да се намести в центъра точно с „няма ляво, няма дясно“.

- От вече 10 дни България се споменава в един грандиозен по своите мащаби скандал с престижната класация на Световната банка Doing Business и завишаване позициите на Китай, а ужасяващите критики са насочени към Кристалина Георгиева и Симеон Дянков. Как ще се отрази тази ситуация на София? 
- Възможно е скандалът със задна дата от дните на госпожа Георгиева в Световната банка да рефлектира в значителна степен по-скоро върху нейната лична позиция, отколкото върху управлението в София. Все пак начина, по който ще протече разследването би било добре да се следи от всички политици у нас най-малкото поради начина, по който се подхожда в такава ситуация и как се следват процедурите и правилата, а не се вменява публично виновност в преследване на скрит дневен ред или задкулисни цели.

- Какво раздели толкова много българското общество? И кой?
- Кой не е само един. Този въпрос го задаваме с хаштаг още отпреди 10 години, но реално погледнато още от зората на прехода се чудим кой оркестрира, дирижира този процес, та ни натресе в това блато, в което сме. Или поне така го съпреживяваме и си мислим. Онова, което проваля всичките ни опити като успешни граждани, като личности и като държавност е катастрофалната липса на доверие и на базисно съпреживяване един към друг. Ние не се имаме за една общност с общи правила. И тази липса на доверие е във всяко едно измерение на съобщуването ни. Ние не си вярваме, корозираме се от всичко - от комшийската дрязга до големите конспиративни теории. Битовото недоверие се пренася на ниво доверие в общността, нея просто я няма, тя е насилствено композирана, а оттам нататък - как да си вярваме в държавата, като ние не я съпреживяваме като наша, а като чужда.

- Това, което казвате, говори за един много сериозен разпад, за тотален конфликт в общуването.
- Да. Това е тежкото наследство от комунизма, за което продължава да се говори много плахо. Социалната дезинтеграцията в обществото е много сериозна, липсват връзки, които да ни съчленят в една тъкан, ако щете, като американски пачуърк или нещо дори много по-близко - като фигурите в чипровския килим. Няма го това лепило, което да ни събере като общност, да ни съчлени като общо управление, което да постави общи правила, по които да живеем добре и заедно. Българите казваме, че „законът е врата в полето и само глупавият минава през нея“. Точно този конфликт в общуването и недоверието се отразява пагубно и на формирането на националните ни интереси. Последният път когато успяхме някак си да се обединим и да постигнем единомислие в обществото, беше членството ни в Европейския съюз. Но оттогава като че ли загубихме хоризонт. Имаме дефицит за визия за развитие на България.

Нашият гост
Д-р Любомир Стефанов е роден на 19.06.1977 г. в Шумен. Доктор по политология на СУ “Св. Климент Охридски”, магистър по “Политически науки” от Централноевропейския университет в Будапеща, Унгария. Главен асистент в департамент по Политически науки на НБУ.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта