Какви избори ни чакат? Честни ли ще са? Гарантира ли новият Изборен кодекс,  че няма да има подмяна на вота? Хората ли са по-важни в изборния процес,  или правилата за него? По тези въпроси разговаряхме с доктора по право Николай Николов. Отговорите му определено носят практическа полза. 

– Г-н Николов, изборите наближават – извънредни или редовни, но много хора ( да не кажа повечето хора) смятат, че честният вот в България напоследък е мисия невъзможна. Нещо повече – някои се опасяват, че вместо избори ни предстои изборен хаос.  Вие как смятате?

– Лично аз смятам, че след 30 години демокрация и проведени десетки избори ми се струва, че по-скоро изборният хаос е невъзможен. Това е личното ми мнение. Ние не сме прохождаща демокрация. Натрупаната демократична традиция и уменията на стотици хиляди хора – членове на избирателни  комисии, кандидати, застъпници, наблюдатели, представители на партии и на държавната администрация  -  са много здрава и солидна основа за законност и честност на процеса. Цел на всяка изборна администрация е равни възможности за всички партии и всички кандидати, което е сърцевината на честността на вота. Аз вярвам, че честните избори в България са мисия възможна. За това работя.

– Добре. Но верни на навика си да променят законите, които не се изпълняват, депутатите промениха тия дни Изборния кодекс. В него по-рано пишеше, че трябва да се гласува само с машини. Но понеже машини не бяха купени, написаха, че може и с хартия. Това комбинирано гласуване не крие ли опасности за подмяна на вота?

– В България на всички избори, според заповедите на кметовете на общини,  има около 12500 секции. До преди измененията Изборният кодекс предвиждаше във всички секции до 300 избиратели /около 3000, основно в селата/ да се гласува само с хартиени бюлетини, а в останалите 9500 секции само с машини за гласуване. Едно от основните изменения, е че в тези 9500 секции избирателите ще могат да избират с машина или с хартия да гласуват на предстоящите парламентарни избори. Причината за това решение не бе, че машините не са купени или, че нямало време да бъдат купени.

– А каква бе причината?

– За мен това бе крачка в страни, макар и леко напред. Встрани, защото  прогресът по въпроса машинно гласуване в България в сравнение с изборите за членове на Европейския парламент не е пълен, а напред защото за пръв път огромен кръг избиратели – над 5 млн. ще имат възможност да гласуват с машини. Пак повтарям, че това, което ви казвам, е мое лично мнение, не говоря от името на комисията. Ако се върнем назад ще видим, че процесът на машинно гласуване в България набира скорост – експериментално с 500 машини  пред 2014 г., алтернативно - машинно или с хартиена бюлетина в 50 секции през 2015г., в  500 секции през 2016 г., в 3000 секции пред 2017 г. и след последните изменения в 9500 секции на предстоящите парламентарни избори. При гласуване само с хартия или комбинирано опасността не е толкова в подмяната на вота, колкото в грешки и затруднения в попълване протокола на секционната избирателна комисия. След като се установят резултатите в секцията от гласуването с хартиени бюлетини, всички данни от това гласуване (в това число броят на преференциите за всеки един кандидат) трябва да се сумират със съответните данни от машинното гласуване и получените числа да се впишат в протокола. Става дума за пресмятане на над 500 суми. Накратко, не бих могъл да кажа, че комбинираното гласуване крие опасност. По-скоро мога да кажа, че то не дава възможност да се използват трите плюса на машинното гласуване, особено подходящи за нашите условия.

– Кои са те – трите плюса на машинното гласуване, според вас?

– Първо, липса на недействителни бюлетини, второ - елиминиране и ограничаване на човешка грешка или  намеса и трето - пречки пред купуването и продаването на гласове. На последните избори за Общински съвети през октомври 2019 г., на които нямаше машинно гласуване, 15% от подадените бюлетини са недействителни. Това означава, че всеки  шести избирател е гласувал недействително. Тези хора са искали да гласуват,  били са решили за кого да гласуват, но са подали недействителна бюлетина и вотът им не е зачетен. Това е проблем. Основната причина е съвсем тривиална – поради прекалено агресивното кампания на някои кандидати за общински съветници за преференциално гласуване избирателят често гласува с преференция в кръгчето за предпочитания от него кандидат, а забравя да избере листата, в която е кандидатът, като  отбележи  съответното квадратче на интегралната бюлетина. Анализи показват, че част от избирателите въобще не знаят какво е гласуване с преференция. При машина това не може да се получи. Ако избирателят гласува с префенция за кандидат за народен представител, но забрави да отбележи в квадратчето съответната листа,  вотът му няма да бъде потвърден от машината. И той ще има възможност да се поправи, за да направи валиден вот и за листа,  и за предпочитания от него кандидат. А след приключване на изборния ден машината разпечатва т.нар. на професионален език „дълъг протокол”, в който са отбелязани както броя гласували избиратели, така гласуването по партии, и преференциите за всеки кандидат във всички листи. Така че, според мен, новите технологии и начин на гласуване ще внесат смут на потенциалните продавачи и потенциалните купувачи на гласове.

– При комбинирания вот, казват, щели да бъдат нужни по-малко машини – 9500 вместо 20 000. Това улеснява ли тая покупка? Ще може ли да се случи? И какво попречи на предишната да се случи в продължение на години?

– При комбинирания вот няма да са необходими две машини в почти всяка секция с машинно гласуване или общо 20 000. При новата ситуация 10000 машини – поне по една във всяка секция,  са напълно достатъчни. Законодателят е дал две алтернативи относно правата на държавата върху машините – закупуване или наемане. Личното ми мнение - не говоря от името на комисията – е, че този път машините трябва да бъдат закупени. Скоро след предстоящия парламентарен вот идват президентски избори, а през пролетта на 2024 г. и избори за членове на Европейския парламент. Сегашното законодателство предполага и на тези избори да се гласува машинно. Опитът от произведените през 2019 г. избори за Европейски парламент показа, че със съвместни усилия на всички отговорни институции въпросите относно складирането, охраната, транспортирането на машините са решими. Има  достатъчно време за организиране на обществената поръчка и не мога да кажа какво е попречило да се случи в предишни периоди.

– Разкажете ни още за тези машини. Някой обясняваше по телевизията, че като дадем гласа си на машината, тя ще ни пусне нещо като касова бележка от супермаркета. И после хилядите бележки пак ще ги броят госпожите в избирателните секции, и пак ще грешат и пак ще драскат по протоколите...И протоколите пак ще изглеждат преправени като тези, които Мая Манолова ги показва, а протестиращите ги горят демонстративно пред ЦИК.

– Както вече ви казах, машинното гласуване стабилизира честността на вота и доверието в законността му, защото то до известна степен изключва човешкия фактор. Резултатът от гласуването се определя от самата машина. Секционната комисия нито брои, нито пише протоколи. При провеждане само на машинно гласуване секционната комисия ще трябва да представи в РИК един плик в който се намира протоколът с резултата, генериран от машината, техническият носител на който са записани резултатите, съдържащи се в протокола, смарткартите, чрез които става гласуването и въпросните разписки, за които питате. След като гласува с машината,  избирателят трябва да вземе отпечатаната от нея контролна разписка и да я пусне в специална урна за контролните разписки. Издаването на разписката от машината  означава, че вотът е валиден, а броенето им има значение, защото броят им трябва да съответства на броя  на потвърдените гласове от машинното гласуване, според дългия протокол.

– Не е ли твърде сложно всичко това, дали по-слабограмотните избиратели ще го разберат?

– Гласуването с машина не е никак сложно или поне не е по-сложно от  това да се ползва банкомат.  Категорично  го казвам това,  защото  вероятно у част от хората вероятно ще има задръжки, като към всяко нещо ново. При предстоящото комбинирано гласуване остана изискването резултати от машинното гласуване като брой гласували, гласове по партии и преференции за кандидати да бъдат вписвани в секционния хартиен протокол и сумирани в този протокол с резултатите от гласуването с хартиени бюлетини.  Понякога, поради  преумора или  напрежение, членовете на секционните комисии допускат грешки или непълноти при това пренасяне на резултатите от машинното гласуване в протокола на секционната избирателна комисия.

– И грешките са неизбежни, така ли излиза?

– Не. Проблемът би могъл да се отстрани сравнително лесно. Секционните комисии трябва да бъдат задължени да отразят в секционния протокол само резултатите от гласуването с хартиени бюлетини и да представят и двата протокола – секционния с резултата от гласуването с хартиени бюлетини и т.нар. дълъг протол с резултата от гласуването с машина в изчислителния пункт към Районната избирателна комисия. Там в присъствието на секционната комисия и под надзора на застъпници, наблюдатели и представители на партии данните от двата протокола се сумират и се получава общия резултат за секцията. С измененията в Изборния кодекс се предвиди и ред за одитиране и сертифициране на машините за гласуване преди изборите, което улеснява провеждането  на машинния вот и  допълнително повишава доверието.

– Какъв е този ред?

– Три държавни агенции – агенцията „Електронно управление“, съвместно с Българския институт по стандартизация и Българския институт по метрология ще удостоверяват съответствието на доставените технически устройства с изискванията на Изборния кодекс и техническата спецификация. Това трябва да се извърши по съвместна методика, утвърдена от трите агенции.

– ЦИК е от няколко дни е с нов председател , Александър Андреев. Предишната ви председателката подаде оставка, като остави у нас чувството, че тя, която е високоуважавана и опитна юристка,  среща непреодолими пречки в задачата си да организира честни избори. Така и не разбрахме какво точно я притесни и обезсърчи до крайност?

– Мотивите за оставката на г-жа Стоева бяха оповестени публично и аз не бих могъл да ги коментирам. Факт е, че госпожа Стоева е отличен професионалист. С нея се работеше отлично.

– Изборите вероятно ще се провеждат в извънредна епидемиологична обстановка. Как гледате на предупреждението на проф.  Михаил Константинов, че ще се заразим с Ковид, като пипаме машините? Чудя се дали е основателни или  професорът просто  ни агитира да гласуваме на хартия?

– А нима при гласуването с хартиени бюлетини няма пипане и подаване на лични карти, бюлетини и писалки? Здравето на хората е абсолютен приоритет. Провеждането на законни избори при спазване на всички мерки за безопасност е възможно и при двата начина  на гласуване. Ние вече имаме известен опит от произвеждане в условията на пандемия на частичните избори  за кметове на 27 септември в две общини и няколко десетки села. В тази ситуация се проведоха и се провеждат избори в десетки държави  по света.

– Според новия изборен закон протоколите са опростени. Това  ще помогне ли на хората, които ги попълват, как смятате?

– Определено да. С измененията секционният протокол изглежда олекотен, което предполага по-бързо и качествено съставяне. До сега секционните комисии трябваше да правят записвания на десетки данни, които бяха ненужни за установяване на крайния резултат или законността на вота.  От съдържанието му отпадат или се обобщават редица ненужни данни. Например, трите вида недействителни бюлетини, на сгрешените и на унищожените. Не се вписва в протокола броят на неизползваните бюлетини. Отпада и задължението на секционните комисии да определят недействителните бюлетини за коя партия са подадени и да отбелязват това в протокола. 

– Една важна управляваща госпожа каза, че протоколите са задрасквани и поправяни на предишните избори, защото тези, които пишели по тях, били прости и необучени. Така ли е?

– Подготовката на хората, които участват в произвеждането на изборите е много важна. Преди всеки избор ЦИК провежда обучение на общинските, съответно на районните комисии, а те на  на секционните. Участвал съм в обучение на  избирателни комисии преди последните европейски и местни избори.  Моите впечатленията са, че членовете на тези комисии  имат искрено желание да свършат работа честно и почтенно. Предизвикателството „машинно гласуване“ на предстоящите парламентарни избори  в непознат до сега обхват и обем ще наложи в обученията да се постави акцент и разясни този вид гласуване.  И то достатъчно дълго време преди изборите, за да има време и за детайлите.

– Вие сте доктор по право. Каква е най-кратката рецепта за честни избори, която бихте написал?    

– Обучени и мотивирани секционни комисии, ясни правила,  разписани и обявени достатъчно дълго преди насрочване на изборите, масирано гражданско участие чрез наблюдатели, застъпници и представители на партиите и кандидатите,  и максимална прозрачност във всички фази на изборния процес.

Нашият гост

Николай Николов е роден през 1972 г. Завършил СУ (1995) - магистър и доктор по право с дисертация по първия закон за нечистото богатство (2010). Работил като юрисконсулт на община и адвокат.  Член на Комисията за установяване на незаконно придобито имущество, избран от НС (2005-2010), член на Правния съвет на Президента на Републиката (2010 – 2011г.). Член на Комисията за конфликт на интереси, назначен от президента Първанов (2011–2013) и неин и.д. председател (2013 – 2018). Автор на пет монографии в областта на административното право и процес, сред които  първите в България за гражданска конфискация (2012) и конфликт на интереси (2010), както и над 50 научни статии и студии, в това число във Великобритания. Докладчик на международни научни конференции по теми – конфликт на интереси при усвояване на еврофондове, модели на гражданска конфискация, сътрудничество между антикорупционни органи. Член на ЦИК от 2019 г.