Часове преди деня за размисъл разговарям с д-р Петър Москов, съпредседател на „Синя България“ - обединението около десни икономически решения, консервативни ценности, европейско бъдеще и сигурност, както се представи пред обществото преди по-малко от месец. Стана ли коалицията разпознаваема в страната, какви са шансовете u да попадне в следващия парламент? Какво ще направи, за да обедини разпокъсаното дясно у нас? Според него „Синя България“ е нещо различно от обречеността да гледаме мача между групите около ГЕРБ и около „Промяната“, които искат да делят власт и ни въртят в затворен кръг с очевидно лява посока.

- Стигна ли ви времето да наложите бранда „Синя България“? И смятате ли, че освен в София коалицията вече е разпознаваема в цялата страна, доктор Москов?
- „Синя България“ е политически съюз, който се заяви пред обществото преди малко повече от месец. Започнахме с доверие от 1 процент, по време на кампанията то се увеличи на два и половина, а според някои социологически проучвания доверието в „Синя България“ е почти три и половина процента. Преведено в числа, това означава, че за по-малко от месец почти 100 000 българи са дали доверието си на „Синя България“. Това е прекрасно, защото означава, че сме върнали надеждата в някаква част от българите, че може да бъде нещо различно. Разликата между тези, които ни гласуват доверие, и четирите процентната бариера за влизане в парламента, която сме все повече убедени, че ще прескочим, е 12-13 000 гласа. Затова моля всеки един, който знае какво е правилното, който е взел решение да подкрепи „Синя България“, да се обърне в своята житейска среда и да потърси доверие в „Синя България“ сред хората, за които той самият е авторитет и е носител на някакво доверие. Така смислените хора ще имат ясното си представителство.

- Знаем се доста отдавна, бях свидетел как направихте „Синята коалиция“, след това и „Реформаторски блок“. Тези формирования бяха успешни, влязоха в парламента. Надявате ли се и със „Синя България“ да стане така?
- Има една безкрайно важна разлика между „Синята коалиция“, „Реформаторски блок“ и сега „Синя България“. „Синя България“ е решение за категоричната нужда от обединена десница, но с ясните поуки от миналото - да не допуска възможността персонални проекти и лидерски амбиции да унищожават човешка енергия, както се случи със „Синята коалиция“ и с „Реформаторски блок“. Ние сме си взели поука, заедно сме, загърбили сме дрязгите от миналото кой е бил по-син и по-десен. Защото ако не го направим, оставаме в плен на мъртвата хватка между ГЕРБ и ПП, която ни унищожава като общество. Трябва различно политическо лидерство. Защото сегашното е категорично безплодно и не води до нищо. Целта и на ГЕРБ, и на ПП не е да дадат посока на обществото ни, целта им е да се унищожават взаимно. Това може да е безкрайно важна и забавна работа за партийните им агитки, но нито един от нас, които не сме партизански фенове на тези партии, няма време да изчаква поредния междинен резултат от калните им борби, за да живее след това. И затова има „Синя България“ - за да може да има политическа алтернатива.

- Говорите само за „Промяната“, но в коалицията ППДБ е и „Демократична България“?
- В ДБ има много хора, с които имаме общи позиции, които знаят кои са важните неща. Но със съжаление виждам, че лидерството в „Демократична България“ се предаде на покемоните от „Продължаваме промяната“.

- Синьото е цветът на СДС, но той е с ГЕРБ. С Вили Лилков сте сред основателите на ДСБ, но тя е в ППДБ. Как при това положение дясното ще се обедини, каквато е целта на „Синя България“?
- Аз съм абсолютно категоричен, че това трябва да се случи. Заявката на „Синя България“ е да прескочи четирипроцентовата бариера. Това е първата стъпка. След влизането ни в парламента ще търсим разговори и със СДС, и с ДСБ, защото сме абсолютно убедени, че мястото на тези партии е в „Синя България“, а не като брошка за разкош на нечий ревер, било то на Асен Василев или на Бойко Борисов. Резултатът от това трябва да бъде обединена десница, която да лидира политическите процеси в страната, която да може да налага основите на стабилно управление и да направи разлика между сегашната безнадежност и ясната посока на движение на обществото. Ще инициираме разговори и с всички десни извън парламента.

- Какво имате предвид под „ново политическо лидерство“?
- Хайде да се върнем на големия смисъл извън партийните пристрастия на тези избори. Това е да се откъснем, да има нещо различно от обречеността да гледаме мача между две групи, които искат да делят власт - групите около ГЕРБ и около „Промяната“. Това поличитеческо лидерство очевидно е безплодно, води ни в затворен кръг и очевидно е в лява посока. Оттам нататък естественият извод е, че трябва ново лидерство и то трябва да е дясно, защото това е единственото правилно развитие на обществото и на икономиката и „Синя България“ прави тази заявка.

- Но в „Синя България“ има една определено либерална партия, каквато е НДСВ. Как се приема това?
- Ще кажа трите или четирите неща, около които сме се обединили, които са изискване към всеки един, който е част от „Синя България“. Подкрепа на дясна икономическа програма, на ясни десни консервативно ценности, отрицание на културния марксизъм, който владее Европа, ясно гарантиране сигурността на България през пълноценното ни членство в ЕС и НАТО и отказ от продължаване на модела, който генерира червената олигархия и старите мрежи на Държавна сигурност. НДСВ са подписали всяко едно от тези неща. Хората помнят НДСВ с думата „либерал“ и с царя, разбира се. Ще изкажа твърдение и ще помоля вашите читатели да помислят за това. Днешният, модерен европейски консерватизъм, да си консерватор днес, означава нито повече, нито по-малко от това навремето да си бил последователен и неотстъпен защитник на класическите ценности на либерализма - свободния пазар, свободата на словото и свободата на мисълта, ясното гарантиране на културните основи, на които се гради европейската цивилизация. Защото днешните либерали са пълно отрицание на това, днешните либерали са социалисти в икономически план и културни марксисти в ценностен план. Да си консерватор днес е да отстояваш принципите на класическия либерализъм, колкото и сложно политологически да звучи това. И хората, които са отстоявали това през годините, всъщност са днешните европейски консерватори. И това няма нищо общо с разказа за това, че консерватизмът е диктатура, едноличен режим и че трябва да разпадаме съюзите, в които сме. Напротив, точно европейският консерватизъм може да даде силата на ЕС в ценностен план и да бъде най-силното оръжие срещу хибридната война, която Русия води срещу Европа.

- Как бихте определили днес синята идея? В интервю за „Труд“ в понеделник д-р Любомир Канов каза, че тази идея е изпепелявана многократно и трудно се намират запалки, които да я запалят отново, но носталгията по тази идея е прекрасна!
- Другото име на тази подкрепа за нас от 100 000 души е надежда - надеждата, че може да бъде различно. Надеждата е и в това, че имаше синя идея. Както казва д-р Канов, тя бе тъпкана, мачкана, подменяна, убивана, унищожавана, отхвърляна. Но тази идея е жива и това не е носталгия, а желанието ни да направим това, заради което тръгнахме преди много години - икономически силна, ценностно единна и просперираща България.

- Кампанията ви обаче не беше много ярка, водеше се главно във фейсбук. Нека ви попитам и вас - със „Синя България“ са Васко Кръпката, Богдана Карадочева и Стефан Димитров, не можеше ли да се организира митинг с тяхно участие, да си спомним за доброто старо време?
- Със сигурност е могло, но нека кажа, че за нас, за „Синя България“, е важно, че тези хора, които в годините са били емблема на нашата политическа традиция, сега застават ясно с имената си и с позициите си с нас. Предпочитаме малкото ресурс, който имаме, да влагаме във възможността да достигнем до повече хора, да ги убедим, отколкото да изпитаме удоволствието от това да видим Васко Кръпката и Богдана на сцената. Защото комунизмът си отива не с песни, а си отива, когато антикомунистическа политическа сила може да налага дневния ред.

- Коя от партиите, които гравитират около бариерата от 4 процента, смятате за най-сериозен противник за влизане в 50-то Народно събрание?
- Социологията казва, че „Синя България“ и в някаква степен коалицията на г-жа Ваня Григорова „Солидарна България“ са с най-големи шансове да бъдат част от следващия парламент. Това е почтено - ясно е, че ценностно дясно застава за първи път срещу някакво ценностно ляво. Това, за което говори г-жа Григорова, до голяма степен се прилагаше като икономическа политика от т. нар. сглобка. Че идеологът на това беше Асен Василев, няма съмнение, но че то стана възможно единствено и само с гласовете на ГЕРБ, също няма никакво съмнение. Защото ГЕРБ не защитаваха да няма проинфлационни политики, да няма задлъжнялост на България, тяхната цел беше да имат министър - външен, после се оказа и вътрешен, след което се разпаднаха. Тоест - това, за което говори г-жа Григорова, съществува и в момента, а това, че тя иска да го засилва, си е неин проблем, надявам се да не стане проблем на всички нас, ако лявото продължава да бъде политическото лидерство. „Синя България“ е заявката за това, че хората, които работят, които прехранват себе си и семействата си, без да търсят пари от държавата и едновременно с това издържат всички останали, могат да имат собственото си политическо представителство. Защото досега това представителство в лицето на ГЕРБ и ПП доведе до административен терор и рекет, увеличаване на осигурителната тежест, а скоро и на данъчната тежест и отказ на държавата да гарантира нормална социална среда, в която човек да работи - имам предвид смислено образование, качествено здравеопазване и сигурност за нас и за имуществото ни. Ние сме представителството на тези хора, които работят и издържат обществото с данъците си, а не на тази част, която се вихри като парламентарно представителство и ни увеличава доходите с партийни решения.

- Какво предлагате на младите хора?
- Аз съм скептичен от гледна точка на политика, която е насочена веднъж към по-младите, пък някаква по-различна към по-възрастните или към трети, които има по-различна възрастова специфика. Това, което предлага „Синя България“, е различен икономически модел. Това, което е нужно и на младите, и на по-възрастните, е България да има висок икономически ръст, което е единствената предпоставка доходите ни да стават по-високи, а животът по-добър. В историята на човечеството това се е постигало с две мерки - освобождаване на частната инициатива и изваждане на държавата от икономическия живот и намаляване на данъците. Това предлагаме и на младите, и на по-възрастните. А оттам нататък всеки един със собствения си капацитет и възможности трябва да участва в житейското състезание, а държавата трябва да гарантира равните правила.

- Смятате ли, че българският избирател се интересува повече от евроатлантизма, отколкото от доходи и сигурност в страната си? И защо някои партии правят програмите си все едно не за българския избирател, а да бъдат харесани от някои посолства?
- Н ека да кажа ясно, че независимо от това какво причини картината „Делян Пеевски и Христо Иванов пишат антикорупционно законодателство“ под емблемата евроатлантизъм, всъщност европейската интеграция на България е решението за нашата сигурност. Няма друго. „Синя България“ е единственият политически съюз, който дава решение за гарантиране на външната ни сигурност, единственото решение, което инициира България да гарантира сигурността си. И това е източноевропейски консенсус за сигурност, който, заедно след това с другите източноевропейски държави, да наложим като обща европейска отбранителна политика. Защото всичко останало - това, което говорят президентът и сглобката - е оставането на България в рамките на гигантски геополитически конфликт, който ще се срещне на нашата територия. Украйна е жертва на този гигантски геополитически конфликт. Украйна беше предадена от западния свят и работата на България и на останалите страни от Източна Европа е да наложат на ЕС такава политика, която гарантира нашата сигурност. В противен случай ние ще бъдем следващата жертва на една нова Ялта, която се подготвя, за да бъде запазено спокойствието в западните общества и да бъдат удовлетворени имперските амбиции на Путин. Това не трябва да бъде цел само на българските евродепутати, а трябва да бъде национална позиция. Има един друг разказ, който е безкрайно фалшив - че Брюксел каза нещо и ние трябва да го изпълняваме. Резултатът от това е загуба на доверие в най-хубавото нещо, което се е случило на Европа - Европейския съюз, независимо от начина, по който изглежда в момента. Всяка една държава в ЕС има абсолютно еднаквото с всяка друга държава право на вето. Знаете ли кога България използва правото си на вето?

- Кога?
- Е дин единствен път. Използва го Асен Василев, за да каже, че България ще наложи вето, ако мерките в общия пакет санкции срещу агресията на Русия не изключат руската фирма „Лукойл“ на територията на България. Ветото си е вето и нищо не се случва, ако една държава има ясна категорично обоснована позиция и моментално тази дерогация за „Лукойл“ беше уважена от всички наши европейски партньори. Тъжното е, че единственият път, в който България е защитавала твърдо определен интерес, той не е бил българският, а интересът на руска фирма, която наля милиарди от нашите данъци в руската икономика.

- Как ще закриете предизборната си кампания?
- Надявам се, с настроение и с надежда!

Нашият гост
Роден на 17 декември 1970 г. в София. Завършил е Медицинския университет - София. Има специалност по анестезиология и интензивно лечение.
Кариерата му на лекар започва в УМБАЛ “Св. Анна” в София през 1994 г.
Специализирал е във Франция, Великобритания, Испания и САЩ.
През 2013 г. е избран за зам.-шеф на “Демократи за силна България”. След като ДСБ напусна Реформаторския блок, остава индивидуален член на Реформаторския блок.
От 2014 г. до 2017 г. е министър на здравеопазването. През 2019 г. създава партия КОД. За местните избори м. г. с Вили Лилков създадоха обединението “Синя София”, което прерастна в “Синя България” за изборите 2 в 1 на 9 юни. Той е съпредседател на тази коалиция.