Тезата, че изборите в САЩ ще решат съдбата на света звучи преувеличено и като застиналост в едно отминало време

Целият свят говори за предстоящите през ноември избори в САЩ - от тях зависела съдбата на света. Доколко вярно звучи подобна теза, наистина ли светът тръпне в очакване какво ще се случи в Щатите - Тръмп или Байдън ще предпочетат американците. Какво се случва и съвсем недалече от нас - в Средиземно море, където Турция и Гърция плашат с военни действия. По тези теми разговаряме с д-р Станислав Бачев.

- Изборите в САЩ наближават, а коментарите за тях в целия свят са двуполюсни и ожесточени. Доналд Тръмп или Джо Байдън - това ще е изборът на американците. За какво всъщност ще трябва да гласуват те, между какво ще избират, д-р Бачев? 
- Предстоящите президентски избори са тест за рефлексите на американското общество за оцеляване. Формата на Щатите като държава е далеч от завършена, а това е и една от положителните страни и възможности. Дали те ще съумеят да адаптират държавата си към новото състояние на света, за което голяма отоговрност носи самата Америка. Но по-важно - дали ще съумеят да адаптират държавата спрямо собствените си вътрешни потребности и да изведат тези потребности на по-високо ниво. Но това може да се случи единствено, ако е осъзната кризата на духа и системата. Понякога, за да се види и разбере по-добре картината е необходимо отдалечаването от нея. Преди да се приближим към детайлите, трябва да погледнем моделите.

- Но настоящите президентски избори са ключови, това е очевидно?
- Да, и е така поради няколко причини. Първо, те се случват във време, когато промяната в международните отношения вече е видима. Случват се във време, в което ще оцеляват икономиките, основаващи се на устойчивост, а силната държава е необходимост. Вирусната пандемия също изигра своята роля като показа проблемите на системата. Изборът на американците е избор на модел. Конкретните личности са просто част от моделите, които представляват.

- Преди няколко месеца в Давос, Джордж Сорос каза, че изборите в САЩ през ноември тази година ще решат съдбата на света. Господин Сорос, разбира се е далеч по-информиран човек от нас, какво ли иска да ни каже с тези свои думи милиардерът? И защо световният елит толкова много се притеснява покрай този вот?
- От известно време насам светът живее през изборите в Щатите. Сблъсъкът между индустриалния и финансовия капитал има световно проявление, но там закономерно се проявява най-силно. През последните години станахме свидетели на различни опити за революции, протести и сблъсъци в различни точки по света. А някои и тепърва протичат и се разгръщат. И все пак, употребата на подобен силен израз за решаването на съдбата на света звучи преувеличено и като застиналост в едно отминало време. Трябва да се прави разлика между действията на слон в стъкларски магазин и съзнателния акт и осмисляне на силата като възможност за съзидателност.

- Битката в Щатите наистина изглежда като на живот и смърт. Медиите са на страната на Байдън, в битката за информацията отново влиза на нож и темата за „руската намеса“ в изборния им процес, докъде ще стигне това?
- Наивно и забавно е как хората, които наричат САЩ най-могъщата и свободна страна в света, са същите хора, които допускат, че друга държава може и определя изхода от изборите за най-важния пост в държавата. Загубата си е загуба, и ако загубиш - трябва да имаш достойнството да признаеш. В противен случай започваш да измисляш оправдания и да търсиш отговорността някъде отвън. А в конкретния случай за демократите е просто огромно разминаване между това, което предлагат, и това, което вътрешността на страната иска. Всяка държава има нужда от фигура на враг, но падането до подобно ниско ниво и упорстването в това падение вече заслужава присмех. Дори е любопитно дали и какво активно мероприятие ще бъде сътворено у нас и тази година в началото на септември.

- Между другото, едно изследване в Щатите (на Расмусен Рипорт) преди седмица показа, че одобрението на управлението на Тръмп е достигнало 51%. Тези резултати не изглеждат ли изненадващо на фона на медийната среда, която полива Тръмп с фейк новини още от първия ден на мандата му?
- Не е нужно някой наблюдаващ да е апологет на Тръмп, за да види фактите. През февруари тази година американската икономика отчете рекордно ниска безработица от 3,5% за последните 50 години. А тези проценти бяха в няколко поредни месеца от края на 2019 г. Хубаво е да се прави разлика между двете крайбрежия на Щатите и вътрешността. Хубаво е също да се поглежда освен към красотата на стоманата и стъклото в Манхатан да се виждат и предградията, и гетата, пълни с бездомни хора. Да се виждат призрачните вече квартали на старите индустриални градове като Бостън и Детройт, някога центрове на истинската американска мощ. Но и да се поглежда към паркингите, където огромен брой хора живеят в автомобилите си. В днешно време, за да се отличи един човек от тълпата просто трябва да показва критичност и да гледа отвъд лъскавите реклами. Ако се доверяваме единствено на изданието „Ню Йорк Таймс“, означава да игнорираме напълно критичното мислене в себе си. Когато коментираме проучвания и рейтинги е добре да се спомене и работата на Хелмут Норпот, който беше един от малкото специалисти, които през 2016 г. правилно уловиха нагласите на американското общество при избора им за президент. В началото на този месец излезе ново негово проучване, което показва положителен изход за Тръмп. Но гладът, празният хладилник и професионалната безизходица са ирационални величини, за които няма нужда от цифри и статистики. Не само за САЩ, а по принцип.

- Наистина ли демократите нямаха друг избор освен Джо Байдън, който мнозина наричат „сенилен“? Защо избраха точно него - освен че не изглежда добре със здравето, за него излязоха толкова факти, уличаващи го в корупция?
- Джо Байдън е продукт на същите сили, които успяха да му осигурят номинацията на Демократическата партия, а дори и подкрепата на останалите претенденти. Този резултат не се случи чрез кулминация на сблъсък на идеи или като връх на личните качества и харизма. Дори възможността той да получи президентското място би означавала залитане в посока на нови реални конфликти по света. Трябва да се отчита фактът, че Тръмп въпреки употребата на крайни изрази, се ограничи до тях и не вкара държавата в нова активна война. Един друг пример от близкия месец - именно в неговия мандат Израел и арабска държава ще сключат споразумение за отваряне на дипломатическите отношения. Става дума за договора с Обединените арабски емирства. И все пак, смятам че демократите е хубаво от сега да се подготвят за следващата кампания, а на света няма да му се наложи да преживява нови експерименти.

- Лидери в ЕС, особено канцлерката на Германия Ангела Меркел, не са големи фенове на Тръмп, Китай също...
- Противопоставяне винаги ще има, а противопоставянето с Китай е неизбежно. Докато не бъде завършено дори и като правна рамка преформатирането в световните отношения, противопоставянията ще са свързани с хаос и бой без правила. Въпреки че хаосът е състояние, което е предпочитано от някои играчи. И все пак, хаосът ражда възможности, а силните държави и хора успяват именно в него, преди да създадат нов ред. Позицията на ЕС е много специфична, очевидно има съпротивителни сили срещу американското задушаване в определени сфери, но е доста далеч от яснотата за собствената роля като възможен обединен субект в международните отношения.

- Демократите искат гласуване по обикновената поща и в момента за това там тече голям дебат. Щом в Щатите се опасяват, че тази процедура създава условия за широк спектър проблеми, а Тръмп категорично нарече това - „опит на демократите да подправят изборите“, положението не изглежда никак добро.
- Гласуване по т. нар. „обикновена“ поща звучи като връщане назад. Значи, скоро можем да очакваме и предложение за гласуване чрез пощенски гълъби. Коментирането на подобен въпрос на основата на разума трябва да се тълкува като насочване на вниманието в определена посока и отклоняването му от друга. Обезпечаването на пощенско гласуване би изисквало огромен човешки и логистичен ресурс. Нужно ли е? Във време, в което говорим за космически мисии, паралелно обсъждаме и гласуване чрез конвенциоална поща. Ако сериозно се отделя внимание на подобна дискусия, то може да се използва като доказателство за състоянието на едно общество. Много повече смисъл има, ако подобно обсъждане се прави с цел внасяне на хаос.

- Но изборният хаос ще позволи и на двете страни да оспорят резултатите от изборите! Какво ще означава, ако в САЩ се стигне до институционална криза и граждански сблъсъци?
- Проблемите на Щатите са от една страна системни. Фукуяма правилно определя състоянието на институциите им - те са в политически упадък. Отговорността на обществото през последните десетилетия бе да позволи срещу единственото обещание за физическа сигурност да прехвърли отговорността за собствената държава в ръцете на неясни субекти, размити в огромната мрежа от неработещи, но следящи се взаимно институции. Обществото само позволи да бъде разрушена работеща образователна система и създаването на такава, която произвежда безкритични хора с ограничени знания за света.

- И в този аспект могат да бъдат открити прилики като създаден през последните 30 години модел и у нас, между другото.
- Е, ние не сме го измислили, просто ни беше „внесен“. Обществото само позволи за оформянето на огромна, може би фатална, разлика в жизнения стандарт и възможности между крайбрежията и вътрешността на страната. Страната от много време е в спиралата на институционална криза, но има вероятност след ноември протестните движения да придобият нови посоки и цели.

- Да загърбим Щатите и да видим какво става съвсем близо до нас - в Средиземно море има сериозна газова гонка, която може да стигне дори до военни действия между Турция и Гърция. Опасявате ли се от подобно развитие на нещата?
- Смятам, че както и преди година, така и в момента се дрънка оръжие. Не мисля, че има кой да позволи случването на реални военни действия, но ако подобно нещо се случи, то със сигурност ще бъде със знанието и санкцията на поне една велика сила. Връщаме се на въпроса за контролирания хаос и възможностите, които предоставя. В момента тече процес по наддаване, в крайна сметка следва да има някакво договаряне. По-точният фокус би бил от гледна точка на НАТО и това, че Турция и Гърция са страни-членки. Почти не се коментират събитията през този аспект, а те показват истинското състояние на тази организация, от която и ние сме част. И това трябва да ни притеснява. Трябва да си задаваме въпроса какво би станало при наличие на ситуация, при която сме пряко засегнати като държава.

- Между другото, Турция заяви, че е открила газ и в Черно море на стойност 80 милиарда долара. Експерти обаче са скептични, прибързана ли е радостта на Ердоган или тук има нещо друго, което е невидимо с просто око?
- Преди около десет години големи компании като British Petroleum и Ексон имаха възможността да търсят находища на природен газ, но не откриха нищо задоволително, включително в турския шелф, след което си тръгнаха. Странно би било единствено в турската част на Черно море да има толкова голямо находище, което Ердоган сега успява да открие, а във всички останали - не. В момента се добиват сравнително малки количества газ от целия черноморски шелф. Трябва да припомним „Мъжки времена“ на Хайтов - едно е да ти се иска, друго е - да можеш, а пък трето и четвърто да го направиш. Понякога настъпва момент, когато амбицията надминава възможностите и таланта. Дори да има находища, не смятам, че към момента Турция би могла сама да се възползва от тях в близко време, без чужда подкрепа и помощ. Мечтата на Ердоган Турция да бъде незаобиколим регионален фактор се осъществява по други начини.

- Какво ще стане с Турски поток, с Балкански поток?
- Продължението на Турски поток към България е единственият шанс страната да запази мястото си на енергийната карта, а и на някакъв фактор. Но също така и като предвидим, предсказуем партньор. Непредсказуемите, с липса на суверенна воля държави губят както партньорите, но и приятелите си. А истинските империи помнят, но и припомнят. Играта е в последна фаза, важни са месеците до края на годината. Искрените желания на част от обществото могат да бъдат впрегнати за чужда, користна цел. Повърхността на намеренията може да бъде лъжовна. Понякога изговарянето на възможните опасности е свързано с това те да бъдат разбрани навреме, а след това и предотвратени.

Нашият гост
Станислав Бачев е роден през 1991 г. в Шумен. Завършва История в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”. Доктор по политология във Варненски свободен Университет “Черноризец Храбър”, специалист по международни отношения и геоенергетика. Преди месеци излезе новата му книга “Параметри на пост-американския световен ред”.