Д-р Станислав Бачев, историк и политолог, пред „Труд“: Тръмп е авангарден и рисков играч, а ЕС се показа нестабилен

Русия и Китай биха спасили САЩ, ако залитне към разруха, за да запазят усещането за ред

Протестите и вандализмът в САЩ, провокирани от насилствената смърт на чернокожия Джордж Флойд, поставиха началото на антирасистко движение, подкрепено в световен мащаб. Задава ли се гражданска война в Щатите, докъде ще стигне недоволството месеци преди президентските избори, какво се крие зад предложението на Тръмп да ревизира формата Г-7. По тези въпроси разговаряме с политолога д-р Станислав Бачев.

- Какво се случва в демократична Америка, господин Бачев - САЩ са залети от протести, едни ги наричат революция, други вандализъм, а трети дори пророкуват, че идва гражданска война?
- В момента всеки може да се упражнява в употребата на крайни или гръмкозвучащи изрази. Движението по върха на вълната, само за да се участва в коментара на събитията, не означава дълбочина и разбиране. Това, което се случва в момента там, е част от доста дълбок и наслагван във времето процес. Представете си айсберг, сблъсъците в момента са само видимата му част. Под повърхността стоят причините. Изобщо не става дума само за прояви на расизъм, защото този проблем не е изчезвал, той бе притъпен във времето. И боли не само в посока афроамериканците. Назад в близките години имаше също прояви на нетърпимост спрямо испаноговорящите, а дори спрямо белите, но под друга форма, която се забелязва и в момента - призиви за театрално падане на колене и т. н. Расовият проблем бе притъпен и от усещането за непогрешимост в световен мащаб, докато в същото време проблемите вътре в страната се трупаха и изграждаха, но твърде малко анализатори обръщаха внимание.

- Това ли са резултатите, за което говорите - случващото се днес?
- Именно. Сега започваме да виждаме резултатите и те ще се проявяват и задълбочават като спирала напред във времето. Случването на революция означава, че има ясно обособена алтернатива, готова да извоюва своята правота с насилие. Там революция няма как да се случи в момента, защото дълбоката държава стои в целия политически спектър. Не виждам готовност в самия американски народ за нещо по-значимо, изисква се друго, различно състояние на духа, културата и възприемането на света. И въпреки това, щом сами започнаха да се усещат, че нещо в идеализираната приказка, спусната от горе, е сериозно сбъркано, това е добър знак.

- Протестите, провокирани от насилствената смърт на Джордж Флойд, настъпила след тормоз на полицай, поставиха началото на антирасистко движение, подкрепено в световен мащаб. Вече има протести на много места по света. Възможно ли е всичко това да излезе извън границите на Щатите?
- Като мащаб - не. Европа вече е изживяла своите над 2000 години история, за които е видяла много по-жестоки гонения срещу различни етнически групи и народи. Това създава рефлекси. Ние тук сме много по-добър пример, отколкото САЩ, но защото е изживяна болката, знае се цената на алтернативата. Нямам предвид проблема с мигрантите от разрушения Близък Изток и възможните опасности, които води със себе си. Дори да погледнем нашата столица София, или който и да е български град - в много малък периметър могат да бъдат видени църкви, джамии, синагоги, арменски църкви и т. н. Това е истинското обживяване и осъзнаване, защото знаем цената на кръвта. Ние нямаме нужда да повтаряме мантри за равенство, защото хладилникът е наравно празен за почти всички. Просто трябва да се сещаме от време на време за Венецианската беседа на св. Кирил - слънцето не свети ли на всички?

- Не зная дали трябва да обръщаме внимание на думите на една щатска демократка, че Русия стои зад протестите в САЩ, обикновеният заподозрян веднага го намериха в лицето на Кремъл и лично на Путин... Извън тези налудничави конспирации, но някои казват, че нещата в Америка са на живот и смърт?
- Фигурата на врага е необходима не само за външна употреба, но и вътре в държавите. Идват избори, електоратите трябва да се консолидират, но това не означава, че лозунгите стъпват на факти, а напротив - трябва да създават емоционални нагласи, които да доведат до конкретен резултат. Мисля, че в момента, а и като цяло, Кремъл им е най-малкият проблем. Преди да търсиш голямата отговорност в някой друг, първо трябва да се вгледаш в себе си и собствените си действия за последните 30 години. Както навън, така и спрямо собствения народ. Това не означава, че ще спре активността на държавата навън. Дори напротив, колкото повече се усилва нестабилността вътре, толкова по-агресивна ще става политиката навън. Собствената несигурност и вътрешна слабост ще резонират с проява на сила, също като при хората.

- Някои не изключват да се стигне до цветна революция - има ли такава възможност?
- Цветна революция означава да се съгласим с тезата, че някоя друга държава стои зад тези размирици. Защото цветните революции от началото на века бяха шаблонно упражнение на САЩ спрямо бившите съветски републики. От гледна точка на организация, много е вероятно все пак да има организиращ фактор, но той не стои извън държавата. Идват избори, дори да гори малък огън, много е важно димът да създава усещане за огромен пожар, който медиите да могат да пренасят. Не трябва да се забравя, че най-скъпите филми се снимат в Холивуд.

- COVID-19 направи така, че по улиците на Щатите останаха много безработни - говори се за 40 милиона души. Това може би е и допълнителен стимул за протестите, но нещата изглеждат до този момент наистина неуправляеми. Така ли е?
- Коронавирусът изигра роля на катализатор. Проблемите си присъстваха и преди него, но той се оказа необходимият взрив, който да ги разкрие за всички. Кризата там не е свързана просто с прояви на расизъм, тя е социална, обществена, а от доста време насам дори и административна. Свидетели сме на кризата на духа на една световна империя. Отвън се вижда мощна държава, излъчваща огромно влияние във всички сфери на живота, но отвътре самата тя страда, и тепърва започва да осъзнава и преживява. Адаптацията при империите отнема време и изисква исторически опит в елита. Там историческо време за губене няма, а високомерието на елита го лишава от способността да предприеме нужните стъпки за правилна адаптация към новите условия, както в света, но и спрямо проблемите на държавата вътре.

- Тогава не излиза ли, че обществото е болно, много болно?
- Да, обществото е болно и има огромна разтворена ножица на социално неравенство. Кризата направи богатите в пъти по-богати, а бедните станаха повече и по-бедни. Отново се показа като грешен разпространяваният по света модел за живеене. Това е една от най-опасните тенденции - усещането за сигурност от живот под наем и живот на кредит. Подобна сигурност не е сигурност. Тя създава илюзорно усещане за средна класа. Накрая винаги страда бедният човек, защото е изцяло зависим от волята на пазара. Това е и силата на финансовия капитал - когато обществото е контролирано чрез кредити, ипотеки, наеми - сигурността е в ръцете на наемодателя, заемодателя и т. н, но не и в собствените ръце на гражданина. Целият модел на пари, банки и потребление се базира върху идеята за силата на голямата корпорация, големия собственик и големия капитал. А големият капитал няма нужда от граждани, които са собственици на земята или имота си. Това е просто един от аспектите, за да се покаже нагледно, че там тепърва предстоят истински времена на изпитания. Предстои дълъг и трънлив път. Но този път светът няма да плати сметката.

- Докато терорът се разпространява от единия край на страната до другия, медиите като че ли се стремят да контролират разказа за фактите, опитвайки се да представят бунтовниците в симпатична светлина. Хилядите протестиращи обаче нападнаха и CNN, и други журналисти, сред които и чуждестранни. Медиите не наливат ли масло в огъня и не се ли опитват да „контролират“, т. е. да използват по някакъв начин демонстрантите?
- Последните месеци показаха силата на големите медии, които спомогнаха за създаването на състояние на транс и страх в обществата. Интересно е как в момента почти изчезна фокуса върху COVID-19 и цялото внимание се пренесе върху сблъсъците. Доказва се за пореден път тезата, че в днешно време едно събитие е толкова голямо, колкото е голяма неговата публичност и медийно отразяване. Със сигурност опустошаването и разграбването на търговски обекти не е продиктувано от анти-расистка логика. Дори под някаква изкривена форма прилича на щурмуване на магазин през „Черен петък“, където понякога се стига до разправи и дори насилие. Отново се връщаме на обществения проблем, а медиите допринасят за тази култура на зрелището.

- Знаем, че Тръмп има особени отношения с медиите, а и едни от най-мощните от тях водят тотална война срещу него?
- Очевидно, от много време има съзнателен медиен опит за дестабилизация на настоящото управление, но не на основата на разумната критика. Затова и Тръмп сам се превърна във форма на медия, използвайки социалните мрежи. Но дървото и клоните, на които стоят, са едни и същи. Наративът, който беше старателно отглеждан в продължение на много години - както от медии, така от киноиндустрия - особено Холивуд, и всички форми за обществено влияние, започна да се разпада. А именно, представата за страната на неограничените възможности, на свободата и т. н. Това вече няма как да бъде скрито, нито представено в красива опаковка.

- Тръмп не се ли опитва да играе опасна игра с провокативните си туитове и решението си да смята ултралевите групировки, като „Антифа“, за терористични организации? Не предизвиква ли президентът с действията си по-голямо разцепление от всякога? Проучване на Ройтерс/Ипсос разкрива, че демократът Джо Байдън води с 10 процентни точки пред Тръмп сред регистрираните гласоподаватели. Какви са шансовете на Тръмп?
- Тръмп много добре осъзнава кои са целевите групи, до които адресира своите съобщения. За периода на неговия мандат светът не малко пъти е оставал озадачен от крайни или контрастиращи изявления - изпепеляване и унищожение се редуват с великолепие, добро лидерство и т. н. Действията на настоящия американски президент не бива да бъдат подценявани, поради липса на разбиране. Имаше една известна фраза, макар и от модните среди - незаменим е този, който е различен. Затова е добре да се запитаме кой стои срещу него като противник и как стана претендент и на тази база да претегляме шансове. При предните избори Тръмп не беше фаворит, историята познава твърде много случаи, когато социологическите проучвания странно се разминават с реалността.

- Как ще коментирате заявката на Тръмп да увеличи формата на Г-7 - и Русия да влезе в него, както и някои други държави? Какво ще означава това за досегашните санкции срещу Москва? ЕС обаче хич не иска Русия сред формата на най-развитите страни?
- Тръмп е авангарден и рисков, но преди всичко интелигентен играч. ЕС се показа като нестабилен, а дори и липсващ съюз точно тогава, когато най-много бе необходим. Множеството зависимости го изправят в ситуация да запази агнето цяло, но и вълкът да е сит. Въпросът е дали Русия изобщо има нужда от участие в този формат? Там нищо не се решава. Новият формат в световните отношения включва в основата си САЩ, Русия и Китай. Светът се нуждае от нов обществен договор, за да съществува в сравнителен мир, но този обществен договор няма да бъде решен на формат като Г-7. ЕС може да бъде икономически гигант, но е военно и дипломатическо джудже. На военно ниво в момента има само една истински боеспособна държава в съюза, със свой военнопромишлен комплекс, и това е Франция.

- Докъде ще стигне войната на Тръмп срещу Китай - засега тя е само словесна и чрез санкции, но има ли опасност от военен конфликт, китайците вече се готвят, а и някои анализатори се опасяват, че това може да се случи?
- Не, опасност от реален военен конфликт няма. Дори напротив, новата конфигурация в световния ред допуска идеята за необходимия враг. Но светът няма как да съществува без противопоставяне. То е в основата на прогреса. Дали ще става дума за конкуренция между хора, като състезание, или между държави, в желанието за показване на по-добър модел - противопоставянето е равно на прогрес. Но е важно да не се нарушава диалогът, да се поддържа съперничество, но в рамки. А това означава - във време на нужда да помагаш и на врага си. Необходимият враг - помагаш му, за да го има. Затова е логично да се допуска и възможност, при която държави като Русия и Китай, биха спасили САЩ, ако залитне към изпадане в положение на разпад или разруха, за да запазят усещането за ред. А редът се изразява също в противопоставянето. Редът не означава вечен мир. Това е блян, който няма как да съществува, защото противоречи на човешката природа. Човекът е цивилизовано животно, но все пак не може да избяга от собствената си природа, която го прави най-опасният хищник.

Нашият гост

Станислав Бачев е роден през 1991 г. в Шумен. Завършва История в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”. Доктор по политология във Варненски свободен Университет “Черноризец Храбър”, специалист по международни отношения и геоенергетика. Преди дни излезе новата му книга “Параметри на пост-американския световен ред”.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта