Народните представители в новия парламент трябва да възстановят престижа му на законодателен орган, като подобрят качеството на законите, които се приемат или поправят. Това мнение се споделя от мнозинството водещи юристи, потърсени за коментар. „Надяваме се новите депутати, за разлика от предишните, да спазват закона, който ги задължава да правят задължителна оценка на въздействието на законодателството”, заяви пред „Труд” д-р Тони Димов, който е председател на Центъра, призван да контролира този процес.

- Г-н Димов, водещи юристи пожелават на новото 45-о Народно събрание по-отговорна и ползотворна законодателна дейност. Два пъти да мерят, веднъж да режат, препоръчват те. Предварително да оценяват въздействието на законите, които правят и преправят. Вероятно и вие ще се присъедините към това пожелание? 
- Да, разбира се. Макар че ние няма нужда да си пожелаваме да има задължителна предварителна оценка на въздействието за всички законопроекти, защото нея я има по закон от 5 години насам. Само че законът трябва да се спазва. Ако трябва да стискаме палци, законът да се спазва от законодателите или да им се молим за това - да задават модел за поведение, като не погазват правила, които са гласували за нас, значи наистина сме стигнали дъното на блатото. Тревожно, тъжно и парадоксално е това - да не можем да накараме тези, които ние определяме и назначаваме, да упражняват най- важната държавна власт, каквато е законодателната - да спазват законите и да вкарат малко повече интелект и образование в институцията, която я олицетворява - Народното събрание. Аз напълно споделям мислите и чувствата на уважаваната колега доц. д-р Наталия Киселова, която неотдавна каза в интервю пред „Труд”: „Тъжно ще е, ако и занапред законите се коват късогледо, на инат и на парче”.

- Не само вие, и други юристи споделят нейното мнение - че законодателната дейност на предишното 44-то Народно събрание е била с притеснителна динамика и без претенции за качество. Но да погледнем напред? 
- Добре, но нека първо да погледнем назад и да си кажем право в очите някои не твърде приятни неща.

- Така да е. Кажете? 
- Помните ли безпрецедентното обръщение към политиците, което направи многоуважаваният бивш конституционен съдия, а сега пpeдceдaтeл нa Cъюза на юристите в България Владислав Славов? В началото на януари тази година от правния сайт „Де Факто” той ги призова да включат повече юристи в листите за предстоящите парламентарни избори.

- Спомням си.
- Ами тогава виждате докъде я докарахме!

- Докъде? 
- Докарахме я дотам, че да се молим на тези, които ние посочваме, избираме и упълномощаваме да ни представляват в Народното събрание - да им се молим да не приемат закони, които не защитават нашия и публичния интерес, а целят единствено да угодят на себе си или на някой „наш” ръководител, или да „размажат” някой „чужд”... Г-н Владислав Славов цитира данни, които сочат върхове, до които стигна аномалията в нашия парламент.

- Като например? 
- Такъв връх на аномалията е изместването на правото на законодателна инициатива - от изпълнителната власт към отделни депутати. Това изместване представлява олимпийска по размери аномалия. То е стигнало до 85% в полза на депутатите, а нормалното за Европейския съюз е точно обратното - там правителството в 80-90% от случаите е основен инициатор на приемането на нови закони и поправянето на старите в обществен интерес. Това е така - и така би трябвало да бъде - тъй като правителството разполага с всякакви възможности за наблюдение, управление и регулиране на всички сектори в държавата, а пък и носи най-обхватна отговорност пред народа за тях. Аз може ли да ви посоча само няколко теми за размисъл, относно българския законодателен процес? Имам предвид такива теми, които не се нуждаят от никаква „научна експертиза” или „комплексен инструментариум” за изследване.

- Посочете, защо не? 
- Ами, ето ви първа тема за размисъл: Стратегът от Мировяне. Може ли някой да даде логичен отговор на въпроса защо му беше на най-известния и обичан национален треньор по футбол, известен като Стратега от Мировяне - треньор, извел България до престижното четвърто място в света през 1994 г. - да кандидатства за народен представител? Какво би могъл да направи той, ако така се беше случило, че беше станал? В последните години, както знаете, Стратега е обект на шеги затова, че си служи с граматически неправилни изречения, с неясен изказ и често не може да му се разбере мисълта. При появата му по телевизията - в качеството му на кандидат-депутат, се видя, уви, че е поостарял, че трудно си спомня името на своя партиен лидер Марешки и че му се налага постоянно да чете от едно листче... на което, изглежда, имаше около две политически послания, които той неубедително повтаряше и отвъд тях нищо друго не можеше да каже. Защо, да му се не види, този заслужил в спорта човек, си причини това? Отговорите могат да са различни, но има един, който е най-близък до ума. Това е отговорът, свързан с някаква външна за Стратега от Мировяне мотивация, насочена може би към активиране на агитката на ЦСКА, като гласоподавател. Как да не си помислим, че това е тъжно и жалко?... Искате ли друга тема за размисъл? 

- Да?
- Ето ви другата тема - за Латино партизанина.

- Кой Латино партизанин? Искрен Пецов ли? 
- Ами да. Защо му е на Искрен Пецов - Латино партизанин да става политически партизанин? Той цял живот е пял, радвал ни е с таланта си. Едно е да пее на сцената в подкрепа на кандидат-депутати от някоя партия и да забавлява гласоподавателите u, друго е той самият да се кандидатира. Има ли здрава логика в тази рязка промяна на житейския му избор?

- Не знам, не знам... Той същият въпрос се отнася, май, и за Шоуто на Слави...
- Ами да! Отнася се и за тия футболни съдии, ММА бойци, барабанисти и други, които видяхме в листите по време на изборите. Кажете ми дали един футболен съдия, на който и без друго му е трудно гладкото четене на български език - дали той, като тича в сряда вечер до 11 часа на стадиона, да речем, и свири на мач, на другия ден - в четвъртък в 10 часа сутринта ще може информирано и безпристрастно да гласува, да речем, законопроект за новите киберпрестъпления? Ами ММА боецът, който до 2-3 часа през нощта се бие на ринга и понася удари в главата? Той дали на сутринта ще може да разсъждава и гласува пълноценно по законопроект за здравеопазването? А музикантът, който до полунощ е бил барабана, чинелите и тимпаните на някоя сцена, той как на другия ден ще чува това, което се говори от трибуната на Парламента?

- Вие имате ли отговори на тези въпроси? 
- Аз съм ги задавал неведнъж на мои познати партийни функционери. Ето, в парламента влиза актьор - млад, с незначителни участия в театъра и киното, малко известен на широката публика, не е като Стефан Данаилов с характерните му роли, Бог да го прости... Защо избрахте точно този, питам аз.

- И те какво ви отговарят? 
- Отговарят ми: не го избрахме ние, а пиарите, за проветряване на листите. Добре, а те по какво го избраха, питам аз? Ами по телевизията го видяха - отговарят ми - по време на предизборната кампания вървеше реклама с негово участие. Аз направо се втрещявам. И питам: а някой подготвя ли го тоя актьор за новото му амплоа на депутат - дава ли му да прочете Конституцията, правилника за дейността на Народното събрание? И каква е ползата от него там? И чуйте тук какво ми отговарят: невежите, викат, са най-добрите депутати, те са най-послушни, спазват без отклонения партийната линия. Никаква подготовка не им е нужна. Всеки депутат-новобранец го прикрепяме към някой от старите депутати, те му казват кое копче да натиска при гласуване и това е... Представяте ли си! От една реклама на прах за пране, памперси или дамски превръзки се пръква някой, който може със закони да определя съдбата ни, нашето бъдеще!

- Представям си. И даже го виждам. Покъртително е.
- При този случаен подбор на депутати, резултатите от законодателната дейност в Народното събрание никак не са неслучайни - законодателен брак, недомислици, регулаторен провал. Този подбор, между другото, е описан в официални изказвания на нашите управляващи. Да ги цитирам ли? „Магаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат” Или: „Дето се вика, 10-15 години нямаше голямо значение кой е в листите”... Ясно ли ви е сега защо всеки призив за уважение към институциите, към държавата и държавността звучат нелепо у нас и са изпразнени от съдържание?

- Добре. Но искате ли заедно да помечтаем, че в близко бъдеще ще бъде другояче? 
- Съгласен съм, да помечтаем. Помните ли песента на фолкпевицата Кали, дето беше изпята в чест на победата на българския национален футболен отбор през 1994 година? Или сте я забравила?

- Помня припева. „Зума има тежката дума/ наш`та система 4-4-2/ наша е трансферата сума с тая система 4-4-2... Така ли беше? 
- Точно така. Не знам защо тоя припев нещо... ми се мярка често тия дни в главата. И си викам: Пази, Боже, ако в новия 45-ти парламент законите се правят по наш’та система 4-4-2!

- Не разбирам... това какво ще рече? 
- Ами това ще рече - Недай, Боже, законодателството занапред да е такова, каквото беше в 44-тото Народно събрание и то умножено по две.

Нашият гост
Тони Димов е роден в Ловеч. Завършва с отличен Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски” (1998 г.). Адвокат с 20-годишен опит. Доктор по право (2014 г.) в Института за държавата и правото при БАН. Председател на Центъра за оценка на въздействие на законодателството от създаването му през 2011 г. до днес. С множество научни публикации по теми, свързани с качеството на законодателството и по-доброто регулиране в България и ЕС.