Д-р Хасан Адемов, водач на листата на ДПС за Добрич, пред „Труд“: Тревожна е актуалната картина в пенсионното осигуряване

Овластените институции изпадат в безтегловност, ако един човек казва вместо тях какво да се случи

Състоянието на пенсионната и здравната ни система бе една от основните теми през краткия живот на 45-то Народно събрание. А един от малкото разумни гласове в политическите спорове отново бе на д-р Хасан Адемов. Разговаряме с него в навечерието на предсрочните парламентарни избори, защо е трудно депутатите да превъзмогнат партийните повели и да представят решения в сектора на социалното осигуряване и здравеопазването.

- Д-р Адемов, дойдат ли избори, всички партии започват да обещават увеличение на пенсиите. Но от парламентарната трибуна преди месец и половина Вие предупредихте избраниците, да не се увличат в популизма и да говорят реалистично. Как изглежда актуалната картина в българското пенсионно осигуряване?
- Наистина не само, но особено в предизборна ситуация всички партии започват да се упражняват на тема социална политика. Фактът, че бенефициенти на социални права са голяма част от българските граждани и особено тези, които са придобили право на пенсия - към месец април 2021 година техният общ брой е около 2 108 000-прави тази секторна политика особено привлекателна за всички политици. От социални права имат нужда жените още преди раждане, тези които са в работоспособна възраст, тези в пенсионна възраст и дори след смъртта се получават пенсии от наследниците. Заглавието на повестта на Ивайло Петров „Преди да се родя и след това“ символично разкрива цялата палитра от ползватели на социални права. От тази гледна точка е съвсем естествено сетивата на политиците и избирателите да се фокусират именно към решаването на социалните проблеми. Изкушението да се покажеш като ангажиран да предложиш решения на многобройните проблеми прави политиците изключително изобретателни и щедри в предизборна ситуация.

Разбира се, че има политици, които на базата на реалните възможности предлагат и разумни идеи, но за съжаление доминира популизма. Има множество примери, които доказват нагледно, че избирателя отговорно разчита посланията и се доверява на тези, които са представили аргументирани, смислени, финансово обезпечени политики. В края на мандата на „Тройната коалиция“ бяха извършени пет много съществени стъпки в посока преизчисляване и увеличаване размера на пенсиите, но последвалите парламентарни избори бяха спечелени от друга партия. Една патриотична коалиция фанфарно и кресливо говореше, че са увеличили минималната пенсия на 300 лв. и видяхте какво се случи с нея. Това показва, че за социални мерки предизборно трябва да се говори обрано -с любов и загриженост в душата и разум в сърцето. Негово величество избирателя знае как да оцени различните подходи и който подцени тази негова интуиция плаща в последствие висока политическа цена. Много е трудно да наложиш непопулярни решения в тази сфера, но понякога на управляващите се налага да правят политика в рамките на предварително зададени финансови параметри и това налага да вкараш решенията в тази рамка. Но винаги трябва да помним, че в тази сфера има възможни, а не желани решения. Ние, от ДПС, не сме привърженици на предложения от рода на МРЗ, СРЗ, среден размер на пенсията да бъдат обвързани с изборния цикъл. Ние отдавна сме заявили, че модерна, подредена и смислена социална политика, може да има само при работеща икономика с генириране на висока принадена стойност и средно европейски доходи. Затова години наред предлагаме „Програма за ускорено догонващо икономическо развитие на базата на високите технологии, дигиталната трансформация и Зеления пакт“ и търсим подкрепа от останалите политически сили. Актуалната картина в българското пенсионно осигуряване е тревожна, защото демографският натиск и ниските доходи водят до хронични дефицити. В Бюджета на ДОО над 6 милиарда е трансферът от държавния бюджет за 2021 година, което засилва натиска върху публичните финанси. Тенденцията за съжаление е към увеличение на този дефицит, а не към неговото редуциране. При тези нива на заетост и доходи, както и при този размер на осигурителните вноски, системата генерира хронични дефицити и бедност, не случайно огромен е броя на пенсионерите с размер на пенсиите под линията на бедност - 369 лв.. за тази година. Не бива да пропускаме и политическите решения, които направиха половината пенсионери с равен размер на пенсиите, което демотивира младите да се осигуряват на базата на реално получаваните доходи. И още нещо много важно - когато връзката между осигурителен принос и размер на получаваната пенсия се наруши, тогава усещането за справедливост се накърнява и в един момент солидарността от желан принцип се превръща в непопулярна свръхсолидарност. В този смисъл някои казват „Долу ръцете на политиците от пенсионната система!“, защото те желаят винаги да се харесат на избирателя, но истината е, че най-работещият модел е политическите решения да се вземат след задълбочена експертна оценка, защото само политиците са тези, които носят в това число и политическа отговорност за уреждане на обществените отношения.

- Кога може да се случи преизчислението на пенсиите и как ще се отрази то на различните групи пенсионери?
- Идеята за преизчисляване на пенсиите набира скорост и е очевидно че след 2008 година предстои този инструмент на пенсионното осигуряване да бъде вкаран в дневния ред на следващото Народно събрание още в първите дни. Дискусиите в рамките на краткия мандат на 45-то Народно събрание показаха, че има политическа воля за решаване на този въпрос. Тогава това не се случи, защото предложенията, които бяха внесени от „БСП за България“ и от „Изправи се. Мутри, вън“ не бяха финансово обезпечени. И нещо много важно - този инструмент води до увеличение размера на пенсиите на 1 178 100 пенсии или 56 процента от общия брой. Увеличение няма да получат 929 900 пенсии или 44% от общия брой. Пенсиите, които няма да получат увеличение в резултат на преизчислението са пенсиите - несвързани с трудова дейност, пенсиите - отпуснати след 31.12.2017 година, минималните пинсии, на които след преизчисляването реалният размер не достига 300 лв., пенсии ограничени от т. нар. таван, проблемни са и пенсиите на категорийните работници, при които има приравняване към трета категория. Освен, че няма да получат увеличение те ще плащат и от данъци, защото дефицитът ще бъде увеличен. Всички твърдим, че върховенството на закона е незаобиколим принцип и в същия момент се опитваме да наложим предложение в нарушение на Закона за публичните финанси, законите за Държавния бюджет и Бюджета на Държавното обществено осигуряване. Новият морал в политиката изисква и отговорно държавническо поведение, а не опит за извличане на тясно партийни предизборни дивиденти. Вече е ясно, че преизчисление ще има, въпросът е друг, думата трябва да имат експертите, а политиците да ги облекат в законодателни мерки. Много често се поставя въпросът, че има многобройни бедстващи пенсионери. Вярна е констатацията, че има хора застрашени от бедност и социално изключване, особено след сегашния ръст на цените. Много трудно е една система, като тази на социалното осигуряване, да реши всички проблеми. Тя е подчинена на определени принципи и правила и когато те са натоварени с очакването за универсален дарител при лимитирани приходи, тя неминуемо изпада в несъстоятелност. Затова в нашата Конституция има втора защитна социална мрежа, тази на социалното подпомагане. Тя притежава инструменти като енергийно и социално подпомагане, семейни помощи, социални услуги, подкрепа за хората от уязвимите групи. Тази система, макар и прилично подредена, има крещяща нужда от реформиране, за да отговори на съвременните очаквания. В сегашния си вид изразходва сериозен финансов ресурс и в същия момент недоволните се увеличават.

- Коронакризата показа много сериозни проблеми в здравеопазването - от неефикасността на клинични пътеки до дефицита на сестри и лекари. И когато експертите казват, че е необходима реформа, каква трябва да бъде Пътната u карта, според Вас?
- Действително коронокризата изведе на преден план сериозните проблеми на здравния сектор. Дължа обаче да подчертая дебело, че герои в тази битка бяха именно медиците-лекари, специалисти по здравни грижи, санитари и доброволци. Въпреки трудните условия на труд и закъснелите в самото начало мерки по отношение оборудването с подходяща екипировка, нашите медици не допуснаха страха и масовата психоза да им повлияе. Има няколко аргумента, които предупределиха стряскащия брой на починалите от коронавирус. На първо място демографският профил, профилактиката и промоцията на здравето са подценени през последните 30 години, скрининговите програми са епизодични и всички тези особености направиха българските пациенти податливи на заболеваемост и високи нива на смъртност. Когато в световни и европейски статистики си на челни места, бодряшки изхвърляния от рода на тези, че най-добре сме се справили с кризата, будят недоумение, меко казано. Едно е да се стараеш и да си добронамерен, съвсем различно е да имаш и съответния резултат. Проверката на Националния център по обществено здраве и анализи показва реалната картина и вместо да сме изненадани и критични, добре е да се вслушаме в техните оценки и препоръки. Дали клиничните пътеки са ефикасни е тема на дълъг разговор, но в случая не е вината в тях за постигнатите резултати. Отдавна е ясно, че те не покриват извършените разходи и водят до задлъжнялост. Това, което е необходимо да се извърши е не да се фиксираме върху статута на лечебните заведения, защото не той е причина за сегашното недоволство. Лечебните заведения работят по Закона за здравното осигуряване, Националния рамков договор, Законите за съответните съсловни организации. Регистрацията по Търговския закон не ги прави по-лоши или по-добри. В условията на свободно движение на хора стоки и капитали е трудно да задържиш кадрите при тази огромна разллика в заплащането, но ако се положат усилия за подобряване условията на труд, има модерна и съвременна апаратура, достъпна и привлекателна система за квалификация и кариерно развитие мисля, че нещата ще се развиват в по-благоприятна посока. Пътна карта за реформиране на системата е необходима, но това може да стане само с подкрепата на съсловието, а то е уморено от неслучилите се реформи. Необходима е широка обществена дискусия и политически надпартиен консенсус.

- Призовахте за „надпартиен план“ за решаване на проблемите в здравния сектор, но в последния парламент никой не чуваше никого - каква обстановка очаквате след първия звънец на 46-то народно събрание?
- Всички опити досега да се промени здравния сектор в интерес на българските пациенти се провалиха с гръм и трясък, защото веднага се намират критици, които не могат да преодолеят тясно партийното си его. Промените изискват сериозна експертиза, търсене на съгласие и политическа воля. Ако това се постигне можем да разчитаме на успех. Ключовата дума е диалог, диалог и пак диалог. Противопоставянето, отрицанието и партизирането на този проблем е нещо, което доказано не води до добри резултати.

- Вие сте един от доайените в пленарна зала - кога „изтъня“, кога се „пречупи“ доверието на българите в политиците, че Народното събрание да е с традиционно нисък рейтинг?
- Действително опитът, който натрупах през годините ми е дал възможността да оценявам по достойнство случващото се в пленарната зала. Доверието по дефиниция е сложна категория и то много лесно може да бъде променено в една или друга посока. Ниският рейтинг на Народното събрание се дължи основно на факта, че политиците много често се занимават със собствените партийни проблеми и загърбват проблемите на избирателите. Това води до срив в доверието и политиците от избраници се превръщат в универсален виновник за всички неудачи и проблеми. Когато вместо отделни институции да предлагат решения на проблемите и един човек казва какво да се случи, овластените институции изпадат в безтегловност. Демокрацията повелява процедури и правила, които се изпълняват от съответните държавни органи.

- Затова ли от ДПС се обявихте за „Рестарт на държавността“?
- Ние от ДПС сме избрали мотото „Рестарт на държавността“, защото искаме по правилата на демокрацията институциите да се върнат на мястото си. Само така можем да възстановим демокрацията в нашата родина Република България!

Нашият гост
Д-р Хасан Адемов е роден през 1953 г. в Исперих. През 1979 г. завършва Медицинския университет във Варна и специализира анестезиология и реанимация. Зад гърба си има няколко депутатски мандата, бил е социален министър, неведнъж е и председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика към Народното събрание. Водач на листата на ДПС в Добрич.

Следете Trud News вече и в Telegram
Избори 2023. Платено съдържание. Купуването и продаването на гласове е престъпление.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта