Половината от хората със затлъстяване имат високо кръвно, а 33% са с исхемична или мозъчно-съдова болест

По  данни на Световната здравна организация (СЗО) около 30% от населението по света е с наднормено тегло, а у нас - 50% . Около 7% от здравните разходи в ЕС са свързани със свръхкилограмите. При сравнение на разходите за пациент с нормално тегло и друг с наднормено във Великобритания се оказва, че те са с 30% повече за пълния, тъй като при постъпване в болница при него се установяват и други заболявания, казва д-р Явор Асьов от Клиниката по ендокринология на УМБАЛ „Александровска“.

Има два вида затлъстяване – основно около талията (тип ябълка) и около ханша (тип круша). Пациентите от втория тип по-трудно отслабват, но рискът да се разболеят от диабет и сърдечно-съдови болести е по-нисък. Тези със затлъстяване тип ябълка по-лесно отслабват, но при тях заболяванията, свързани с наднорменото тегло, са по-чести.

Висцералното затлъстяване (около вътрешните органи) е истинската причина да се смята този проблем за заболяване. То води до развитие и на други болести. Мастната тъкан, натрупана около органите, е хормонално активна и хормоните, които произвежда, са причина за здравословни проблеми. Висцералното затлъстяване може да обхване различни органи, но независимо къде е, то крие риск. Най-простият начин за косвената му оценка е чрез измерване обиколката на талията. Жените с талия над 80 см, а мъжете над 94 см са с повишен риск.

Не всички пълни хора са болни

- отскоро се говори за метаболитно здрави хора с наднормено тегло. При тях няма висцерално затлъстяване. Има и такива с нормално тегло, но с висцерално затлъстяване, при които рискът от заболявания е като при пълните. Те водят заседнал живот, с много стрес.

При някои от пациентите с общото отслабване намалява и висцералното затлъстяване, но при други това не става. Ако теглото се намали само с 5% чрез спортуване и промяна в стила на живот и хранене, това подобрява повечето метаболитни показатели, както и висцералната мастна тъкан.

Причините за затлъстяването са комплексни, но най-важните са обездвижването и нездравословното хранене. Според американско проучване за всеки два часа гледане на телевизия дневно се увеличава рискът от диабет с 14%. Наследствеността при затлъстяването не бива да се пренебрегва. Една част от пациентите наистина имат хормонален проблем, който води до напълняване, но те не са толкова много. От хормоналните заболявания, водещи до напълняване, най-чести са намалената функция на щитовидната жлеза и някои болести на надбъбречните и половите жлези.

Освен че е козметичен проблем, наднорменото тегло води и до захарен диабет, костно-ставни заболявания, проблеми с черния дроб, сърдечно-съдови болести. 75% от случаите на диабет тип 2 се свързват с наднормено тегло и затлъстяване. Те са причина и за високо кръвно налягане, висок холестерол и триглицериди. 50% от пациентите със затлъстяване имат високо артериално налягане, а 33% са с исхемична или мозъчно-съдова болест.

От излишните килограми страдат ставите и ставните хрущяли, увеличава се честотата на дегенеративните ставни заболявания като коксартроза и гонартроза. Чернодробните заболявания също са свързани с наднорменото тегло. Зачестява омазняването на черния дроб. Ако това състояние продължи дълго, може да се стигне и до по-сериозни проблеми – стеатохепатит.

Първата стъпка

за справяне със затлъстяването е промяна в храненето и по-голяма физическа активност. Съотношението на основните хранителни вещества, към което е добре да се придържа човек при всяко хранене, е 50% въглехидрати, 30% белтъчини и 20% мазнини. Пациентите с диабет да спазват принципа на чинията, казва д-р Асьов. Половината да е салата, 1/4 да е нетлъсто месо (пилешко или риба) и останалата 1/4 - въглехидрати (ориз, картофи, паста), a за десерт - плод.

Необходими са и минимум 2 л вода и чай без захар. Чаша вода 30 мин. преди хранене потиска апетита и човек се засища с по-малки количества. Трябва да търси чувството за ситост - тогава се отделят хормони на слабеенето, колкото и парадоксално да звучи това. Храненето да е бавно, за да се засища човек с по-малко храна.

Минималната физическа активност според СЗО е 5 дни в седмицата по 30 минути дневно, с интензивност на бързо ходене. Не бива да се отслабва твърде бързо, а да се поставят реалистични цели – сваляне на 5 до 10% от теглото за 6 месеца. Данни сочат, че реално само 5-10% от пациентите успяват да отслабнат до желаното тегло.