“Да живее България“ - време е за цензура и над този призив

ЕС все повече заприличва на ултраляв проект

Вече близо седмица продължават възмутителните коментари и критиките, които предизвика вдигната ръка на евродепутата Ангел Джамбазки в пленарната зала на Европейския парламент. Това се случи по време на дебат за върховенството на правото в ЕС, веднага след окончателното решение на Съда на ЕС в Люксембург, който отхвърли опита на Унгария и Полша да блокират обвързването на достъпа до еврофондове със спазването на принципите на демокрацията и законността.

Председателят на ЕП Роберта Мецола започна процедура срещу Джамбазки, държавният секретар на Франция по европейските въпроси Клеман Бон, който присъстваше на дебата, определи в Туитър жеста като „скандален и недостоен“. От френската делегация в либералната група в ЕП „Обнови Европа“ призоваха председателката на парламента „да действа“, „Това е точно обратното на позицията на Европейския парламент и призоваваме за незабавно санкциониране“, написа I Манфред Вебер, председател на групата на ЕНП. Редица издания - както наши, така и чуждестранни, също реагираха остро. Реакция имаше и от страна на Външно министерство, което излезе с официална позиция, в която се казва, че „България в исторически план е доказала толерантността си към различните етноси и култури и непримиримост към език на омразата и дискриминацията, а всякакви действия, които биха могли да бъдат разчетени като символи на тоталитарни режими, са неприемливи“.

Какво всъщност се случи - след изказването на Джамбазки на дебата за върховенството на закона след решението на Съда на ЕС, приключило с „Да живее Орбан, ФИДЕС, Качински, България и всички национални държави“, евродепутатът получи забележка, че пречи на заседанието, защото спори с колеги в залата. Тогава той тръгна да излиза и вдигна ръка. Точно този жест е оприличен на фашистки. „Нещо подобно на фашисти жест“, „Приличащ на нацистки поздрав“, „Жест с ръката, наподобяващ хитлеристки поздрав“, бяха само част от коментарите.

На заден план остана всъщност истински важният въпрос. Съдът на Европейския съюз отхвърли полско и унгарско оспорване на нов закон, обвързващ достъпа до еврофондове със спазването на върховенството на правото. Решението е окончателно и с него Европейската комисия получава право да съкращава и спира средства на всяка страна член, която „нарушава демократичните права и свободи“. Полша и Унгария отдавна са критикувани за какво ли не - били ограничавали правата на жените, малцинствата и мигрантите, „задушавали“ свободата на съдилищата, медиите, академичните среди и неправителствените организации.

Истината е, че ЕС, чрез ЕП, продължава саморазправата с инакомислещите страни, които не следват сляпо неолиберализма, а държат на суверенитета си. Именно Полша и Унгария са и най-големият трън в очите им, защото продължават да отстояват принципите си и не позволяват да им се налагат ултралиберални политики.

И е съвсем логично, че евроскептичната реторика в Унгария и Полша (а и не само) все повече набира сила. Унгарският премиер Виктор Орбан дори намекна, че Унгария може да напусне Европейския съюз. Според него, скрит под лозунга за върховенството на закона, ЕС води „свещена война, джихад“. Орбан призова и за повече толерантност към Унгария. В противен случай няма да е възможно Унгария и ЕС да продължат по общ път. Това изявление на Орбан беше направено даже преди Европейският съд да обяви решението си за новия механизъм на ЕС за върховенството на закона.

Факт е, че ЕС все повече заприличва на ултраляв проект, използващ целия аресенал, с който разполага, за да налага политики, които противоречат на ценностите на някои от страните, членуващи в Съюза.

Традиционните християнски и семейни ценности са огромен трън в окото на либералните неомарксисти. Без значение дали става дума за ЛГБТИ, абортите, върховенството на закона, джендърските конвенции, Истанбулската конвенция, истериите около климата, различните резолюции и препоръки, касаещи „борбата с неравенството между двата пола“... и каквото се сетите, или дори не се сетите.

Бюрократите в Брюксел отдавна се дразнят на Полша и Унгария, които не се съгласяват да потъпкат своя суверенитет заради спуснати им „ценности“, мултикултурализъм, неолиберализъм.

Резонни бяха и реакциите, дошли от двете страни, заради решението на Съда на ЕС. „Европейският съюз се превръща в пространство, в което свободата и суверенитетът могат да бъдат незаконно отнети от неговите държави членки“, заяви полският министър на правосъдието Збигнев Зиобро, допълвайки, че въпросният механизъм е необходим „за изнудване, за промяна на демократичните решения по начин, по който иска Брюксел, а не полските избиратели“. „Ще се води битка. Полша ще участва в тази битка. Няма да позволим демокрацията и суверенитетът да ни бъдат отнети“, добави още Зиобро.“Решението е живото доказателство, че Брюксел злоупотребява с властта, предизвиквайки безпрецедентни атаки срещу нашата страна“, заяви министърката на правосъдието на Унгария Джудит Варга.

Вероятно поради тази причина не трябва да се учудваме и на царящото повсеместно безумие, приравняващо „Да живее България“ с „Хайл Хитлер“. И макар директното сравнение да беше направено от сравнително малко медии и журналисти, това е позицията на редица дървени глави, следващи сляпо спуснатия им дневен ред. Да не си политкоректен в днешно време е углавно престъпление. Призиви като „Да живее... „(на мястото на точките може да е името на всяка страна), се възприемат като пряко оскверняване на Брюксел и налаганите от него „ценности“. Неолибералният катехизис не търпи инакомислещи, а цензуриращите бдят.

Каква по-голяма заплаха от това една суверенна страна, която и да е суверенна страна всъщност, да се осмели да „живей“. Какво по-неприемливо от това някой, особено политик, да се осмели да го заяви от трибуната на Европарламента.

Не от вчера се опитват да ни убедят, че „Да живее...“ всъщност съдържа в себе си екстремен национализъм. Та преди 4-5 години даже имаше филм, чието заглавие беше именно това: „Да живее България“, и в него внушенията бяха, че това е пагубна идеология, която прилапва младежите, на които им липсва критично мислене. С други думи, макар и директно спестени от автора на филма - тоест по-глуповатите. Най-цинично тогава беше направен паралел между „възстановките на исторически събития, бляновете за увеличаване на територията, преклонението пред славното минало, връщането към традициите - от една страна, и неонацизма - от друга страна. И за капак - виковете „Да живее България“ не водели до добър край, но всъщност самите националисти предлагали именно това - лош край...

Но да, няма защо да се учудваме. Още много отдавна Оруел е прозрял, че „Във времената на повсеместна лъжа, да казваш истината е екстремизъм.“ Защото там, където богатството на езика се замества с „новговор“, „Да живее България“ явно звучи много застрашително и еретично.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари