Продължава войната срещу всички „умрели бели мъже“

Комичната, но зверски вредна културна революция в престижното образование продължава с поредната гротескна акция на саботаж срещу основите на Запада. Преди дни разбрахме, че един от най-елитните университети на планетата премахва класиката... от класическото образование.

Да, точно така. Според новите правила студентите, които желаят да запишат магистратура по класически науки в Принстън няма да учат задължителните доскоро латински или старогръцки език. Двете дисциплини, които са в основата на всяко класическо образование, отпадат.

Причините са потресаващи. Според официалното обяснение от класическата катедра към университета, премахването на изучаването на гръцки и латински се прави за създаване на „по-инклузинвна и равна програма“ в съзвучие с „новата спешност“, продиктувана от „расовите събития, станали миналото лято“.

Това не е част от фарсов сюжет на пиеса или черна комедия. Не е остра сатира. Пред нас е новата безумна ситуация на най-високо ниво в западното образование. Това, което се опитват да ни кажат от Принстън е, че заради расовите бунтове, палежи, протести, убийства и хаос, парализирали Америка след смъртта на рецидивист по време на поредния му арест, изведнъж класическите езици вече не са нужни за получаване на елитно класическо образование.

Какви връзки се случват в мозъците на тези хора? Как така престъпността по вече опасните улици на Минеаполис, където загина чернокожият професионален престъпник Джордж Флойд, може да диктува драстични промени във висшето образование в САЩ? Професорът по класическо образование и директор на бакалавърските програми в Принстън Джош Билингс обясни откровено идиотското решение с думите, с които в последно време обясняват всяко откровено идиотско решение в Западната цивилизация - „системен расизъм“. Новата религия на САЩ. Новата неоспорима доктрина на мазохизма, която не подлежи на критика.

Без никакви доказателства и солидни примери, от Принстън говорят за системен расизъм срещу чернокожите студенти и именно заради тях премахват латинския и старогръцкия от класическите програми. Те явно не очакват, че чернокожите биха имали интерес от тези езици, дори и да искат диплома по класическа филология. Това вече е нещо като расизъм наистина. Расизмът на ниските очаквания към малцинствата, които са третирани почти като домашни любимци или малки деца.

От тях явно не се очаква да покриват стандартите, поддържани с десетилетия. И това вече е във всяка сфера на обществения живот.

Но цялата тази прогресистка патология тръгна именно от големите западни университети. И се разгаря там с фанатичната страст за „расов реваншизъм“ и отмъщение. Трагикомичният момент е, че отмъщението е срещу покойници. Така наречените от либералните медии „мъртви бели мъже“. Кои са те? Велики фигури, част от съкровищницата на цивилизацията. От Шекспир до Дарвин, от Аристотел до Кафка.

Те вече са излишни в новата дистопична мултикултурна контра-реалност, лабораторно тествана първо във факултетите по хуманитарни и социални науки.

През последните години в десетки известни западни университети се пръкват кампании за „деколонизация на образованието“. И това съчетание от думи е като „системния расизъм“. Кухи и лишени от смисъл слогани с дизайна на политическата агитация и радикализация.

Тук говорим за съвсем официалните призиви за „прочистване“ на образователните програми от „мъртви бели мъже“. Те се раждат сред радикалните студенти и професори и бързо намират място на страниците на „Гардиън“ и „Ню Йорк Таймс“.

Академичните и медийни институции легитимират една безумна и мракобесна кампания по деформация и деградация на самата цивилизационна тъкан.

Активисти, мариновани в озъбена омраза към западната литература, архитектура и история, протестират срещу присъствието на прекалено много бележити, но бели фигури в образователните програми и агресивно агитират за незабавното включване на „разнообразие“. Другата религиозно почитана дума. Тотемът на бичуващия културата си елит.

Преди Принстън да махне латинския, в Йейл се постави искането на студенти и преподаватели курсът по класическа английска литература да бъде премахнат защото „включва само бели мъже“ като Шекспир, Чосър, Милтън, Т. С. Елиът, Джон Дън, Александър Поуп и Уилям Уърдсуърт. На тяхно място предложиха „творби“, свързани с полови, расови, сексуални и етнически въпроси.

Културен кошмар, от който засега няма събуждане.