Москва за пореден път показа, че няма да позволи на бившите съветски републики да бъдат независими

Напълно логично е, че Путин за пореден демонстрира безкомпро­мисността си

Рано или късно Европа ще трябва да плати и цената на зависимостта си от руския газ

През януари тази година генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че алиансът е взел решение Украйна и Грузия да станат членове на блока. По думите му, това решение било взето още през 2008 г. по време на среща на върха на държавите от НАТО. Срокове обаче няма. Малко хора може би знаят, но Украйна е включила политиката за присъединяване към НАТО дори в конституцията си. А как гледа Русия на разширяването на НАТО на изток, знаем - като заплаха за националната си сигурност.

2008 г., казва Столтенберг. Какво се случи тогава? Президент на Грузия по това време е Михаил Саакашвили, който водеше пронатовска политика, целяща бърза интеграция на страната му в НАТО. Такива бяха и индикациите от страна на военния алианс. Още през 2005 г. президентът на САЩ Джордж Буш посети Грузия, като това бе една от темите. Както посочва и Столтенберг, през 2008 г. това решение вече е било взето. На 5 януари 2008 година в Грузия е проведен и референдум за членство на кавказката република в НАТО, на който близо 80% от гласувалите се обявяват за присъединяване към алианса. Самият Саакашвили буквално очакваше поканата за членство на страната му да бъде отправена на срещата на върха на НАТО през април същата година.

Още тогава новоизбраният руски президент Дмитрий Медведев заяви, че страната му няма да остане доволна в случай, че Грузия (и Украйна) получат покана за членство в НАТО. В интервю за. „Файненшъл таймс“ той дори предупреди, че подобен ход от страна на Северноатлантическия алианс може сериозно да се отрази на сигурността на Европа.

И както Саакашвили бе приласкан и полетя на крилете на увереността, което го тласна да бъде и краен в реториката и действията си към Москва, на 04.04.2008 г. Европа каза „не“ на разширяването на военния алианс. Искането на тогавашния американски президент Джордж Буш беше отхвърлено, и Украйна и Грузия буквално увиснаха. Големият победител беше руският президент Путин (чийто мандат изтичаше на 07 май), за което допринесоха германската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози, чиито позиции, касаещи членството на Украйна и Грузия в НАТО, се припокриха с тези на Москва.

Няколко месеца след това, на 8 август 2008 г., Русия нахлу в Грузия. Обявената причина - грузинското нападение срещу сепаратистката област Южна Осетия на 7 август през нощта. Грузия заяви, че е започнала офанзивата, за да отблъсне руските сили, нахлули в сепаратистките области Южна Осетия и Абхазия, докато Русия настояваше, че е изпратила военни след грузинската обсада.

На 26.08 сепаратистките грузински територии Южна Осетия и Абхазия обявиха независимост от Грузия, която Русия веднага призна. Дмитрий Медведев заяви, че Михаил Саакашвили е извърши престъпление срещу Русия и нейните граждани. Грузия пък обвиняваше Русия, че в нарушение на споразумението от 2008 г. не се е изтеглила от Южна Осетия и Абхазия и е окупирала една пета от територията ѝ.

Американският президент Джордж Буш едва на 11 август обяви, че е „неприемливо в 21-и век Русия да нахлуе в суверенна съседна на нея страна“. А Запада, той дори беше разделен в мненията си, като част от страните даже обвиняваха за случилото се Саакашвили, други пък - например Германия, предпочитаха да мълчат, сякаш нищо не се е случило. Това всъщност е и съществената разлика със сегашната ситуация.

Една от малкото страни въобще в света, които тогава категорично зае страната на Грузия, беше именно Украйна, която настоя Русия незабавно да изтегли войските си от грузинска територия и заплаши да попречи на корабите от руския Черноморски флот да се върнат в базата си, ако извършат морска блокада на Грузия. Руски анализатори коментираха, че Украйна е дала индикации, че в подобни ситуации може да се окаже на противниковата страна, което трябва да е ясен сигнал за Москва.

Александър Рондели, дългогодишен политически съветник на Саакашвили, тогава директно обвини Запада, че заради неадекватното му поведение „Грузия беше натикана в ръцете на руските поробители“.

Какво се случва в момента в Украйна, виждаме. На 21.02 Путин подписа укази, с които Русия признава за независими републики два района в източна Украйна - Донецкия и Луганския. Той отправи и обръщение към сънародниците си, в което заяви, че ситуацията в Източна Украйна отново е станала критична. „Въпросът е много сериозен. Още веднъж искам да подчертая, че за нас Украйна не е просто съседна страна. Тя е неразделна част от нашата собствена история, култура и духовно пространство.“ 

В ранните часове на 24 февруари Владимир Путин обяви и „военна операция“ в Донбас, като отправи призив към украинските войници в Източна Украйна да свалят оръжията и да се върнат по домовете си.

Първоначално Вашингтон заяви, че ще наложи санкции, но няма да прати войски на помощ на Украйна, а ЕС обяви, че ще окаже хуманитарна помощ.

В свое обръщение украинският президент Володимир Зеленски изрази съжаление за липсата на международна подкрепа. „Кой е готов да се бие с нас? Не виждам никого. Кой е готов да даде на Украйна гаранция за членство в НАТО? Така че Украйна е сама“, добави президентът.

Но макар и със закъснение, адекватни реакции все пак последваха. ЕС обяви, че спира достъпа на някои от руските банки до международната система за разплащане SWIFT, като целта е да бъде парализирана дейността на Руската централна банка, а Германия, за пръв път от десетилетия наруши основен свой принцип, и реши да прати въоръжение на Украйна. ЕС затвори въздушното си пространство за руски самолети и блокира достъпа до руските държавни медии „Русия днес“ и „Спутник“. Всъщност за първи път в историята си ЕС взе решение и да подпомогне Украйна с бойно оръжие.

Нито за миг светът не трябва да забравя, че Украйна е и както „неразделна част от историята, културата и духовното пространство на Русия“ (по Путин), така и основен елемент, утвърждаващ и легитимиращ вечните имперски амбиции на Русия (по Бжежински). Затова е напълно логично, че Путин за пореден демонстрира безкомпромисността си. Никакви международни договори, ултиматуми или опити за конструктивни разговори не биха го спрели. Москва за пореден път показа, че няма да позволи на бившите съветски републики да бъдат независими, защото според нея това означава тя да изпадне в зависимост.

И колкото по-беззъб и неадекватен Запад стои насреща и, толкова по-арогантен ще става Путин. Колкото повече ЕС се занимава с безполезни директиви и резолюции, целящи налагането на безумни неолиберални догми, толкова повече апетитът на кремълския стопанин ще нараства. И да, рано или късно Европа ще трябва да плати и цената на зависимостта си от руския газ, за която зависимост сама е виновна и години наред дори стимулираше.

А ако европейските лидери (и САЩ) най-накрая не се противопоставят твърдо на заплахите (например поставянето на ядрените сили на Русия в бойна готовност) и действията на Путин (например инвазията в Украйна), войната скоро ще почука и на техните (и нашата) врати - по Зеленски.