Географията и стартовите дадености, с които разполагат различните държави стана все по-изтласкана от големия разговор за отношенията между обществата

Геополитиката, пишат в дебелите книги, се занимава с влиянието на географията върху международните отношения. У нас, пък и не само, повечето хора, които се вълнуват от темата наблягат повече на политическия аспект и значително по-малко на географския. Един вид геополитиката е станала значително повече “политика”, отколкото “гео”. Географията и стартовите дадености, с които разполагат различните държави стана все по-изтласкана от големия разговор за отношенията между обществата. А това неминуемо води до изкривяване на голямата картина. Защото географията има значение, даденостите, с които страните разполагат имат значение.

Поради естеството на това, че се занимавам фактически цял живот с международна търговия и логистични вериги свързани най-вече с металите, съм забелязал, че география не бива да се подценява. А мнозина го правят, което ми се струва, че е грешка или най-малкото създава непълнота. Няма как човек да разбере поведението на отделните големи играчи на международната политическа арена, ако не разбира географските им особености. Отделно от това, ако не разбираме собствените си географски плюсове и минуси, ние няма как да си отговорим на големия въпрос - как може и трябва да се развива страната ни, за да сме най-пълноценни за себе си и партньорите си?

Нека погледнем съвсем в едър щрих част от големите и важни държави на международната арена. Следва да се започне естествено със САЩ. Америка е гигантска държава, това е ясно. Но за разлика от другите големи държави като Русия, Канада или Китай, в Америка климатът и релефът са изключително благоприятни, което позволява мащабно собствено производство на храна. Америка няма как да е заплашена някога от недостиг на храна. Тя произвежда сама над 90% от хранителните си продукти. Отделно добрият климат позволява и ефективно извличане на природните изкопаеми - едно е да имаш газови и петролни залежи във вечния студ на Сибир, съвсем друго е да имаш такива в топлите и достъпни зони на Тексас.

Отделно Америка е цял самостоятелен континент отделен от океан от изток и от океан от запад от всички свои потенциални врагове. Не е случайно, че на територията на САЩ война не е водена. Русия може да влезе с танковете в Украйна, но никой не може да влезе с танковете в САЩ - извън Канада и Мексико, които обаче са част от голямото икономическо семейство на Вашингтон. Като към това добавиш четвърт хилядолетие демокрация и свобода, това прави оптиката, през която САЩ гледа света много различна, спрямо нашите мащаби и разбирания.

Ако погледнем Русия там също географията играе огромна роля. Да, Русия е гигантска държава, но 2/3 от нейната територия е фактически необитаема. Не е случайно, че почти цялото население на страната е групирано в европейската част или по тихоокеанското крайбрежие. Просто на останалите места се живее трудно. Земята е корава, студът прави земеделието мъчна задача, извличането на изкопаеми, които винаги ще имаш при такава огромна територия, също не е лесно. Пускането в експлоатация на спрян, по някаква причина, петролен кладенец в безкрайността на Сибир е трудна, ако не и непосилна задача. Една от причините Русия да прояви агресия и да нападне суверенна Украйна се корени в нуждата на Русия да усвои безбрежните плодородни земи на Украйна, но и да се възползва от лесните за извличане природни изкопаеми в района на Донбас. Това не е цялото обяснение, но е част от обаянието, което остава извън прожекторите. Макар че каквито и обяснения да има Русия, това не й дава право да воюва за нещо, което не е нейно, но това е друга тема. В крайна сметка и огромната земя на Канада също не е обработваема, но не виждаме канадски танкове в Мичиган, нали?

Китай пък разполага с една от най-негостоприемните територии на планетата. Където не са планини, са пустини. Извън крайбрежието другото е трудно, трудно място. Това поставя Китай пред обективната нужда да бъде фабрика на света като утилизира огромната си работна ръка. Европа има огромно население в прекрасен климатичен пояс, но не й стига площ. Затова тук са трудни за реализиране тежки и големи производства, от които имаме нужда, но нямаме достатъчно жизнено пространство, за да ги направим без заплаха за околната среда, която е толкова ключова тук. Но и макар климатът да е добър, той не е подходящ, да речем, Германия да се напълни с фотоволтаици. Наивно е да смятаме, че жаркото калифорнийско слънце, което почти не спира да грее, може да се сравнява с мрачните дни в Германия или Великобритания, да речем.

Примери от този порядък могат да се дадат много. Но общото между всички тях е, че няма как да разберем чуждото поведение, ако не разберем чуждите обстоятелства. Измерването на поведението на отсрещния, съдейки по собствения аршин, е рецепта за неудовлетворение и фрустрация. Няма как някой в Бразилия, например, където фактически няма почва за земеделие, тъй като земята буквално се отвоюва от джунглата и прилича повече на плажен пясък, отколкото на плодородна пръст, да разбере нашето разхищение на обработваеми земи. Няма как някой в Швейцария, който живее като скална коза из чукарите да разбере как из великите американски равнини можеш да изминеш стотици километри без да видиш поселение по-голямо от няколко фермерски постройки. Просто различният стартов характер на държавите прави и отношението към света различно в зависимост от това кой питаш.

И тук идва време да си поговорим за нашенските възможности. България е на прекрасно място, на кръстопътя на света. Ние имаме прогнозируем и стабилен климат, имаме голяма плавателна река, имаме достъп до море, имаме гори и планини, равнини и ширини. Отделно не сме и гъсто населени, та можем да си позволим сложни и изискващи пространство обекти в сферата на енергетиката или металургията. Всичко имаме. Въпросът е само един - защо не го ползваме? Защо не направим още един АЕЦ с американска или друга западна технология? Защо не използваме залежите си от шистов газ в слабонаселените северозападни региони, с което ще създадем препитание и просперитет не само за местните хора, но и за цялата страна? Защо не тропнем по масата да влезем в Шенген, което заедно с приемането на еврото ще направи България естественият логистичен хъб на Европа? Далеч по-естествен, впрочем, от Холандия.

Отговорът на тези въпроси е прост - защото не искаме. Ако искахме да сме успешни, щяхме да избираме политици, които да вървят по този път. Ако искахме да сме независими, щяхме да изискваме от властта да работи за нашата независимост. Вместо това ние избираме един компрадорски елит, обърнат дали на изток или на запад все едно, който да работи за това в чия зависимост да ни постави. Фокусираме се дали да сме с единия възрастен от изток или с другия възрастен от запад и отказваме да осъзнаем, че не сме дете на разведени родители. Няма кой възрастен да ни помогне. Ние сме възрастният. Ние сме тези, от които зависи. И е време да спрем с детинщините и да се вземем в ръце.