Страда мойта журналистическа душа с половинвековен стаж в занаята! Страда и копней да разследва, да открива гадовете, оглозгали кокала на народа. Да изтръгва от корен злото. Да разкрива козните на световните изедници. Да забучи с остро перо в хербария на историята мухата „цеце“ на корупцията.

Извиквам високо този мой душевен копнеж с надеждата, че някое ЦРУ или някоя „Америка за България“ ще го чуе. И не само ще го чуе, но и ще ми сподели милион, милион и нещо евро от скромния си бюджет. И тогава ще видят всички репортери с граници и без граници как се разследва! Всяка сутрин на световния журналистически простор ще просвам чифт или два жълти политически, олигархически или диктаторски гащи и друго по-така бельо.

Но не би! Цереутата и америките за България наливат пари в пясъците на правилната световна и родна разследваща журналистика, а до мен и копейка не стига. Така остава сиротен копнежът на душата и химикалката ми. И незнайно защо на ум ми идва алтруистичната аксиома, че без пари и мама на тате не дава!