Разработката на една ваксина е дълъг и труден процес, в медицинската литература пишат – не по-малко от 4 години

Предварително споделям, че не съм „ваксър“ или „антиваксаджия“. Просто искам да обясня на моите пациенти защо не мога да дам точен и смислен отговор на въпроса: „Да се ваксинирам ли?“ Обикновено смънквам: „Въпрос на личен избор“, след което те ми теглят една наум „и това ми било доктор!“.

Понякога ми го казват и на глас. Гледам - разделили се на враждуващи групи.

Като "Левски" и ЦСКА. Мятат камъни и проклятия един срещу друг. Всичките знаещи, един от друг по-специалисти. Ваксинираните плашат другите, че ще умрат. И обратно. Очаквам сбивания, бойни групи и партизански действия.

През дългия си непочтен живот и лекарска практика съм ваксинирал стотици хора. Това се случваше според „Имунизационен календар“, записваше се в едни дълги по 1-2 метра тетрадки за всеки човек и строго се следеше от контролните органи (ХЕИ, здравни инспектори). Започвах още в селския родилен дом – на новородените – против туберкулоза (БЦЖ) и хепатит Б. След втория месец на бебетата се поставяше против дифтерия, тетанус и коклюш (ДТК) и против полиомиелит. На 1 год. възраст – МПР (морбили, паротит и рубеола). Следваха няколко реимунизации.

В Транспортна болница поставяхме на заминаващите в чужбина и на моряците ваксини против холера, коремен тиф, жълта треска, бяс, хепатит А и др. според мястото, в което отиваха.

Отдавна вече не практикувам обща медицина, вероятно тези имунизации се правят и до днес. Сега в хирургията поставяме ТАП (против тетанус), противобясна ваксина или серум против газ-гангрена. И на никого дори не му минава през ума, че инжектираме нещо вредно или отровно. Когато бях селски лекар, хората бяха убедени, че на тях и децата им се поставя нещо, което им осигурява дълъг, понякога и доживотен имунитет срещу тежки заболявания.

А защо сега не е така и се делят на „анти“ и „за“?

Един от отговорите /не единствен/ на този въпрос е, че за другите ваксини нямаше рекламни фанфари, не показваха видни личности с допряна до рамото спринцовка, не бяхме чували за „зелени коридори“, не са се подписвали „информирани съгласия“... Чичко Гугъл още не беше роден, да не говорим за фейсбук и беге мама. Колко сме били глупави и наивни! Вали сняг, а децата се радват и не знаят, че има "код жълто".

Ще се опитам да подредя архаичните си и непрофесионални знания за инфекциозния процес и ваксините. И за да бъде разбираемо (дори за журналистите) ще избягвам медицински термини и латински думи. Моля, колегите инфекционисти, вирусолози и имунолози да не правят ехидни коментари. Като толкова много знаят, защо поне един от тях не излезе да обясни просто и ясно на нас, невежите, какво се случва?

Проникването на външни, болестотворни агенти в човешкото тяло предизвиква отговор, стремеж на организма да се справи, да ги неутрализира. Всичко започва с разпознаване. Представете си, че към нашия сектор от стадиона се насочва групичка ултраси от другия отбор. Как ги разпознаваме? По шалчетата, естествено.

По определени белези нашите клетки разкриват чуждия агент /вирус, бактерия и пр./. Към него се насочват клетки-убийци, които го поглъщат или убиват със своите токсини. Това са биячите от нашия футболен фенклуб.

Едновременно с това се синтезират и антитела – вещества, способни бързо да открият този вирус или бактерия при повторна среща. Антителата съществуват за определен период от време, понякога и за цял живот. Тази невъзприемчивост на организма се нарича имунитет. Шефовете на фенклуба определят няколко от нас да наблюдават и ако ония се появят пак, да ги ступаме набързо. 

Всъщност ваксините стимулират образуването на антитела и имунитет. В класическите ваксини това става по два основни начина:

- В тялото се вкарват живи, но омаломощени микроорганизми. Те не предизвикват заболяване /или то протича леко/, но се образуват  антитела. „Живи“ са ваксините против туберкулоза, заушка, морбили, варицела.

- инжектират се инактивирани агенти, които също предизвикват отговор с антитела. „Убити“ са ваксините против полиомиелит, холера, бяс.

В последно време се говори и за други видове:

- векторни ваксини – модифицират се безвредни микроорганизми. В техния геном /не може съвсем без термини/ по изкуствен път се вмъкват части, които приличат на болестотворни. Генно модифицирани организми (ГМО). Нашите клетки ги откриват и образуват антитела. На случайни невинни минувачи поставяме по вратовете шалчетата на другия отбор.

- молекулни ваксини – не съдържат цял микроорганизъм, а само сегменти от него (най-често РНК), които предизвикват имунен отговор. РНК ваксините се получават чрез биотехнологии и генно инженерство. На нашия фенклуб показваме само шалчета и чакаме реакцията.

ГМО технологиите се развиват още от средата на 20 век. Манипулирането на гени се използва в животновъдството и растениевъдството, но има значителни негативни настроения към ГМО храните. 

Директното въздействие върху човешкия геном, както и прилагането на модифицирани гени в организма е натоварено с повече отрицателни мнения и опасения, отколкото с одобрение. Тези въпроси се обсъждат от науката биоетика и нямат законова рамка.

 За да не се обиди някой и за да не правя реклама, ще нарека „Продукта“ просто „Ваксината“. Чета  текст, публикуван в сайта на Министерството на здравеопазването и си задавам въпроси. Отворете сайта и сверявайте дали цитирам вярно. Информацията не е дълга – около 30 страници. Започва с „кратка характеристика на продукта“:

„Суспензията е безцветна до бледокафява, бистра до полупрозрачна“. Ако такова описание се постави  върху етикет на бира, никой няма да я близне. Кой точно цвят да предпочетем?

„Продължителността на осигурената от ваксината защита е неизвестна“. Сигурно ще се налагат периодични реимунизации. Колко често? През няколко месеца ли?

Ваксината „съдържа аденовирус от шимпанзе... произведен в генетично модифицирани човешки ембрионални бъбречни клетки. Този продукт съдържа ГМО“.  Ако периодично, с всяка реимунизация вкарваме в тялото си ГМО клетки, то кое е безопасното количество? Как ще се отрази на нашия организъм това?

„Може да не осигури защита на всички реципиенти /приематели/. Ефикасността на ваксината е 62.6% “ Ами останалите 37.4% ? Ако по принцип сте карък и винаги изтегляте късата клечка, как да постъпите?

Има таблица с нежеланите реакции, оставям всеки да си я прочете. Според нея „повишена температурата" е над 38 градуса. 

В добавените помощни вещества към ваксината е и "Полисорбат Е80", за чиято вреда са изписани много страници. Направете справка сами.

"Не са провеждани изследвания за взаимодействие с други лекарства. Бременните са съветвани „да обмислят“, не се знае дали ваксината се отделя с кърмата, изследванията за токсичност не са завършени." - описанията в текста са по-дълги, цитирам в резюме.

И тук се появява едно съществено изречение: „Този продукт е разрешен за употреба по т.нар схема „разрешаване под условие“. Това означава, че притежателят на разрешението трябва да проследява безопасността, ефикасността и страничните  ефекти и да изпраща периодични сведения. Окончателният доклад да се състави на 31 март 2024 г. Нямам въпроси.

Чудя се на кого е необходима следната информация: „Ваксината е съставена от рекомбинантен нерепликиращ се аденовирусен вектор от шимпанзе, кодиращ S-гликопротеин. Имуногенът във ваксината се експресира в тримерна префузионна конформация, кодиращата секвенция не е модифицирана, за да се стабилизира експресирания S протеин в префузионната конформация…“ Това е механизмът на действие. Шалчето на противниковия футболен отбор е върху невинен минувач. Всичко е ясно. Публиката е смразена от терминология, вярата в науката вече е непоколебима.

В края на публикувания от МЗ текст има листовка. Както във всяка опаковка с аспирин. Едва ли всеки ваксиниран получава и прочита тази листовка, но за всеки случай информацията в нея е по-ведра и жизнерадостна. С радост научаваме, че "ваксината осигурява защита срещу Covid - 19". 

 В сайта на МЗ има още текстове за ваксини. Ще нарека другия продукт „Ваксина 2“. Материалът е подреден по същия начин, всичко е сходно, има разлики в състава и механизма. Няма минувач, показва се само шалче. Кое предизвиква въпроси:

Ваксина 2 се доставя в опаковка от 195 флакона. След като се разреди, всеки флакон дава 6 дози. Тоест едно кашонче е за 1170 човека. Съхранението е при -90 до -60 градуса. След изваждане от фризера флаконите може да се съхраняват при 2-8 градуса за 5 дни или на стайна температура до 2 часа. Затоплянето на една опаковка през среда от +8 градуса до стайна температура отнема 3 часа. Разреден за употреба флакон не може да се замразява повторно. 

Сигурни ли сте, че Ваксина 2 е правилно съхранявана при транспорта от производителя до манипулационната  и правилно размразена преди употреба? Кой може да гарантира това? Ако има пропуск, той едва ли е на лекаря и медицинската сестра, които ви имунизират. Освен ефикасна и безвредна, ваксината трябва да е във форма лесна за съхраняване и приложение при обикновени условия. Това е грижа и задължение на производителя.

Разработката на една ваксина е дълъг и труден процес, в медицинската литература пишат – не по-малко от 4 години. Преминават се няколко етапа на изследвания за ефикасност, безопасност, продължителност на имунитета и пр. В сегашните времена всичко се случва по-бързо. И автомобилите се движат по-бързо, но за съжаление понякога катастрофират.

Проф. Еuаn А. Аѕhlеу от Станфордския университет https://profiles.stanford.edu/euan-ashley обяснява, че всичко е започнало, след като през януари 2020 г. Китай публикува генома (РНК) на вируса. Първите три фирми, които създават ваксини – Moderna, BioNTech и Pfizer използват само РНК информацията, без нито една от лабораториите да разполага с цял вирус. Съчетание на модерна технология и много пари. Самият професор признава, че в търсенето на преки пътища са пропуснати етапи и последователност в изследванията за безопасност.

Всъщност проследяването става сега, при ваксинирането на населението. Затова и разрешителните за употреба са „под условие“. Убеден съм, че производителите искат да се избави човечеството от вируса, едва ли бързането е предизвикано от желание за печалби.

Дайте си отговор сами и не ме питайте пак: „Докторе, да се ваксинирам ли?“.

*Авторът е лекар от Бургас, автор на няколко книги