Има неписано правило, че когато една партия загуби избори, и то с чувствителна разлика, нейният лидер автоматично подава оставка. Това е акт на поемане на политическа отговорност, на признаване на допуснатите грешки и на по принцип сбъркано разбиране за водене на партийната формация, щом го е докарала до плачевни резултати.

Освен това е и израз на уважение към електората, към членовете и симпатизантите с ясното съзнание, че простото извинение няма да хване дикиш.

Е, какво се случва с лидера на БСП Корнелия Нинова? Цялото изпълнително бюро на партията подаде в понеделник оставка след слабото, да не кажем катастрофално представяне на парламентарните избори. Но лидерката смята да си стои на поста, защото „бях избрана преди едва 6 месеца с голямо мнозинство“. Това е положението...

За онези, които се притесняват, че партията ще бъде обезглавена, точно когато ще текат трудни преговори за евентуално съставяне на правителство в новия парламент, ще напомним, че оставката е морален акт, а докато влезе в сила, г-жа Нинова може да си изпълнява длъжността.

Но не това е най-важното. По-важното е, че Нинова допуска и разреши най-близките u сподвижници да се оттеглят, но с „малкото“ изключение, че това няма да важи за нея самата...

Странен аршин за мерене на отговорността. Никой не иска да хвърчат глави на другари с партиен билет ей така - заради едните боричкания вътре в партията. Но нека принципите да се спазват. От това ще спечелят преди всичко излъганите редови членове и симпатизанти. Когато преди шест месеца Нинова помете цялата си вътрешно-партийна опозиция, тя представи това като свръхдемократичен акт. А сега вероятно ще обвини в тоталитаризъм критиците си. Въпрос на извъртане...