В народното творчество съществува афоризмът „като ми каже добър вечер, оглеждам се да видя къде е слънцето“. Същото важи и когато правителството заобещава да олекоти бича на всеки редови гражданин - административната тежест. Висенето по опашки в учреждения и банки, събирането на документация, попълването на ненужни декларации, обикаляне на гишета и кабинети, все с цел следване на чиновнически разпоредби.

Всички тези занимания, освен че представляват анекдотно изживяване на всеки роден данъкоплатец, са изчислени и систематизирани от Световната банка, която поставя страната ни на последно място в ЕС по администриране на плащането на данъци. У нас, според изследването Doing Business от 2017 г., плащането на данъци за малка или средна фирма отнема 453 часа годишно, за сравнение в Германия същото се постига за 218 часа, а при северните ни съседи за 161. Само данъчните проверки по корпоративно облагане в България отнемат толкова време, колкото всички занимания с данъчната администрация в Естония - около 80 часа. Изоставаме с много.

На този фон, в средата на септември Министерство на финансите представи редица нови регулации чрез промени в Закона за данък добавена стойност. Основната им цел е улесняване живота на бюрократите, за сметка на времето и усилията на гражданите и бизнеса. Колкото и да противоречат на заявените цели на правителството, а именно „намаляване на административната тежест“, новите регулации следват една централна политика на хазната от последните години. Ако пари не успяват да се съберат в бюджета по една или друга линия, се въвеждат рестрикции, наказания и дори нововменени задължения на данъкоплатците.

С други думи - провалът на подопечените на министър Горанов се прехвърля на обикновените граждани. Класически пример от близкото минало е регулацията, която изисква от юридически лица, наемащи помещения от физически лица, да плащат данък, който техните наемодатели дължат, и след това да си го получават обратно чрез намаляване стойността на наема. Причината - на НАП е по-лесно да събира вземания от фирми, отколкото от граждани. Разбира се, плащането на чужди данъци изисква допълнително писане, хартия, работа на счетоводители. Това няма значение, защото чиновниците успяват да си прехвърлят работата върху малкия и среден бизнес.

В подобен дух са новите предложения на финансовото министерство отностно куриерските фирми и акцизните стоки. Куриерите ще трябва да изискват от подателите декларации за това, че са платили акциза или бандерола на стоките, които пращат. Ако се окаже, че все пак някой е пратил подобен артикул без да плати, транспортиращата фирма ще понася наказание, освен, ако не се съгласи да „издаде“ своите клиенти и да помогне на митническите служители. Освен, че ще създават мрежа от информатори, съставена от бизнеси срещу техните клиенти, митничарите ще получат още полицейски функции -да изискват лична карта от гражданите.

Нивото на държавническо мислене и създаване на политики в Министерството на финансите се простира до мерки останали отдавна в XX век. Данъци ще се събират с полицейщина, на практика с нова силова структура за тютюна и алкохола. В същия дух се предлага създаването на „черен списък“ на търговски обекти, които подлежат на запечатване и ще бъдат обявявани публично и в медиите, нещо като „враговете на хазната“. Премахва се и една от добрите практики, 5-процентната остъпка върху данъците на физически лица, подали своята декларация през интернет. Върви се към пълно премахване на позитивните работещи стимули за сметка на негативните неработещи.

Черешката на тортата в предложените изменения е поредният опит да се свали таванът на кешовите плащания. След като само преди малко повече от месец стана ясно, че идеята за сваляне на тавана от 10 000 лв. на 1000 или 5000 лв. не се приема от обществеността и експертите, след като и двете предложения не минаха гласувания в парламента , опитите са подновени, за пореден път с неверни аргументи.

Първият е, че това е практиката в Европейския съюз. Бърза справка показва, че на много места в Европа изобщо няма тавани - Германия, Австрия, Великобритания, Швеция, Литва, Естония, Словения са само няколко примера. На други места, където съществуват органичения, като например Чехия и Словакия, таванът е около 15 000 евро , т.е. по-висок от нашия в момента. Обединяващото при страните с ниски кешови тавани, като Испания, Португалия и Гърция, е лошото състояние на публичните финанси. От страните с най-тежки фискални кризи ли ще черпим идеи за своето финансово законодателство?

Вторият неверен аргумент е, че „не се очаква увеличение на административната тежест“ за гражданите и икономическите оператори. Изглежда вносителите не са наясно, че съхранението на средства в банка и извършването на банкови операции не става безплатно. За съжаление, самата работа с финансовите институции често прилича на среща с тежка бюрократична машина. От Министерство на финансите не се интересуват за платените банкови такси или загубеното време, важни са очакваните от тях 1,2 млн. лв. допълнителни приходи (които едва ли ще се материализират) и възможността да следят под око всяка транзакция на българските граждани.

През лятото отново беше обсъждано и гласувано предложения за сваляне на тавана за кешови разплащания. Първоначалният план предвиждаше постепено намаляване първо до 5000 лв. и по-късно до 1000 лв. След сериозен публичен отпор, депутатите гласуваха да се запази сегашният размер на тавана от 10 000 лв.

За нас остава да се чудим след полицейско-митническите служби, черните списъци, декларациите и кешовите тавани , къде остава облекчаването на гражданите. Или се имат предвид едни конкретни граждани - чиновниците и политиците?