Нона Йотова и Петър Антонов представят в „Сълза и смях” авторския спектакъл „Абсурдни времена”
„Наяве ме целувай, не във стих...” – в любовна въртележка завъртат публиката Нона Йотова и Петър Антонов, които представиха на 5 февруари в театър „Сълза и смях” авторския си спектакъл „Абсурдни времена”, създаден по едноименната книга на Маргарита Петкова и Добромир Банев. Поетичният оригинал продължава да бъде хит сред почитателите на поезията вече няколко години, но интерпретацията на двамата актьори (които са и режисьори на спектакъла) пренася зрителя на едно съвсем друго, енергийно-емоционално ниво: в иронично-антагонистичния диалог на влюбените словото е визуализирано не само от ситуационното изиграване, но и облечено в музика, танц, мултимедия.
Така въздействието на поетичния текст се увеличава многократно. Заслужени са аплаузите за таланта да се пресъздаде тази амалгама от крайности: в привличането си персонажите стигат до взризове от скандали, но в тях извира такава интелектуална артистичност, която съперничи на Шекспировата поетична многопластовост. И сред житейските баналности, сред цигарен дим и ром, любовта царува – сутрин, обед и вечер, въображаемо и реално пътуване един към друг. Всичко това е ядрото на мизансцената в канавата на един желан, но виртуален живот. Да надникнем през прозорчето на „Абсурдни времена”:
Той:
Сред толкова метафори за дъжд,
за нежност, за безкрайност и за смисъл,
любовник съм ти, и поет, и мъж –
час – цяла вечност! – аз не бях ти писал.
Но ето ме сега. Задъхан. Смел.
Достатъчно обръгнал в редовете...
Сега да ме изправят за разстрел,
готов да си ида,
извинете!
Шест дни закърпвах стари празноти,
а вече ме боли от нови рани –
защо след Дебелянов точно ти
за гърлото със стихове ме хвана?!
Задъхано ти пиша. С моя стих
задъхваш се, излезеш ли от ритъм...
За римите пестени ми прости!
Добре дошла отново, Маргарита!
Тя:
Отрязах всеки път и всеки мост –
към миналото няма как да свърнеш.
В света ти влязох – неочакван гост –
и там останах. Вдигнах ли ти кръвното?
Не – летвата ти вдигнах. Ала ти
не само я прескочи – вдигна още.
От стихове кой пръв ще изтрещи?
Кой като лунатик ще броди нощем?
Да бродим заедно – с един фенер.
Все нейде непременно се намира
за двама стая – в психодиспансер.
Добре дошла съм ти там, Добромире!
Сред зрителите в залата беше и авторът Добромир Банев, а Маргарита Петкова обичайно светеше с отсътвието си, но не и с настроенията на непобедимата си женственост. Следващият спектакъл ще бъде игран на същата сцена на 21 март 2018 г.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш