Възнагражденията в Румъния са с 15% по-високи, отколкото в България

Във Франция и Холандия разходите за един час работа са над 40 евро

Най-скъпо е наемането на хора в Люксембург

Разходите на бизнеса за един част труд в България през 2022 г. са средно 8,2 евро, а в Германия са 39,5 евро, обявиха в четвъртък от европейската статистическа служба Евростат. В България трудът не само е най-евтин, но и изостава значително от възнагражденията в по-богатите страни от ЕС. В държави като Германия, Франция и Нидерландия разходите на фирмите за наемане на хора са близо пет пъти по-високи, отколкото в България.

Най-близо до нас по заплати е Румъния, където един час труд струва на бизнеса средно 9,5 евро. Разходите на фирмите в северната ни съседка за наемане на персонал са с 15% по-високи отколкото у нас. Във всички останали страни от ЕС разходите на фирмите за наемане на хора са над 10 евро на час. На трето място по най-ниски разходи за персонал е Унгария, където един час струва средно 10,7 евро.

Другите страни от ЕС със сравнително ниски разходи за труд са Хърватия (12,1 евро), Латвия (12,2 евро), Литва (13,1 евро), Полша (12,5 евро) и Малта (14 евро). Веднага след това е Гърция с 14,5 евро на час. Разходите на бизнеса в Гърция за персонал са със 77% по-високи отколкото в България.

Средно за страните от ЕС един час труд струва на бизнеса 30,5 евро. Най-скъпо излиза наемането на хора в Люксембург, където за един час труд работодателите дават средно 50,7 евро. На следващите места по най-високи разходи за труд се нареждат Дания (46,8 евро), Белгия (43,5 евро), Франция (40,8 евро), Нидерландия (40,5 евро), Швеция (40,1 евро), Германия (39,5 евро) и Австрия (39 евро).

Разходите за труди на почти всички страни от ЕС през миналата година са нараснали. Изключение прави Швеция, където има минимален спад. Средно за страните от ЕС ръстът на разходите за наемане на хора са се увеличили с 5%. Измерено в проценти България е с най-голям ръст на разходите за персонал - с 15,3 на сто. Измерено в националната валута на съответните страни най-големият ръст на разходите за труд след нас е в Унгария (+13,9%), Румъния (+12,2%) и Полша (+11,7%). Най-малко са се увеличили разходите на бизнеса в Италия и Дания.

Но причината България да е на първо място по ръст на възнагражденията, измерено в проценти, са ниските заплати. Реално разходите на бизнеса за наемането на човек за един час работа у нас са нараснали средно с 1,1 евро за година, показват данните на Евростат. А в икономически по-добре развитите страни разходите на фирмите за труд са нараснали доста повече. Например в Ирландия увеличението е с 3,2 евро, в Белгия - с 2,5 евро, в Нидерландия - с 2,3 евро, в Германия - с 2,1 евро.

Разходите за труд в Германия и Франция са близо пет пъти по-високи отколкото в България. Затова простото сравняване на цените на кашкавала и млякото в България и Германия, каквото информация има на новия сайт на служебното правителство, не дава реална представа за надценките, които слагат търговците. У нас разходите за заплати на земеделските производители, на хората в млекопреработвателните предприятия, на шофьорите, на работниците в складовете и магазините са около пет пъти по-ниски от тези в Германия. Бензинът в България също е по-евтин. Въпреки това, цената на пакетирания кашкавал в България е средно 29,70 лв. за килограм, а в Германия е 17 лв., показват данните на правителствения сайт foodprice.bg. Кашкавалът във Франция също е по-евтин отколкото у нас и струва средно 23,20 лв. за кг., въпреки че там разходите на бизнеса за труд са близо пет пъти по-високи.

Двата основни компонента на разходите за труд са заплатите и разходите, несвързани с заплатите (например социални вноски на работодателя). Делът на разходите извън заплатите в общите разходи за труд за цялата икономика е средно 24,8% за страните от ЕС. Най-нисък дял на разходите, различни от заплати, е регистриран в Литва (5,4%) и Румъния (5,3%), а най-висок във Франция (32,0%), Швеция (31,9%) и Италия (27,8%). В България разходите за труд извън работната заплата са 13,6%, показват данните на Евростат.

Евростат: До 2100 г. намаляваме до 5 млн. души

Ще живеем над 85-100 години

15% от хората в страните от Европейския съюз ще бъдат на възраст над 80 г.

Ръст ще има в най-богатите страни

Населението на страната ще намалее, но все повече хора ще живеят над 85 и дори над 100 години.

Населението на България ще намалее до 5 млн. души до 2100 г., гласи прогноза на Евростат, публикуване в четвъртък. Същевременно ще нарасне делът на дълголетниците, които живеят над 85 и дори над 100 години.

За повечето страни от ЕС прогнозите са за намаление на населението. Но в икономически най-добре развитите държави се очаква да има ръст. Статистическите данни показват, че има голяма зависимост между размера на доходите и намалението или съответно увеличението на броя на населението.

България е страната с най-ниски доходи и е сред страните с най-голям очакван спад на населението. Освен у нас, драстичен спад на населението в периода до 2100 г. се очаква и в Румъния, Полша, Гърция и Хърватия. Във всички тези страни доходите са доста по-ниски от средните за ЕС. Същевременно прогнозите за Белгия, Австрия и Нидерландия са за ръст на населението. Най-много се очаква да нарасне населението в Люксембург и Малта - с 40-50 на сто. Любопитно е, че за Германия и Франция прогнозите са за незначителен спад на броя на хората - с по-малко от 1 на сто.

Средно за страните от ЕС се предвижда населението да намалее с 6% за периода от 2022 г. до 2100 г., посочват от Евростат. Това представлява намаление на хората с 27,3 милиона души.

След спад през 2020 г. и 2021 г. поради въздействието на пандемията от COVID-19, населението на ЕС започна да се възстановява през 2022 г., посочват от Евростат. Като следствие от масовия приток на бежанци от Украйна в ЕС в резултат на войната, населението към 1 януари 2023 г. се оценява на 451 милиона. Населението на ЕС се очаква да достигне своя връх от 453 милиона души през 2026 г., но след това да намалее до прогнозираното ниво от 420 милиона през 2100 г.
Предвижда се делът на децата и младите хора (на възраст от 0 до 19 години) в общото население да намалее от 20% в началото на 2022 г. до 18% до 2100 г. Същевременно делът на хората в трудоспособна възраст (на 20-64 г. години) от общото население на ЕС се очаква да намалее от 59% през 2022 г. на 50% през 2100 г.

Делът на по-възрастните групи от хора (над 65 години) от общото население на ЕС се предвижда да нарасне. Очаква се делът на хората на възраст между 65 и 79 години да нарасне с 2 процентни пункта и от 15% в началото на 2022 г. да стане 17% през 2100 г., докато делът на хората на възраст над 80 години се очаква да се удвои повече - от 6% на 15%.

Данните за населението в ЕС за 2022 г. показват голяма продължителност на живота, ниска смъртност и ниска раждаемост. Най-големи са дялове от населението на хората в трудоспособна възраст над 50 години, докато дяловете на младите хора под 20 години са доста по-малки.

Прогнозата за 2100 г. е за свиващо се и застаряващо общество. Намаляването на дяловете на децата и младите хора под 20 години и тези в трудоспособна възраст се компенсират само частично от увеличенията на дяловете на хората на възраст над 65 години. Ще нарасне делът на хората над 85 години и над 100 години. Жените над 100 години се очаква да представляват 0,3% от общото население през 2100 г., при едва 0,02% през 2022 г.

Трудим се 5 часа на седмица повече от германците

Българите са сред най-работливите в ЕС

Най-зле са в Гърция

Българите работят повече от германците.

Българите взимат най-ниските заплати сред жителите на страните от ЕС, а освен това се налага да работят повече отколкото хората в икономически по-развитите страни, за да вземат месечното си възнаграждение, показват последните данни на Евростат. Оказва се, че българите са сред най-работливите в ЕС.

Средната продължителност на работа в България е 40,4 часа на седмица. Това означава, че българите редовно работят над 8 часа на ден при стандартни пет работни дни на седмица. Подобно е положението само в Полша, Румъния и Гърция, тоест в страни, където доходите на хората са доста по-ниски от средните за ЕС. Във всички останали страни-членки хората работят по-малко от 40 часа на седмица, но това не им пречи да получават по-високи заплати.

Оказва се, че най-много работят в Гърция - средно 41,3 часа на седмица. Делим второто място с Полша, където също работят по 40,4 часа на седмица, а след това е Румъния с 40,2 часа.

От страните от ЕС най-малко работят в Нидерландия - само 31,5 часа седмично. Това е с 8,9 часа по-малко отколкото в България, или реално в Нидерландия всяка седмица имат един работен ден по-малко. Това е постигнато като много хора в Нидерландия работят почасово, а не на фиксирано работно време. Въпреки че работят по-малко, получаваните доходи в Нидерландия са достатъчни на хората, за да живеят в много по-висок стандарт, отколкото в България.

На второ място по най-малко работни часове е Дания, където се трудят средно по 34,6 часа на седмица. Топ три на страните, където работят най-малко, се допълва от Германия с 35,2 часа на седмица. Това е с 5 часа по-малко от стандартната работна седмица в България.

Влошава се бизнес климатът в услугите

Търговци очакват поскъпването да продължи

Подобрение има в строителството

Нарастват търговците, които очакват повишение на цените през следващите месеци.

Увеличават се търговците, които смятат да вдигат цените през следващите месеци, показва анкета на Националния статистически институт. След като през февруари имаше спад на очакванията за повишаване на цените, сега отново тези очаквания нарастват.

През март бизнес климатът остава на нивото от предходния месец, става ясно от анкетата на НСИ сред мениджъри на фирми. Влошават се условията за бизнес в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите, но в строителството има леко подобрение, което е свързано с идването на топлите месеци от годината, когато строителната дейност се активизира. За мениджърите от всички сфери на икономиката основният проблем е несигурната икономическа среда, показва анкетата на НСИ.

Влошаването на бизнес климата в промишлеността се дължи на по-негативните очаквания на промишлените предприемачи за състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Същевременно и прогнозите им за производствената активност през следващите три месеца са резервирани. Относно продажните цени в промишлеността 14% от мениджърите предвиждат те да се повишат през следващите три месеца.

През март бизнес климатът в строителството се подобрява в резултат на по-позитивните оценки и очаквания на предприемачите за състоянието фирмите. Анкетата регистрира и увеличение на получените нови поръчки през последния месец, а и прогнозите за дейността през следващите три месеца остават оптимистични. Факторите, които са основна пречка пред бизнеса, след несигурната икономическа среда, посочена от 74,7% от фирмите, са цените на материалите и недостигът на работна ръка. По отношение на продажните цени в строителството 31,7% от мениджърите продължават да очакват те да се повишат през следващите три месеца.

В търговията бизнес климатът се влошава, което се дължи на изместване на оценките и очакванията на търговците на дребно за състоянието на фирмите от “добро” към “задоволително”. Същевременно мненията им относно обема на продажбите през последните три месеца, както и очакванията им за следващите три месеца са позитивни. Освен несигурната икономическа среда, проблем за търговците е конкуренцията в бранша и недостатъчното търсене.

Бизнес климатът в услугите също се влошава в резултат на по-неблагоприятните оценки на мениджърите за настоящото състояние на фирмите. Мненията им за настоящото търсене на услуги също са по-резервирани, докато очакванията им за следващите три месеца се подобряват. Според анкетата 15,5% от мениджърите очакват продажните цени в сектора на услугите да се повишат през следващите три месеца.

Поскъпването на стоките за износ е по-малко

Заводите вдигнаха цените на храните с 24% за година

Над 20% повишение при мебелите

Производителите вдигат цените на стоките за вътрешния пазар повече отколкото е ръстът на стоките за износ.

Производителите на храни са вдигнали цените си за пазара в България с 24% за година, обявиха от НСИ. Същевременно повишението на цените на българските храни за износ е по-малко - само с 20 на сто.

В повечето сфери от икономиката производителите вдигат цените за вътрешния пазар в страната повече отколкото на продукцията си за износ, става ясно от данните на НСИ. Като цяло в преработващата промишленост цените за пазара в страната са нараснали с 16,5% за година, а стоките за износ са поскъпнали само с 6,5% или над два пъти по-малко. Причината за това е, че в чужбина има по-голяма конкуренция, което стопира покачването на цените.

При мебелите производителите са вдигнали цените за вътрешния пазар с над 20 на сто за година. А мебелите за износ са поскъпнали само с 9,6%. Подобна е ситуацията и при дървения материя - ако е за продажба в страната, поскъпването му е с 29,4%, а цените на дървения материал за износ са нараснали само с 8 на сто.

Химичните продукти за пазара в страната за година са поскъпнали с 12,8%, а при износа ръстът на цените е само с 8,8%. Сред химичните продукти са и торовете, от които зависи себестойността на земеделската продукция и на фуражите за животните.

Същото е положението и при кожените изделия. Цените на обработените кожи и на кожени обувки, чанти и якета за пазара в страната са нараснали с над 30 на сто за година. А поскъпването на кожените изделия за износ е само с 11,5%. Лекарствата за продажба в страната също са поскъпнали повече от тези за износ. Поскъпването на лекарствата за вътрешния пазар е с 10,7% за година, а цените на лекарствата за износ са вдигнати с 9,9%.