Правенето на пари, казват умните хора, е като ходене на въже - от едната ти страна е пропастта на страха, а от другата пропастта на алчността

Колкото по-трудно става за хората да участват в създаването на благосъстояние, толкова по-гневни стават те

През последните дни се случват събития, които можем само да опишем като опит за финансова революция. Как стана така, че една група от обикновени хора успя да постави на колене някои от най-богатите и влиятелни хедж фондове на Уолстрийт? Нека разгледаме фактологията, но преди това, няколко базови неща, които ще позволят да се разбере ситуацията по-пълноценно.

В рамките на търговията на фондовата борса търговците могат да купят едни акции и да ги държат с идеята да ги продадат, когато цената им нарасне. Това е стандартната и позната търговия - купуваш нещо евтино и го продаваш след време скъпо. Като купиш акции с цел бъдеща продажба, това се нарича „отваряне на дълга позиция“. Освен този тип търговия обаче има и друга, точно обратната - продаваш скъпо и после купуваш същото нещо евтино. Можеш да продадеш едни акции, без да ги притежаваш. При това положение в един бъдещ момент ти трябва да си ги купиш тези акции, за да се нулира това, че си ги продал без да ги имаш. Ако цената, на която ги купиш впоследствие, е по-ниска от цената, на която си ги продал, тогава печелиш пари. Колкото и странно да звучи, така работи борсата. Общо взето, ако приемем, че залагаш като в казино - дали едни акции ще се сринат това не би било много далеч от истината. Този тип търговия се нарича „отваряне на къса позиция“.

Сега, какво се случва от десетина дни на Уолстрийт? Няколко богати и влиятелни хедж фондове решиха, че компанията GameStop ще фалира. Тази компания има множество обекти за продажба на компютърни игри и аксесоари и най-вече се намират в молове и големи търговски центрове. Понеже те са затворени заради вируса, Уолстрийт заложи, че компанията ще фалира. Не е лош бизнесът u, просто бе ударен от кризата и ще бъде жертван на финансовия олтар, за да омилостиви бога на парите. Добре, но едни дребни инвеститори се събраха в онлайн форум и, меко казано, не бяха съгласни с този анализ. Според тях трудностите пред компанията са временни и като мине кризата, ще отминат. Още повече, че дребните инвеститори решиха, че хедж фондовете действат като лешояди, които искат да фалират една компания заради собствената си алчност.

Оформеният сблъсък на пръв поглед изглеждаше несериозен. От една страна седят ултра богати „инсайдъри“ от Уолстрийт, които разполагат не само с пари, но и със самочувствието на хора, които определят правилата на играта. Те решават и почват да продават акциите на GameStop, според тях няма как тази компания да не се срине, след като срещу нея стои финансовия Голиат. От другата страна са множество обикновени хора, които обаче не разполагат с кой знае какви пари. Докато Голиат от Уолстрийт си играе с милиарди, Давид от форума изглежда незначителен. Множеството малки инвеститори вкарват по - от няколкостотин до няколко хиляди долара, и купуват акции на GameStop.

Пазар като пазар - едни хора продават, други хора купуват. Ако купувачите имат повече пари от продавачите, то цената расте. Обратното - ако продавачите вкарват повече пари от купувачите, цената пада. Уолстрийт заложи, че каквото и да си говорят във форумите, щом финансовите гурута са решили, значи цената ще пада. В началото дори се смееха на неразумното поведение на обикновените хора. Как смеят те да противоречат на безспорния гений на Уолстрийт? Разбира се, че ще загубят, хихикаха се лешоядите на чаша скъпо шампанско.
Смехът им обаче бързо помръкна, като видяха каква екзалтирана подкрепа събира купуването на акции на GameStop. Колкото и пари да имат хедж фондовете, от другата страна стои цял един народ. Народ, който не просто не иска да види една компания да фалира, но и най-вече е адски гневен на високомерните елитари от Уолстрийт. Хората просто искаха да натрият носа на финансовата олигархия. Да им дадат урок, който дълго ще помнят.

Толкова масово стана купуването на акции на GameStop, ще цената им започна главоломно да расте. Ръстът бе шокиращ за Уолстрийт. Когато си заложил, че акциите ще падат, пък те вземат, че скочат в пъти, тогава за секунди милиарди долари изчезват в небитието. Трусът бе толкова мащабен, че големите риби заложиха на единственото, което може да ги спаси в случая - мрънкане пред държавата. Почнаха да валят жалби до тамошния регулатор с искане да се разследва тази търговия, която видите ли била антипазарна. Защо? Защото не се харесва на Уолстрийт, други аргументи не са нужни. По корпоративна линия бяха натиснати и платформите, които осигуряват достъп на индивидуалните търговци до пазара, за да бъде преустановен този достъп и пазарът да бъде отново под контрола на финансовата олигархия. Въобще, всички оръжия в арсенала бяха впрегнати.

Какво ще стане в крайна сметка не знаем. Но можем да анализираме важното в случая, а то не е дали ще скочат акциите на една или на друга компания. Важното е, че там някъде има милиони хора, които с риск за личното си благосъстояние се готови да излязат на война срещу финансовите елити. На хората дотолкова им е втръснало от самодоволни разбирачи, че са готови да рискуват спестяванията си, за да ги научат на ценен урок - а именно, че прекомерната алчност убива бизнеса и икономиката. Правенето на пари, казват умните хора, е като ходене на въже - от едната ти страна е пропастта на страха, а от другата пропастта на алчността. Само, който умело балансира между тях, ще успява. В случая Уолстрийт се чувства безнаказан. Няма кой да им покаже, че прекомерната алчност изкривява реалността. Е, вече има. Каквото и да стане в крайна сметка с акциите на GameStop, важното е едно - финансовата олигархия знае какво си мислят хората за тях. Знае какво дълбочинно недоверие има между обикновените хора и „големите играчи“. Пропастта между тези две вселени намира и политически, и икономически, и обществени проекции. Колкото по-трудно става за хората да участват в създаването на благосъстояние, толкова по-гневни стават те.

Именно такъв тип обикновени хора са всички, които изпращат феномени като Доналд Тръмп в голямата политика. Хората търсят умел и смел играч, който да ги представлява, а политиката, по подобие на природата, не търпи вакуум. Има ли глад за реакция срещу самодоволната олигархия - била тя технологична или финансова - такава реакция ще последва. Днес на власт е именно тази задкулисна властова матрица, която доминира обществения дневен ред. Но цитаделата u вече е пропукана. Хората все по-интензивно ще търсят и все по-успешно ще намират нови решения, чрез които да се освободят от властта на елитите. Колкото по-бързо стане ясно това на всички, толкова по-лесно ще се напаснем на реалността.

А тя е, че светът вече не е центриран около интересите на една тънка прослойка технологични, финансови или политически елитари. Светът е шарен, драги елитари. И има много хора, които разбират бизнеса, политиката и финансите по различен начин от вас. Това не значи, че тези хора са „глупави“, „неразумни“ или „окаяни“. Те просто не са зависими от вас. Приемете го. Или си носете последствията.