Давид Поповичи - Феномен в басейна

Доскоро се смяташе, че голямото плуване е зад някой океан, а великите сили в “синия” спорт САЩ и Австралия гледаха отвисоко на европейските първенства. Историческите резултати се очакваха на олимпийски игри, световни шампионати или на някоя от традиционните срещи на американците с плувците от Зеления континент. Е, Европа взе своя реванш, при това направо в “кралската дисциплина” 100 метра свободен стил. 13 години след легендарния бразилец Сезар Сиело, 17-годишният румънец Давид Поповичи успя да подобри постижението му с 5 стотни - 46,86 секунди. При това в същия открит басейн в Рим...

Да, световният спорт все по-често се доминира от балканци. Словенецът Лука Дончич чупи рекорд след рекорд в НБА срещу страховитите наглед афроамериканци, а сънародникът му Тадей Погачар е сред кралете на шосейното колоездене, засенчвайки закоравелите професионалисти с чудовищна воля. А наглед неукрепналият Давид Поповичи отнася с огромна преднина свръхатлетичните си съперници в басейна - вече не само юноши, но и мъже. Общото между тримата шампиони е детинското излъчване - изглеждат дори някак не на място сред колегите си.

За Давид това е естествено, той все още е само на 17. А фантастичните му резултати само потвърждават тенденцията от последните години, че плуването е за младите - доскоро това показваха предимно дамите в басейна. Момчето от Букурещ все пак има 13-годишен стаж в басейна - влиза в него още на 4. Причината обаче не е преследване на спортни подвизи, а лекарска препоръка заради проблем със сколиоза. Талантът му бързо привлича вниманието на треньора Адриан Радулеску, когото Давид и до днес нарича “г-н Адри”.

На 10 г. Поповичи чупи първия си национален рекорд във възрастовата група. “Тогава разбрах, че съм пристрастен към първото място на почетната стълбичка”, признава плувецът. Това може би е вдъхновение от любимия му спортист - Флойд Мейуедър, който се оттегли от бокса без загуба. Давид държи също винаги да е първи - в колекцията му от медали от големи международни първенства има 13 златни и само 4 сребърни - два от тях с румънската щафета, а другите два - от Европейския олимпийски младежки фестивал в Баку през 2019-а, когато е само на 14 г., но все пак печели титлата на 100 м св. стил и завършва втори на 50 и 200 м.

За късмет на г-н Адри, момчето намира огромно удоволствие от работата в басейна и не проявява голям интерес към заниманията на връстниците си, които биха могли да го разсеят от големите цели. А в последните две години доминира безапелационно в свободния стил на 50, 100 и 200 метра на европейските първенства за юноши. Влезе и в румънския тим за олимпийските игри в Токио, където бе най-младият спортист от страната - само на 16. Само 2 стотни го разделиха от бронза на 200 м св стил, но до Париж 2024 има само още 2 години... А от това лято вече е господар и при мъжете - златни медали на 100 и 200 м св. стил на световното в Будапеща и европейското в Рим за по-малко от месец.

Световният рекорд на 100 м беше истинско събитие. Давид е най-младият плувец с върхово постижение на планетата след Майкъл Фелпс, а освен това е и вторият най-млад рекордьор в кралската дисциплина след американеца Анди Коуан, който държеше рекорда за 20 дни през 1975-а.

“Рекордът не беше приоритет, изобщо не бързам да се хвърлям на върхови постижения, знам, че трябва да съм търпелив за тях”, обяви изненадващо Поповичи след невероятния резултат.

Последва ново феноменално постижение - 1:42,97 минути на 200 м св. стил, което е световен рекорд за юноши и трети най-добър резултат в историята на дисциплината (най-добър с текстилен костюм). Само на една стотна зад Фелпс и на близо секунда зад рекорда на германеца Паул Бидерман.

“Паул е човек и е поставил този рекорд в качеството си на човек - заключава младокът, явно оценявайки високо шансовете да надмине и това постижение. - Всички ние сме просто хора.”
Любопитно е, че към това постижение Давид подхожда с тактическия усет, който треньорът му е забелязал още в началото на състезателния му път. На междинните контроли бяха отчетени по-бавни времена, отколкото в плуването му в същата дисциплина на световното в Будапеща. Но на финала беше с четвърт секунда по-бърз заради страхотната скорост в последната дължина... А само на 17, Давид все още е далеч от последната си дължина в големия басейн.

 

Има дух, но трябва да го събудиш

Докато тренирахме, реших да организирам състезание с плувци на същата възраст - Давид беше на около десет тогава. Плуваха по 25 метра, а последният отпадаше. Давид всеки път завършваше предпоследен. Останалите се умориха, а той запази енергията си за финала и спечели състезанието. Още тогава имаше стратегическо мислене като състезател. С него не се работи лесно, но е специален и има страхотен състезателен дух. Понякога ме е учудвало колко много постига със сравнително малко тренировки. Но друг път е трудно да събудиш този дух у него и да го накараш да тренира.

Адриан Радулеску, треньор на Поповичи

Напомня ми на Фелпс

Има отличен усет за темпото. Знае как да подходи към състезанието, разпределя много точно енергията си през цялата дистанция. С това ми напомня за Майкъл Фелпс, но също и със структурата си - и двамата са малки и слаби момчета, които генерират скорост като намаляват насрещното съпротивление на водата. Това всъщност е и най-добрият начин. Преди финала на 200 метра си говорихме с Майкъл и му казах, че Поповичи ще слезе под 1:43 минути...

Боб Боумън, треньор на Майкъл Фелпс

Показа, че не трябва да си поставяме лимит

Феноменален световен рекорд само на 17 години. Давид е много зрял състезател за възрастта си и просто показа, че не трябва да си поставяме лимит, независимо от възрастта. Много се вълнувам да видя докъде ще стигне в своето пътешествие.

Адам Пийти, британски плувец, носител на 3 олимпийски и 8 световни титли, направил 14 поправки на световни рекорди

Намира забавление в тежките тренировки

Може би абсолютната отдаденост е ключът към успехите на Давид Поповичи в басейна. За разлика от много свои връстници, хлапето твърди, че намира най-голямото си удоволствие в тежките тренировки и състезанията.
“Когато питаха футболиста Ерлинг Холанд на какво се дължат успехите му, той каза “много работа” - признава Давид. - Така е и при мен. Правя жертви, но въпросът е колко го искам, а аз го искам много. Питам се какво е нещото, което аз бих направил, а другите не. Готов съм да живея по друг начин, за да стигна до целите си. А и в крайна сметка смятам, че това е забавно. Медалите, рекордите - те са бонус, важното е да се забавляваш. Всичко в нашия спорт е забавно - дори тежките тренировки. Уморяваш се дотам, че ти се иска да повърнеш. Но след половин час вече си по-добре, не искаш да се самоубиеш и смяташ, че всичко си е заслужавало.”

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Силуети