Северна Македония реши да върне на Украйна закупените преди двадесет години танкове  „Т-72“, както и самолетите „Сухой“

Истинската цел на операцията е разграничаване от близостта с Москва

Така и не разбрах защо е това вълнение в медии и сред политици от намерението на Министерството на отбраната на Северна Македония да направи жест към Украйна и да й върне купените преди 20 години танкове и самолети. Както казваше преди много време един приятел, прави жестове, щом това не ти струва нищо. Така и Скопие - и за танковете „Т- 72“, трето поколение и за изтребителите „Сухой“ отдавна е известно, че няма как да бъдат използвани от армията на страната. С други думи, те просто са излишни и обслужването им „на трупчета“ само тежи на държавния бюджет.

Но че един такъв жест може да съдържа в себе си солиден пропаганден потенциал, това е вън от всякакво съмнение. Скопие очевидно иска да се разграничи от времената, когато Москва даваше знаци на подкрепа на Република Македония в спора й с България. Нали не сте забравили колко се гордееха оттатък границата, че Владимир Путин е ударил рамо с изявлението на един 24 май за езика и буквите, които дошли в Русия „от македонските земи“. Това разграничаване от тази близост с Москва е, според мен, истинската цел на операцията.  Техническите детайли по нея, в това число и броят на дарените танкове и самолети, все още се пазят в тайна. Но пропагандният ефект е налице. 

А местните медии разкриха, че всъщност става дума за предоставянето на въпросните танкове и самолети на въоръжените сили на Украйна, откъдето те бяха купени по време и малко след въоръжения конфликт от пролетта и лятото на 2001 г. Въпреки че нямаше официално потвърждение от институцията, новината стана повод за ожесточена престрелка между Скопие, Киев и Москва. По-скоро, между Киев и Москва. Съветникът на президента Зеленски Михайло Подоляк в социалните мрежи благодари на „приятелите от Скопие“, които не забравят, когато си в неволя, и че няма значение колко е голяма една страна, важното е сърцето.

Това пък предизвика отговор от Мария Захарова, говорителката на МВнР на Русия, според която „предоставянето на танковете от страна на Скопие на Киев е голяма грешка, която само ще помогне на криминалните действия на режима в Киев“.

Дотук няма нищо неясно. В случая обаче нас ни интересува мотивът на сегашната управляваща гарнитура в Скопие начело с премиера Димитър Ковачевски и президента Стево Пендаровски да реши да направи този жест към Украйна. Отдавна се знае, а след влизането на Северна Македония в НАТО това стана още по-ясно, че и танковете, и самолетите нямат място в армията на страната. И сега като оправдание срещу критиките за донорството спрямо Киев от Министерството на отбраната твърдят, че машините са „от трето поколение и с оглед на развитието на технологията, са неконкурентни и несъпоставими“. Това - от една страна.

От друга, която очевидно е по-съществена, в рамките на трансформацията и модернизирането на армията, танковият батальон ще получи нови модерни машини като част от съвместния проект със САЩ за доставка на леки сухопътни возила на колела, стартирал през 2019 г. Значи армията на Северна Македония няма да остане необорудвана достатъчно добре, за да може да защитава суверенитета, независимостта и държавните граници.

Но понеже съм един стар мърморко, пред очите на който минаха доста неща, ще взема да попитам какво стана с едни други танкове, дарени от България през 1999 г. на Република Македония? Дарени, не купени като тези от Украйна. И едни артилерийски системи, които бяха част от същия пакет, предоставен от страната ни безвъзмездно на Скопие, когато там управляваше правителството на Любчо Георгиевски, тогава лидер на ВМРО-ДПМНЕ? Съдбата на това важно българското дарение бе сходна, за съжаление, с много други подобни приятелски и добронамерени прояви от страната ни към хората оттатък границата, които или бяха потулени, или пропилени, или просто захвърлени и „консервирани“ някъде по складове и мазета. Ей така, с лека ръка. Само заради простия факт, че идват от България.

Всъщност, ако питате мен, без да съм експерт по въпросите на военната техника, ще ви кажа, че армията на Северна Македония няма нужда нито от танкове, нито от самолети от типа „Сухой“. Къде на територията от 25 000 кв.км може да се разгърне истинско танково сражение? Вижте насечения релеф и отговорете - къде? Може би само равната Пелагония, житницата на страната между Прилеп и Битоля. Може би и на полигона „Криволак“ в долното течение на Вардар, но там става само за учения и стрелби. То и българските танкове от нашето дарение в конфликта през 2001 г. бяха ползвани само като оръдия, макар че и това се оказа недостатъчно ефективно. Затова след подписването на Охридския мирен договор те станаха излишни и бяха или претопени, или подарени и разпродадени. Но други бяха купени от Украйна.

Впрочем тогава, по време на конфликта, цялото въоръжение идваше от Киев. Оттам дойдоха и вертолетите, и въпросните самолети „Сухой“, пилотирани от украинци. Когато стана ясно, че силите на полицията, а по-късно и на армията, не могат да се справят с бунтовниците от Армията за национално освобождение (АНО), разположена по високите била на Шар планина, ад хок бяха купени въпросните въздушни средства. И те бяха използвани както за десантни нужди, така и за бомбардиране от въздуха на позициите на АНО.

За танковете казах. Но мисля, че Северна Македония няма нужда, а и условия за свои военновъздушни сили, ако не броим хеликоптерите. Причини? Поне няколко. Първо, страната няма специализирано военно летище. Аеродромите в държавата са два - в Скопие и в Охрид. Турци щяха да строят писта за граждански полети около Щип, но години минаха, а първа копка още няма. Въпросните „Сухой“ са базирани в единия ъгъл на цивилното летище край Скопие. Това създава крайно неудобство заради хипотезата, че ако се наложи изтребителите по тревога да излетят, биха могли да се засекат във въздуха с кацащ или излиташ граждански полет. Пистата край Охрид е къса и става само за малки самолети с гражданско предназначение. Второ, тези 25 000 кв. км са тесни за облитане - докато се издигнеш във въздуха, трябва да се връщаш, че току-виж си пресякъл държавна граница с някой съсед.

Трето, Гърция вече пое ангажимента чрез радарната си система да следи за нарушаване на въздушното пространство над Северна Македония и да го охранява, ако се наложи. Това стана, ако не се лъжа, когато на 2 април 2019 г. Алексис Ципрас, тогавашният премиер на Гърция, направи дългоочаквано посещение в Скопие, за което после говорихме, че е отишъл там „да си купи Република Македония“. Толкова много и разностранни бяха двустранните споразумения във всички области, в това число и във военната, които бяха подписани. То, и Кирил Петков се опита да се прави на Ципрас, но не успя, затова вероятно ще го последва и съдбата на гръцкия политик да отиде в опозиция без шансове да излезе оттам. Впрочем и България искаше да охранява въздушното пространство на Северна Македония, но нещата май останаха в някаква условна форма - ако се наложи и при определени обстоятелства.

Та, казвам, един приятел все повтаряше, че е хубаво да правиш жестове, особено ако това не ти струва нищо.