Напоследък много „разбирачи“ започнаха да сравняват ситуацията

Напълно ясно е къде се заражда руската държавност и култура

Напоследък разни навъдили се „разбирачи” по международни въпроси сравняват ситуацията между Русия и Украйна с тази между България и Северна Македония. Тя била много сходна, демек руснаците си имали своя Северна Македония в лицето на украинците. Но това ще рече, че именно Русия със столица Москва е носител на изконната историческа традиция на руската държавност, докато Украйна със столица Киев краде и си присвоява безогледно руската история.

Първо трябва да кажа, че за разлика от разни математици, които се изказват с готовност по исторически въпроси, аз съм именно историк и археолог. И то медиевист, или, казано с думи прости, специалист по средновековна история. 30 години съм разкривал великата столица на България през ІХ-Х в. – Преслав, откъдето християнство, писменост и култура тръгват към необятната руска шир. С моя добър приятел проф. Тимур Бобровский от Украинската академия на науките пък сме работили години наред върху най-ранните паметници на християнската култура в Киев като т. нар. Десетинна църква и прекрасния храм „Св. София”. А точно при тях се наблюдават най-сериозните влияния от страна на преславската култура.

Но именно тук се сблъскваме с феномена Киевска Русия. Това е първата руска държава, създадена още в края на ІХ в. Според записаните предания селището край река Днепър е основано през VІ-VІІ в. от легендарния Кий. Пръв сигурен княз е Асколд, споменат за събития от 862 г. Изворите сочат, че най-ранните киевски князе са били скандинавци, дошли тук по прочутия път „от варягите (викингите) към гърците” и завоювали местните славянски племена.

Особено важна е 882 г., когато властта в Киев е завзета от друга викингска династия, тази на княз Олег. Той завладява обширни земи на юг и север и основава голяма държава, получила името Киевска Русия. Градът става нейна столица и се разраства, а разцветът на новата държава започва при княз Владимир Велики (980-1015), който през 988 г. приема заедно с народа си християнството. България изиграва огромна роля в кръщението на русите. Йоакимовата летопис ясно свидетелства, че новата религия е възприета чрез български свещеници и ръкописи на старобългарски език, изпълнени в кръга на преславската книжовна школа. В този период обаче България губи независимостта си от Византия, която установява в Киев своето влияние.

Златната епоха на Киевска Русия е през ХІ в.. При княз Ярослав Мъдри градът се разширява неимоверно. Според археологическите и историческите данни той наброява близо 50 000 жители, има 8 пазара и стотици каменни църкви и сгради. Обграден е с ровове и землени валове, а във вътрешността се влизало през няколко здраво укрепени порти от камък. Именно от времето на Ярослав Мъдри е най-величествената средновековна църква в Киев. Катедралата „Св. София” е огромна петкорабна кръстокуполна сграда, построена през 1030-1050 г. в стила на най-добрите паметници на съвременната византийска архитектура. Гигантският централен купол стъпва върху мощни стълбове и арки. През средновековието е имало общо 13 по-малки кубета, но след направените преустройства техният брой е значително намален.

През ХІІ в. Киевска Рус навлиза в упадък и се разпада на няколко полунезависими княжества. От това се възползват монголо-татарските орди, които прииждат от изток. В 1240 г. Киев е обсаден от армията на Бату, внук на великия Чингис хан. След тежки сражения градът е превзет и почти изравнен със земята.

Нека сега се пренесем на 800 км североизточно от Киев. За първи път името на бъдещата столица на днешна Русия се споменава в писмените извори през 1147 г. Тогава на обраслия с борове хълм сред непроходимите блата между реките Москва и Неглина княз Юрий Долгоруки дава пир в чест на своя съюзник, новгородския княз Светослав Олгович. Впрочем дори от името на местността разбира къде се е намирала тя – в старославянския език „моск” означава „влажно и мокро място, блато”.

През 1156 г. са построени и първите дървени стени на малката крепост, служела за убежище на хората от пръснатите наоколо селца. Именно тя по-късно ще бъде наречена Кремъл, край който постепенно се създава селището Москва. Столица на едно от безбройните малки руски княжества тя става чак в края на ХІІІ в. При княз Иван Калита през 1339-1340 г. старите паянтови дървени стени на Кремъл са подменени с нови от масивни дъбови стволове, а във вътрешността е изградена първата църква от камък. Най-сетне по време на управлението на победителя на татарите, княз Дмитрий Донски (1359-1389), се появяват каменните стени на главното укрепление.

Победите над нашествениците и икономическият възход правят войнственото Московско княжество водещо в руските земи. През ХV-ХVІ в. то ги обединява с огън и меч и за кратко време се превръща в обширно царство. Това разширение е свързано с много кръв и страдания на завладяваните от Москва други руски държавици, повечето от които са били на много по-високо цивилизационно ниво от нея. 

Типичен пример е високоразвитият Новгород, който в културно отношение многократно е превъзхождал Московското княжество. Със своите великолепни каменни църкви от ХІ-ХІІІ в. той издига до нови върхове православната архитектура. Управляван от княз Александър Невски, Новгород се справя с нашествията на немските кръстоносци, но после не устоява на своите сънародници от Москва. Целият ХV в. преминава в отразяване на нападенията на „москалите”, както ги наричат новгородци. Не желаейки да се подчини на Москва, народното събрание на Новгород решава да повика на власт литовския княз Казимир. Това предизвиква съдбоносен поход на московския княз Иван ІІІ и присъединяване на града и неговата област към Московското княжество. Всички местни боляри са изселени в други земи, а през 1570 г. Новгород вторично е разорен от цар Иван Грозни заради неподчинение.

През ХV в. древната столица на Русия, Киев, се възражда и отново става значителен икономически център. По това време започва да се оформя украинската нация, но тя скоро е подложена на агресия от страна на полските феодали и на османския султан. През 1648 г. избухва мощно народно въстание начело с водача на украинските казаци Богдан Хмелницки. След серия военни победи, полският крал признава Хмелницки за хетман на единна Украйна, но Сеймът отказва да утвърди решението. Това кара украинският предводител да потърси първо съюз с руския цар Алексей I, а впоследствие и пряката протекция на Москва. На 18 януари 1654 г. е взето решение Хетманщината (на практика днешната държава Украйна) официално да се присъедини към Руското царство, като най-видните първенци принасят клетва на царя.

Това е много малка част от историческите събития, обусловили през столетията същината на днешния конфликт в Украйна. Но и тази извадка е напълно достатъчна, за да може да си отговорим на въпроса има ли основание той да бъде сравняван с нашите проблеми със Северна Македония. Напълно ясно е къде се заражда руската държавност и култура и къде са създадени първите центрове на руската цивилизация. Затова е смешно, когато по официалните руски канали наричат украинците „малоруси”, докато в Москва са, разбира се, „великорусите”.

Публикувана от Американското посолство в Украйна таблица, показваща синхронно ситуацията в Киев и Москва през ХІ-ХІІ в.