“5% е абсолютно постижима цел за българската икономика. Виждали сме както нашата съседка Румъния, така и Чехия, и Унгария да постигат и по-сериозни цифри. Смятам, че г-н Петков дори е пестелив в оценката си на това какво може да постигне България, заяви пред БНР министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер по повод първата реч на премиера Кирил Петков в Народното събрание, в която той зададе цел на растежа над 5%.

Икономическият растеж на една държавна е функция от три неща – капиталът, който влиза в нея, човешките ресурси, които работят за превръщането на този капитал в добавена стойност и технологиите, които подпомагат този процес.

В предизборната програма на ПП, а и в коалиционното споразумение, което създадохме с нашите партньори, имаме много сериозна капиталова програма, която ще създаде голяма част от този растеж. Говорим за инфраструктура, която липсва от десетилетия у нас, която трябва да бъде изградена.

И допълнителният елемент, който ще даде растежа и това ще бъде устойчивият растеж за години напред, растежът базиран на иновации и на умен бизнес, който се гради върху висок човешки капитал, върху нови технологии, привличането им от чужбина у нас и създаването на такива в самата България.

На 14 декември 2021 в София Тех Парк се проведе срещата Powers Summit, организирана от Фондация Webit и Атлантическия клуб в България. Какво поискаха предприемачите у нас? Те поискаха няколко много отчетливи неща. Първото нещо, с което ние вече се справяме от няколко години насам, и то ще продължи да се ускорява, е достъпът до капитали. Не само благодарение на европейските програми, но и на зараждащото се разбиране в българските бюджетни институции, че инвестиции в технологии и наука са необходими.

В България постепенно достъпът до капитал за иновации и създаване на нови високотехнологични предприятия започва да е достъпен за всички.

По същественият аспект, в който изоставаме и предприемачите го подчертаха много дебело за хората във властта като мен и г-н Василев, които слушахме активно, е достъпът до човешки ресурси.

За щастие нещата, които предприемачите маркираха бяха в едно с нашето разбиране за това какво е необходимо. Човешките ресурси и тяхната подготовка у нас сериозно изостават от това, което е необходимо, за да създаваме иновации на световно ниво.

В момента нито средните училища, нито българските университети са готови. Една от важните цели на Министерството на иновациите и растежа ще бъде активна колаборация с Министерството на образованието.

Друг аспект, който обсъдихме с предприемачите, е необходимостта от лесен механизъм за привличане на чужди кадри у нас, както в академичната сфера, така и в предприемаческата. Темата за “Синята карта на ЕС“ трябва да бъде ускорена, за да могат инженери и други висококвалифицирани кадри от чужбина лесно да получават работна виза за България.

За щастие във високотехнологичния сектор заплатите вече се променят значително и започват да стават конкурентни на заплатите в Западна Европа.

Времето, в което България се предлагаше на света като място за нископлатени инженери, отдавна е отминало. Време е да станем място за инженери, които създават висока добавена стойност и интересни високотехнологични продукти.

Нашите топ инженери от чужбина ще започнат да се завръщат в България, която обичат, не само, когато тя може да им предложи добре платени работни места, а и когато тя може да им предложи здравеопазване, което не ги кара да търсят такова в чужбина. Когато може да им предложи образование за децата им, което не ги кара да търсят частни уроци и училища. И преди всичко ред и законност, които не ги карат да се опасяват, че всеки един момент трябва да напуснат страната, тъй като някой иска да рекетира чичо им, леля им и техните бизнеси тук.