Новият стар президент на Никарагуа Даниел Ортега е сред най-емблематичните държавни лидери в Централна и Латинска Америка. На изборите в неделя той спечели на първи тур със 75% от гласовете своя четвърти последователен и общо пети мандат (и втори в съдружие със своя “ко-президент” - съпругата му Росарио Мурийо). Кой е човекът - емблема на сандинистката революция, в продължение на над 40 години неизменен решаващ фактор в политическия живот на една от най-бедните държави в Западното полукълбо? 

Президентът на САЩ Джо Байдън не закъсня да обяви изборите за “пантомима”, окачестви ги като “нито свободни, нито честни, и със сигурност не демократични”, и заплаши с още санкции без друго закъсалата от десетилетия държавица с население от 6,5 милиона души. Европейският съюз не признава резултатите и обвинява Даниел Ортега в авторитаризъм и тормоз върху противници и медии. Самият Ортега, традиционно подкрепян от Венецуела, Куба и Русия, обвинява Вашингтон и Брюксел във “вмешателство” и изтъква, че “Те са свикнали да не уважават суверенитета на хората, но ще трябва да се научат”.

В интерес на истината, формално изборите носеха белези на демократичност - никарагуанците можеха да избират между Ортега и още петима кандидати, но всичките маргинални, от съюзни на сандинистите партии и като цяло широко неизвестни извън тесен семеен кръг. Тези спаринг съперници послужиха само за цвят и придаване на илюзия за легитимност. Реалните опоненти бяха превантивно арестувани в предидущите месеци по различни обвинения, като пране на пари, прокарване на чуждо влияние, конспиративна дейност, предателство срещу отечеството и т. н.

Съдбата им беше споделена от редица бизнесмени, активисти, журналисти и други влиятелни обществени фигури, неугодни за Ортега и неговото поредно възкачване зад кормилото на прогресиращо репресивния режим в Манагуа. Според изследване на Галъп, 65% от гласоподавателите биха гласували за който и да е друг кандидат, независимо от идеологическия профил, само стига да не е Ортега или някой фигурант от неговото обкръжение. Но, както споменахме, кандидатстването на такива претенденти бива осуетено в зародиш.
В отговор на критиките от международната общност, най-вече от САЩ и Испания, Ортега квалифицира първите като “империалисти” и “фашисти”, а вторите - като “потомци на франкизма”. Политическите затворници на свой ред са “превратаджии”, спонсорирани от Вашингтон, “кучи синове на янките” и “не никарагуанци, а безродници!”.

Роден е на 11 ноември 1945 г. в Ла Либертад. Израства в крайно мизерни санитарни условия, двама от общо четиримата му по-малки братя умират от заразни болести. Неговите родители и роднини са активни борци срещу режима на Сомоса, който управлява страната по това време.

През 1960 г. се влива в редиците на младежката съпротива срещу Сомоса, за което е изключен от училище и се налага да се премести в столицата Манагуа, където успява да се запише в Педагогически институт и през 1962 г. право в Централноамериканския университет. През 1963 г. изоставя учението, за да се посвети на революционна дейност със Сандинисткия фронт за национално освобождение (СФНО).

През 1965 г., едва 20-годишен, е произведен в звание “командир” и член на Националния директорат на СФНО, а от 1966 г. - и командващ т. нар. Вътрешен фронт. През 1967 г. по време на банков обир с цел набиране средства за революцията е заловен от Националната гвардия и попада за 7 години в затвора.
През 1979 г. сандинистите успяват да завземат столицата Манагуа и сформират управляваща хунта начело с Ортега.

На първо време сандинистите остават относително симпатични на Белия дом, откъдето администрацията на Джими Картър отпуска помощи в размер на 118 млн. долара, но съвсем скоро през 1981 г. новата администрация на Роналд Рейгън втвърдява тона, желаейки да избегне “втора Куба”.

Междувременно революцията се увенчава с пълен официален успех на 10 януари 1985 г., когато Даниел Ортега заема президентския пост с шестгодишен мандат.

Даниел Ортега заема президентския пост на Никарагуа от 1985 до 1990 г., а след това от 2007 до ден днешен и занапред поне до 2026 г. (услужлива конституционна реформа премахва ограничението за последователни мандати). Несменяем и единствен кандидат за президент на СФНО, губи изборите през 1990 г. от бившата си съратница от хунтата Виолета Чаморо, през 1996 от либералния Арнолдо Алеман, и 2001 г. от вицепрезидента на Алеман - Енрике Боланьос.

Скандалът Иран-контри

В желанието на администрацията на Роналд Рейгън да избегне превръщането на Никарагуа във “втора Куба”, ЦРУ се заема активно през 1980-те с финансирането на контра-революцията срещу режима на сандинистите на Даниел Ортега.

През 1987 г. избухва скандалът “Иран-контри”, смятан за “Уотъргейт”-ът на Роналд Рейгън - оказва се че американската държава, под лоното на ЦРУ, тайно продава оръжия на Ислямска република Иран, която се намира под инициирано от САЩ международно оръжейно ембарго, за да изпраща средствата за финансиране и въоръжаване на никарагуанските “контри”. Сделката с Техеран е с цел освобождаването на седем американски заложници, държани от “Хизбулла” в Ливан. В крайна сметка “пешкира опира” младши офицер от Пентагона, злополучно назначен да подписва документи.