Данчо Караджов е рок гласът на България, а група „Сигнал“ са 45 години знаково име на родната музикалната сцена. 

Почивка обаче няма. Предстоят още нови и големи срещи с публиката. Бандата тръгва на турне на 8 юли и ще финишира, по традиция, с концерт в НДК през декември.

Между репетиции и концерти фронтменът намира спокойствие в своята лятна вила край Равда. 

За музиката, внуците и морето, като средство за запълване на "празнини", пред „Труд news”, говори Данчо Караджов.

- Г-н Караджов, след броени дни стартира турнето на „Сигнал“. Какво е по-различното този път?

- Различното е, че концертите, които предстоят ще бъдат в съпровод със симфоничен оркестър. Миналата година, по случай нашата 45-годишнина, направихме заедно с тях съвместна изява на 10 декември в НДК. Затова идеята на всички ни, беше сега през лятото да направим няколко концерта, които да отговорят на онова търсене от страна на хората, които не са свикнали да ни виждат в такъв образ – рок с класически инструменти. Решихме да реализираме тази идея и на 8 юли излизаме с първи концерт във Варна, заедно със симфоничния оркестър. За близо 47 години никога не сме лъгали хората с различни технологични неща, а излизаме на сцената и групата се грижи за доброто настроение на хората на живо.

- Много често ваши колеги канят гости-изпълнители на свои големи концерти. Вие какво смятате за тази практика?

- Откровено казано, малко сме против това нещо, защото тези, които канят гости, може би разчитат и на нещо друго, освен на това, на което са способни. Никога не сме смятали, че е необходимо да има няколко госта, за да запълнят времетраенето. Разчитаме сами на това, което сме постигнали.

- Освен предвидените четири града, възможно ли е да се появят още няколко дати?

- Още няколко, едва ли, защото организацията на един такъв концерт, не е никак лесна, тъй като музикантите от симфоничния оркестър не винаги са свободни на определената дата, но може до края на годината да се появи още една или две дати максимум.

- Последният голям концерт от турнето ще бъде в НДК. Замислял ли сте се отново да направите такъв в „Арена София“?

- На 27 ноември през 2013 година „Сигнал“ бяха първата българска рок банда, която се престраши да влезе в това „чудовище“. В зала „Арена“ е престижно да събереш 12 000-13 000 души, но тя е спортна зала, а не концертна. Озвучаването е много компромисно. Акустиката в зала 1 на НДК е уникална и затова от тогава до ден днешен всички концерти, които сме правили, са били там. Затова ще кажа така - не е лошо да изкачиш „Олимп“ и да видиш нещата от високо, но не повече от един концерт. 

- Освен подготовката за турнето, какво правите през лятото?

- От години имам жилище в Равда, на 5 метра от морето, и безкрайно много го обичам, но не, за да ходя на плаж, а да седна на терасата сутрин и да го слушам в продължение на 2-3 часа. Много ме зарежда. Запълва един празнини, които само морето може да направи.

- Какъв дядо сте Вие?

- Наскоро голямата ми внучка ми подари един T-shirt, на който пише „Дядо за милиони“. Ето такъв дядо съм аз (смее се).

Двама от внуците

- Спомняте ли си какви бяха реакциите на внуците ви, когато Ви видяха за първи път на сцена и осъзнават ли, че сте популярен дядо?

- Големите ми внучки – едната е на 12 г., а другата е на 10 г., са наясно. Матео, който е на 4 г., все още нищо не осъзнава. Много ме обича малкият, но не може да асимилира това, което се случва около мен и моята работа. Алиса и Ния са били на много концерти през годините и те знаят.

Данчо Караджов с Алиса и Ния

- Някоя от двете ще наследи ли Вашия талант?

- Много са ритмични, но не мога да кажа, че имат подобен талант и не зная дали един ден ще станат музиканти. 

- Имало ли е момент, в който сте бил на кръстопът и сте искал да се откажете от музиката?

- Това беше в далечната 1990 година, когато в България нищо не ставаше. Не бях изпаднал в депресия, защото не съм подвластен на подобно състояние, но бях казал на съпругата ми, че ще се отказвам и тя ми каза: „И като се откажеш, какво друго можеш да правиш?“. Тя ми даде сили и ме върна обратно в реалния живот. Благодарение на нея съм на сцената все още. 

- Когато през 2000 г. се появи обаче една силна „попфолк вълна“, как успяхте да се справите с тази конкуренция на колегите ви от другия жанр?

- Когато искаш нещо много силно и знаеш как да го постигнеш, спазвайки една стратегия, нещата се запазиха. 

- Коя е любимата Ви световна рок група?

- Като момче съм се учил от „Бийтълс“ и „Ролинг Стоунс“. Тях ги слагам на пиедестал. След това „Queen“ са ми фаворите във всяко едно отношение.