- Г-н Караджов, наскоро дъщеря ви Лора ви дари с още едно внуче. С какви емоции ви зареди появата на малкия Матео? 
- Много сме щастливи всички, не само дядо и баба, но и останалите в семейството. Не са минали и четири месеца от раждането му, така че еуфорията още ни държи. Трябваше вече да се появи и един герой на небосклона, при наличието на две внучки - Ния и Алиса. Добре, че Матео е много кротко и усмихнато дете и Лора го гледа много лесно. Дай Боже и занапред да е така.

- Покрай раждането на Матео - заредихте ли се с вдъхновение за нови песни и предстоят ли ви скоро срещи с публиката?
- Честно казано, не свързвам появата на Матео с нова муза, защото една идея за музика идва свише - не можеш просто да хванеш китарата и да изсвириш един хит за пет минути. Моля се на Господ малкия да е жив и здрав, а от там нататък дали дядо му ще има муза е отделен въпрос. В момента времената не са весели за нова музика, въпреки че някои казват, че през този период едва ли не са получили просветление и са измислили цял албум. Това, да направиш един албум в порядъка на два-три месеца, според мен са пълни глупости и не вярвам много на тези неща, но всеки има право да си прави пиар, за да подхранва интереса към себе си. На група “Сигнал”, сега на 6-ти септември ни предстои концерт на “Чирпан рок фест”. На 18-ти в София и на 19-ти в Бургас ще имам участие с Intelligent Music Project. Преди това със “Сигнал” свирихме в няколко града и наистина сме щастливи да се видим отново с нашата публика. Знае се, че като не си пред очите на публиката и тя те забравя, затова правим всевъзможни опити да не спираме с концертите и да продължаваме вече 42 години да се борим.

- Какво ви помогна да преодолеете кризата с Covid-19? 
- Може би и зодията (Козирог-б. а.), защото съм малко непукист и успявам да се изключа от всичко това, което се случва. Не се изплаших и не се поддадох на такива мисли, но с моята съпруга спазвахме съветите на щаба, даже се бяхме дистанцирали от децата ни Даниел и Лора и не ги бяхме виждали 3-4 месеца. Тежко беше, защото сме свикнали перманентно да сме с тях и това се отрази на състоянието на духа ни. На моменти имах чувството, че някой подклажда тази паника нарочно, но добре че успяхме да се опазим от това нещо.

- Новата ви песен “Равновесие” е пилотен сингъл от мюзикъла “Генерална репетиция” в дует с Любо Киров. Как се чувствахте да работите отново с него, след като бяхте заедно и в “Легендите”?
- Песента е много силна - текстът на Сашо Петров е страхотен, както и музиката на Краси Гюлмезов. За мен беше удоволствие да работя отново с Любо, след като три години бяхме заедно в “Легендите”. Той е много готин пич, страхотно кадърен певец и музикант - свири и на ударни и има много хубава аура около него. Записахме парчето и то взе да се харесва на хората. Надявам се, с него да имаме и други т. нар. проекти, защото сме големи приятели.

- Преди 10-ти ноември стихотворението на Александър Петров - “Равновесие” е било отхвърлено от комисията за песни, заради един от куплетите. А коя е най-нелепата причина, за която някоя от песните на “Сигнал” е била цензурирана?
- О, те не са една, или две. Като се започне с “Може би”, като излезе и веднага я забраниха да се върти по Националното радио, защото в текста на Надежда Захариева имало нещо, което не отговаря на социалистическия реализъм: “Как добър ден, щом не е добър денят?” Тогава нямаше как денят да не е добър - едни такива тъпизми се ширеха в комисиите. В хитът “Вундеркинд” от едноименния ни албум, героят пее: “Постоянно свиря на цигулка и решавам задачи - няма ли един час за любов?” Отново стана проблем - как е възможно в соца да има урок по любов? Нали по онова време децата ги носеха щъркелите, сякаш хората тогава не се обичаха... “Мина и Лора” също я бяха забранили, заради някакви проблеми около Мина, Лора и Яворов. Забраняваха тези песни, но хората ги превърнаха в страхотни хитове, така че статуквото не може да победи правдата.

- Днес съществува другата крайност - до ефир да бъдат допускани дори песни с крайно нецензурни текстове. Дразни ли ви това и слушате ли нова българска музика?
- Не слушам никаква музика, не само българска, защото ако река нещо да правя и тази музика може да ми повлияе на оригиналната идея. Иначе за всичко, което се прави в момента - просто нямам думи да го опиша. Къде са невероятните майстори на перото, като Живко Колев, Мишо Белчев и Сашо Петров - никой от новите не ги кани! Днешните, най-много да наредят някакви тъпи думи - не може така, съвременната музика загуби от душата си, защото всичко се прави на компютър и това води до един хлад в отношенията слушател-автори и изпълнители. Песните, които ние сме направили, отдавна са надживели времето си и се слушат вече по 40-50 години. Това ни прави горди, защото не сме оставили напразно труда си. Изминали сме хиляди километри по пътищата, имали сме много безсънни нощи, ядове и притеснения, липсвали сме от семействата ни, но явно е имало смисъл.

- Бяхте ментор в известен музикален формат. Защо толкова малко от участниците в подобни предавания пробиват? 
- Според мен, досега от форматите реално никой не е пробил- няма и да пробие, защото те се правят от продуценти, които искат да си напълнят джобовете. Лъжат младите, че ще ги направят звезди и никой не им обяснява, че след като свърши шоуто и не ги дават вече по телевизията, всичко ще е различно. Когато аз бях ментор през 2012-та, събрах децата и им казах много истини. Преди няколко месеца ме изненада обаждането на едно момиче от моя отбор, което пееше много хубаво и ми каза, че сега са я приели да учи в Бъркли. Аз я попитах какво я е накарало да се обади, а тя ми каза: “Това, че думите, които ни казахте преди много години бяха абсолютно верни - без да ни подмятате лъжи и да ни казвате, че сме страхотни и невероятни...” Тя сигурно вече учи в Щатите и й пожелавам успех. Във форматите всичко е в полза на т. нар. продуценти и не ми е неудобно да говоря по този въпрос, защото хората, които се развличат с тези предавания пред екрана си мислят същите неща. Зрителите коментират - как хубаво пее този, или онзи и България какви гласове ражда, но няма кой да каже на тези деца, че като участват в това шоу няма да станат популярни, камо ли звезди. Затова разочарованието след това е тотално и много от тях започват да пеят чалга, защото там има пари и това е така за голямо съжаление.

- Какво помага да сте актуални вече толкова години и кой беше най-трудният момент за група “Сигнал”?
- Най-трудният ни момент беше, когато ни отрязаха главата през 82-ра година, заради бургаския случай, иначе не сме изживели някакви особени сътресения. Тогава имахме концерт в зала “Изгрев”, като при капацитет от 800 човека - Концертна дирекция пусна 4000 души и това създаде предпоставки веднага да стане нещо. По това време рекламирахме “Каскадьори” и още като стартирахме - публиката, в която бяха деца на по 15-16 години започна да скача и да вика, а милиционерите извадиха палките и започнаха да ги налагат наред. Когато едно момиче припадна пред мен, аз спрях концерта, защото ние не сме свикнали да пеем под милиционерски палки. Не ми простиха това - някакъв рокаджия да си позволява такива неща и направо ни изтриха от лицето на Земята. Ние стегнахме юмруци и не се предадохме, а след една година ни пуснаха отново на сцената. Надживяхме и комунизма и соца, както и много други неща и с гордо вдигната глава продължаваме напред. В момента също е трудно да се правят концерти, но рокаджията е голям инат и няма да наведем глави.

- Имали сте турнета и концерти в цял свят. Къде срещнахте най-топлите и усмихнати хора, а къде най-студените?
- Интересен въпрос. Ние имаме над 500 концерта в бившия Съветски съюз - бяхме уникални звезди там и тогава усетихме истинска любов. Просто няма такава публика, като руската - още като се качиш на сцената и тя те гледа направо като Господ! Иначе, може би германците не са много топли хора, въпреки че сме имали 18 турнета в бившето ГДР и там нещата бяха много добре, въпреки че ние пеехме на български. Щастлив съм, че сме пътували много, защото видяхме хубави неща и взехме каквото можахме в най-добрия смисъл.

- Със съпругата ви сте заедно вече 50 години и изглеждате като едно идеално семейство. Каква е тайната за тази хармония помежду ви? 
- Много ми е трудно да отговоря, но преди всичко ние имаме уважение един към друг, а както твърдим и двамата - компромисите също са важни в една такава дълга връзка. Сега на дневен ред са внуците и сме много щастливи, че нашите деца ни дариха с такива невероятни същества и много им се радваме. Сега двете красавици бяха при нас на Равда за 40 дни, а после доведоха и Матео за няколко дни. На съпругата ми є е малко тежко с толкова хора на едно място, но любовта е толкова силна, че дори да си изморен от много работа, бързо забравяш за тези неволи.

- В началото бащата на Марияна е бил против връзката ви и дори е вадил пушка да гърми по вас. Защо не ви одобряваше за зет? 
- Не мога да знам, но после, когато се оженихме и го попитах: “Ти защо беше толкова против мене?”, а той: “Откъде да знам, че си толкова добро момче, бе!” Навремето една ранна връзка си беше още табу в обществото, защото тогава тя беше на 15 г., а аз на 18 - абсолютни деца. Ходихме шест години нон-стоп и чак след това - през месец юни подписахме и така до ден-днешен сме заедно с Мариянчето.

- Какво мислите за конспиративните теории около корона вируса?
- Аз имам едно схващане, както и един мой приятел ми каза - Йордане, с корона вируса много милиарди ще минат от един в друг джоб. Също така, аз гледам много “Нешънъл Джиографик” и там дават често филми за Космоса, за това какво представлява Вселената, както и за извънземните. Може би е възможно и те да са се намесили, за да стигнем днес до подобна неволя, но това е само теория, а и по принцип не мисля, че са лоши. Много хора не вярват в това, че има извънземни, но вече има много доказателства, че те са били от хиляди години на земята.

- Защо според вас това се крие от официалните власти?
- Не знам защо ги крият, но подобни примери вече стават ежедневни. Може би информацията се крие, защото хората ще се паникьосат, а и властимащите се страхуват да не загубят по някакъв начин това, което са придобили с честни, в кавички избори. Не случайно толкова години не се разкриват фактите от “Зона 51” в Щатите, въпреки че самото американско правителство е много наясно с тези неща, а може би и руснаците също.

- Любима мисъл?
- Няма нищо невъзможно!

Нашият гост
Фронтменът на легендарните “Сигнал” Йордан Караджов е завършил художествено училище, но една китара подарена от баба му, се оказва съдбовна. Как да борави със струните му показва баща му Петър Караджов, който е бил боксьор в отбора на “Славия”, но същевременно е пеел и в хор “Кавал”. Може би неслучайно една от първите групи, към която се присъединява гласовитият музикант, когато е едва на 17 години, е “Златни струни”. Умението да свири перфектно на китара помага на Данчо след години да може сам да композира някои от най-големите хитове на “Сигнал”. Незабравими ще останат “Може би”, “Да те жадувам”, “Мина и Лора”, “Сляп ден”, “Сбогом”, “Спри се”, “Спомен мил, спомен мой”, “Зелени сигнали”, “Липсваш ми” и много други. Група “Сигнал” има над 40-годишна история и записва 14 албума, като от техните плочи са продадени над половин милион копия, което е своеобразен рекорд. Без аналог е и бройката на концертите на групата у нас и в чужбина - над 7700, като с всяка изминала година те стават все повече.