Какви приоритети трябва да има новото правителство

Въвеждането на необлагаем минимум не е необходимо

Повишаването на доходите и пенсиите трябва да се случва при наличие на фискална възможност за това

Консултациите за съставяне на ново правителство повдигат множество въпроси, като най-важните от тях са свързани с определянето на приоритетите. Те би трябвало да бъдат приети от всички и заедно с това да бъдат предложени личностите, които могат да превърнат тези приоритети в реални действия. Ето защо тук ще разгледам най-важните неща според мен, които да представляват рамка за управлението през следващия мандат.

Кои са най-важните области

Възстановяването на върховенството на закона е най-важната мярка за нормалното функциониране на държавните институции и икономиката. Защитата на правото на собственост, еднаквото третиране на отделните субекти, справедливото правораздаване, спазването на правилата, възстановяването на доверието в политическата система и институциите и т. н. би следвало да бъдат гарантирани във всяка страна-член на Европейския съюз. Когато не са налице самите основи на държавността, тогава не е възможно да се гради нещо устойчиво и трайно, което да дава плодове сега и да се разраства повече в бъдеще.

Нормализиране на средата за бизнес обхваща още подобряване на дейността на регулаторните органи. Те не само че не трябва да се използват за натиск върху определени бизнеси, но да се опитват действително да поставят всички участници на съответните пазари при едни и същи условия и да не създават конкурентни предимства за едни за сметка на други. За тази цел ще е необходима промяна в ръководствата им, което изисква съгласие относно изменения и допълнения в съответните закони и след това избор на способни и почтени хора, което никак не е лесна задача.

Честите и противоречиви изменения в нормативната уредба също трябва да бъдат преустановени. Новият състав на Народното събрание трябва да избягва практиката да се правят предложения за поправки в последния момент, които са в полза на специфични интереси. Оценката на въздействието трябва да се превърне в задължителен елемент, който убедително да доказва, че промяната в дадена регулация носи повече ползи, отколкото разходи за обществото, и групите, които понасят тези разходи, получават достатъчна компенсация за това.

Друга мярка е увеличаването на ефективността на държавните разходи чрез насочването им към области и политики, които действително са предпочитани от гласоподавателите. При провеждането на обществените поръчки трябва да е налице достатъчно информация, участниците да не се ограничават чрез ненужни изисквания, да са поставени пред еднакви условия и да се състезават честно помежду си. Спазването на принципите за лоялна конкуренция ще даде възможност за реализиране на цени, които са значително по-изгодни за поръчителя, което означава, че предвидените ресурси ще могат да се използват за повече обекти.

Ситуацията във връзка със заболеваемостта от коронавируса показва, че дори имунизирането на почти цялото население, както е в Израел, не спира заразяването при наличие на нови вариации. Ваксинацията обаче значително ограничава тежките случаи и смъртността и затова този процес трябва да продължи. Само че публичните финанси трябва да бъдат подготвени за епизоди на ново затваряне на части от икономиката. Това може да се случи чрез създаването на специализиран кризисен фонд, където да се заделят средства. На практика подпомагането трябва да бъде преустановено, а вместо това да се идентифицират и компенсират бизнесите, които действително са засегнати от ограничителните мерки. Освен това трябва процедурите да са максимално опростени и автоматизирани, така че да позволяват бърза реакция от страна на властите и движение на средствата към получателите с минимално забавяне.

Този подход може да бъде приложен и на ниво Европейски съюз и може да бъде предложен от българското правителство. Той трябва да постави в предвидими граници използваните бюджетни ресурси, тъй като кризата лиши държавите от бюджетна дисциплина.

Постигането на балансиран бюджет също е задача, която трябва да бъде приоритетна. Повишаването на доходите и пенсиите трябва да се случва при наличие на фискална възможност за това, като се отчита ситуацията не само през текущата година, но и през следващите. Решенията за повишаване на заплатите в бюджетната сфера създават постоянен ангажимент и трябва да бъдат осигурени с допълнителни приходи или с трайно намаляване на други разходи.

Особено внимание трябва да се обърне на състоянието на пенсионната система, където недостигът на средства за изплащане дори на настоящия размер на пенсиите е значителен. Пенсиите са ниски и трябва да се търсят начини за тяхното повишаване, но това не може да се случва за сметка на бюджетни дефицити и емисия на допълнителен държавен дълг.

През годините преди кризата, причинена от COVID-19, политиката на доходите на правителството заедно с ниската норма на безработица допринесоха за бърз растеж на трудовите възнаграждения и в частния сектор, като фактически беше изпреварен темпът на увеличаване на производителността. Такава политика е неустойчива в по-дългосрочен период, а повишаването на заплатите в бюджетния сектор и в периода на криза допълнително затрудни уравновесяването на трудовия пазар. Понастоящем обаче повишаването на заплатите ще е следствие и от ускоряването на темпа на инфлация и стремежа за запазване и на покупателната способност.

Една от най-важните мерки, която трябва да има ефект в средно-дългосрочен период, е насърчаването на раждаемостта. Това е мярка, която изисква значителен ресурс от държавния бюджет, така че тя следва да бъде предприета, когато мерките за овладяване на разходите и свиване на бюджетния дефицит покажат устойчив резултат. Самите мерки трябва да обхващат изплащането на значително по-голяма парична помощ при раждане на дете, както и по-добри условия за отглеждане на децата след това. Ако майката предпочита да работи, за всяко дете да е осигурено място или определена сума за покриване на такова в детска градина или ясла.

Необходима е реформа на образователната система, която не само да върне децата в клас, но и да ги направи способни да се реализират след това на пазара на труда. Учениците трябва да се убедят, че образованието и обучението са средствата за успех в живота. Престоят в училище не трябва да се разглежда като детска градина за пораснали деца, а като място, което дава знания и умения, които след това са полезни за всеки човек.

Така идеята за използване на програми, които са насочени към изучаването на природни науки, технологии, инженерство и математика, е добра, но тя трябва да се съчетава с получаването на функционална грамотност, тоест четене с разбиране на текста и възможност прочетеното да бъде използвано в практическа ситуация и да е полезно за учениците. Понастоящем едва около половината български ученици в горния курс на обучение имат това умение. Другата половина обаче е поставена на практика в неравностойно положение - тяхната реализация на трудовия пазар е под риск да се занимават само с нискоквалифицирани и съответно нискодоходни професии.

Промяната трябва да се базира на постиженията на трудовия пазар. Тоест реализацията на училите в дадено учебно заведение според професии, доход, липса на трудности за намиране на работа и т. н. да представлява основен критерий за отпускане на издръжка на следващите випуски. Като се отчита не само моментната снимка, но и динамиката.

Въвеждането на необлагаем минимум е промяна, която не е необходима. Един от основните недостатъци е, че това е мярка, която засяга всички задължени лица независимо от облагаемия им доход и поради това може да допринесе за значително намаляване на приходите в държавния бюджет. Тя премахва пропорционалното облагане на личните доходи, което всъщност означава, че всеки изкаран допълнителен лев се облага еднакво.

Въвеждането на необлагаем минимум означава, че и хората с по-високи доходи ще плащат по-ниски данъци. Това ще предизвика недоволство и следващата стъпка вероятно ще бъде въвеждане на по-висока ставка за тях, което ще повлияе върху стимулите за плащане на този данък. Високите пределни ставки могат да повлияят негативно върху склонността за плащане.

Намаляването на данъците трябва да се случва едновременно с понижаване на държавните разходи.

Настоящата година не е кризисна. След изборите през април и изтичането на поредния локдаун ситуацията се нормализира и в промишлеността и услугите се отбелязват сериозни темпове на растеж спрямо предходната година. При туризма работят повече хотели, като тези, които показват по-голяма гъвкавост, успяват да си осигурят туристи при по-високи цени от миналата година. Същевременно обаче големи хотели, насочени към международните пазари, не успяват да използват капацитета си и този сезон може да бъде също неуспешен за тях.

Реформата на държавната и общинската администрация също е важен елемент от укрепването на средата за бизнес. Назначаването на “калинки” през последните години се превърна в масова практика и тя трябва да бъде преустановена. Това се отнася и за държавните и общинските предприятия. Разбира се, на общинско ниво това ще отнеме повече време и може да се случи едва след местните избори, които все още са далеч във времето.

Като цяло договарянето на приоритетните области не би трябвало да породи прекалено големи различия между партията, която се очаква да състави правителство - “Има такъв народ”, и нейните евентуални партньори. В хода на преговорите е възможно обаче по-маловажни въпроси да се превърнат в препятствия пред постигането на разбирателство. Също така е възможно да не се обърне достатъчно внимание на финансовата стабилност поради по-оптимистични виждания за икономиката понастоящем. Отговорното поведение трябва да бъде насочено не само към осигуряване на краткосрочна политическа подкрепа. Така едно подходящо правило в сегашната ситуация е, че ако нещо работи добре, не трябва да се променя. Това се отнася за пропорционалния данък върху доходите. Налице са достатъчно проблеми в средата за бизнес, които действително имат нужда от реформа, и трябва да получат нужното внимание.