Много хора работят на трудов договор, а освен това са собственици и управители на фирми. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на осигуровки в тези случаи и какви декларации трябва да бъдат подавани.

Човек работи по трудово правоотношение. Работодателят му внася осигуровки върху максималния месечен осигурителен доход. Освен това човекът упражнява трудова дейност като собственик на дружеството “Б” и е управител на фирмата “А”, чийто едноличен собственик е “Б”. Поставен е въпросът: Човекът трябва ли да се осигурява като управител по договор за управление в “А”?

I Правила за осигуряване

Упражняването на трудова дейност е основополагащо за възникване на основание за осигуряване на лицата във фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО). На основание чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от кодекса и за който са внесени или дължими осигуровки и продължава до прекратяването й.

Фактът, че едно лице е вписано като управител на търговско дружество не е достатъчен, за да възникне задължение за осигуряване. Видно от чл.10 от КСО, това задължение ще възникне от момента, в който започне упражняване на трудова дейност.

В КСО липсва определение на понятието “трудова дейност”. За трудова дейност може да се приеме всяко действие на управителя, свързано с функционирането на дружеството като организиране и управление на дружествената дейност, представителна власт и др.

Управителите на търговски дружества подлежат на задължително осигуряване по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Осигуровките за ДОО за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, и не повече от максималния осигурителен доход (основание чл.6, ал.3 от КСО).

“Неначислени възнаграждения” за лица, упражняващи трудова дейност като управители на търговски дружества, са дължими възнаграждения, които не са намерили отражение в счетоводството на дружеството, в противоречие с някои от основните принципи, залегнали в Закона за счетоводството (ЗСч). Дължими възнаграждения са тези, които са договорени или определени по съответния ред съобразно вида на търговското дружество. Възнаграждението може да е определено с договора за управление, да е посочено в дружествения договор или учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин.

В случая човекът подлежи на задължително осигуряване по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО при условие, че упражнява трудова дейност като управител на “А” и за тази дейност има определено възнаграждение.

II Поредност на осигуряването

Трябва да имате предвид разпоредбата на чл.6, ал.11 от КСО, съгласно която за хората, които получават доходи от дейности на различни основания по чл.4 от КСО, осигуровките се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход, по следния ред:

1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл.4, ал.1 и ал.10 от КСО;

2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда (КТ) или по специални закони, върху които се дължат осигуровки;

3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/ или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

4. доходи за работа без трудово правоотношение.

Поредността по чл.4, ал.1 от КСО, определя упражняването на трудова дейност по трудов договор като първо по ред нормативно основание за внасяне на осигуровки (чл.4, ал.1, т.1 от кодекса) и на следващо място в тази последователност е полагането на труд като управител на търговско дружество (чл.4, ал.1, т.7 от кодекса). Ако осигурителният доход по трудов договор за месеца е в размер на максималния осигурителен доход, не следва да се внасят осигуровки като управител на търговско дружество.

Следва да се отбележи, че за лицата, упражняващи трудова дейност на повече от едно основание по чл.4, ал.1 и/или ал.3, т.5 и т.6 и/или ал.10 от КСО в разпоредбата на чл.4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ) е указано, че те декларират пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигуровки, като се спазва поредността, определена в чл.6, ал.11 от КСО

III Допълнително пенсионно и здравно осигуряване

Съгласно чл.127, ал.1 от КСО, лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд “Пенсии” на ДОО, с изключение на тези, осигуряващи се по реда на чл.4б от кодекса, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Осигуровките за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигуровки за ДОО (аргумент чл.157, ал. 6 от КСО).

За управителите на търговски дружества здравните вноски се определят от дохода, върху който се дължат вноски за ДОО, определен съгласно КСО (основание чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО).

По отношение внасянето на здравни вноски, с оглед ограничаване на осигурителния доход, приложение намира разпоредба на чл.40, ал.1, т.6 от ЗЗО. Съгласно цитираната разпоредба за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в чл.40, ал.1, т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5 от закона, здравни вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в последователността, определена в чл.4а, ал.6 и чл.6, ал.11 от КСО. Здравните вноски за тези хора се внасят по реда, предвиден за съответния вид доход, но върху не повече от максималния осигурителен доход.

С оглед на гореизложеното, в хипотезата, в която човек е осигурен върху максималния осигурителен доход по трудов договор не следва да се осигурява и по договор за управление и контрол, независимо от това дали по него има договорено възнаграждение.

В заключение следва да се отбележи, че на основание чл.5, ал.4 от КСО, осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се и работодателите имат задължение периодично да представят данни в НАП. Данните се подават по реда на Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Съгласно чл.4, ал.8 от Наредба №Н-13/2019 г., за хората, осигурени на повече от едно основание по чл.4 от КСО, се подават декларации образец №1 (приложение №1 към чл.2, ал.1 от наредбата) и в случаите, в които на едно от основанията осигуровки са внесени върху максималния осигурителен доход.

Разпоредбата на чл.4, ал.8 от Наредба №Н-13/2019 г. не се прилага за хората, които са осигурени на основание чл.4, ал.1 от КСО за пълен месец върху максималния месечен осигурителния доход и са получили възнаграждение за работа без трудово правоотношение за същия месец или са самоосигуряващи се лица, упражняващи трудова дейност, след 31 декември 2015 г., избрали да се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.