Много пунктове изкупуват отпадъци от метали, счупени електроуреди, пластмаса, стъкло и хартия. Затова в рубриката на „Труд“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на ДДС от тези пунктове.

Дружество, регистрирано по ДДС е с предмет на дейност - пункт за изкупуване и търговия с отпадъци от метали, излязло от употреба електрическо оборудване, негодни за употреба батерии и акумулатори, хартия, пластмаса и стъкло.

Дружеството ще изкупува отпадъци от държавни и общински структури безвъзмездно. Дружеството смята, че трябва да състави комисия, която да остойности отпадъците по пазарни/изкупни цени и така да ги заприходи, след което да направи протокол по чл.117 от ЗДДС, в който да начисли ДДС. Поставени са следните въпроси:

1. Дружеството ще има ли право на данъчен кредит за съставения протокол, с който си самоначислява ДДС за безвъзмездно получените отпадъци?

2. Държавните и общински структури попадат ли в обхвата на чл.3, ал.5 от ЗДДС или за тази им дейност ще се третират като данъчно незадължени лица, за които дружеството ще прави протокол по чл.163б, т.2 от ЗДДС, а не по чл.117?

3. Когато се изкупуват отпадъци от физически лица, дружеството ще прави ли протокол по чл.163б, т.2 от ЗДДС в края на месеца, с който да начислява ДДС и има ли право на данъчен кредит?

4. В случай, че дружеството изкупува отпадъци от фирми, които не са регистрирани по ДДС, то издава ли се протокол по чл.117 от ЗДДС, с който да се начисли ДДС?

5. Към датата на регистрация по ЗДДС дружеството има изкупени и налични отпадъци, за които има фактура с ДДС. Има ли право да ползва данъчния кредит за тези активи?

По първи въпрос:

Съгласно чл.2, т.1 от ЗДДС, с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Възмездността е задължително условие, за да е налице облагаема доставка. Тъй като в случая липсва възмездност на доставката, за дружеството не възниква задължение за прилагане на чл.163б от ЗДДС, т.е. не е налице задължение за издаване на протокол по чл.117, ал.2 от закона. 

Издаден от дружеството протокол следва да се анулира по реда на чл.80, ал.6 от ППЗДДС. 

В чл.71 от ЗДДС са посочени условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. В т.2 на разпоредбата е посочено, че лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е издало протокол по чл.117 или чл.163б, ал.2 и е спазило изискванията на чл.86 - в случаите, когато данъкът е изискуем от получателя като платец по чл.82.
Тъй като в конкретния случай протоколът по чл.117, ал.2 от ЗДДС, който е издаден, следва да бъде анулиран, дружеството няма да отговаря на условията на чл.71, т.2 от закона, за да има право на приспадане на данъчен кредит.

По втори въпрос:

Съгласно чл.163б, ал.1 от ЗДДС, начисляването на ДДС се извършва от получателя с издаване на:

1. протокол по чл.117, ал.2 в срока по чл.117, ал.3 - когато доставчикът е данъчно задължено лице;

2. общ протокол за всички доставки, за които данъкът е станал изискуем през съответния данъчен период - когато доставчици са физически лица, които не са данъчно задължени; протоколът се издава на последния ден на съответния данъчен период.

Предвид гореизложеното, общ протокол за всички доставки по чл.163б, т.2 от ЗДДС се издава единствено за доставчици – физически лица, които не са данъчно задължени.

Тъй като общините не попадат в обхвата на чл.163б, ал.1, т.2 от ЗДДС (не са физически лица), а същите по смисъла на чл.3 от същия закон са данъчно задължени лица, данъкът се начислява с протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС за всяка доставка поотделно.

По трети въпрос:

Когато доставчикът е физическо лице, което не е данъчно задължено (различно от едноличен търговец) съгласно чл.163б, ал.1, т.2 от ЗДДС, данъкът се начислява от получателя чрез издаване на общ протокол за всички доставки, за които данъкът е станал изискуем през съответния данъчен период. Този протокол се издава на последния ден на съответния данъчен период и се отразява в дневника за продажбите в този данъчен период.

Предвид разпоредбата на чл.69, ал.1, т.3 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по глава осма.

В глава осма от закона попадат лицата - платци на данъка при извършване на облагаеми доставки. В ал.5 на чл.82 от ЗДДС е включен получателят - регистрирано по този закон лице, в случаите на чл.163а, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено по закона лице.

Тъй като доставките по глава деветнадесета "а" от ЗДДС са облагаеми по смисъла на закона, за дружеството като регистрирано по закона лице възниква право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки или услуги, които се използват за извършване на облагаеми доставки на стоки и услуги по приложение №2 към глава деветнадесета "а" от ЗДДС. 

По четвърти въпрос:

На основание чл.163б, ал.1, т.1 от ЗДДС, начисляването на данъка се извършва от получателя с издаване на протокол по чл.117, ал.2, когато доставчикът е данъчно задължено лице. Данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.

Тъй като дружеството купува отпадъци от нерегистрирани по ЗДДС фирми, т.е. данъчно задължени лица по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС, е приложима разпоредбата на чл.163б, ал.1, т.1 от ЗДДС. Данъкът се начислява с протокол по чл.117, ал.2 от закона.

Предвид разпоредбата на чл.97а, ал.4 от ППЗДДС, регистрираното лице, което е получател по доставки на стоки и/или услуги, описани в приложение №2 от ЗДДС, отразява издадените протоколи по чл.117 от ЗДДС, като задължително посочва:

а/ данъчната основа в колони 9 и 14, съответно данъка в колони 10 и 15 на дневник за продажбите;

б/ данъчната основа в колони 9, 10 или 12 и начисления данък в колони 11 или 13 на дневника за покупките.

Отговорът за правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на издадените протоколи по чл.117, ал.2 от ЗДДС се съдържа в отговора на трети въпрос.

По пети въпрос:

Съгласно чл.74, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице по чл. 96, 97, 98, чл.100, ал. 1 и 3, чл. 102, 132 или 132а има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на регистрацията.

Това право възниква при кумулативно спазване на условията, относими към съответния актив, визирани в чл.74, ал.2 от ЗДДС, а именно:

- да са налице изискванията на чл. 69 и 71;

- доставчикът да е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката да е била облагаема към тази дата;

- активите да са придобити до 5 години, а за недвижими имоти - до 20 години, преди датата на регистрация по този закон.

Имайки предвид, че целта на ЗДДС е да даде право на данъчен кредит за налични активи към датата на регистрацията, които лицето впоследствие ще използва за своята дейност вече като регистрирано за целите на ДДС лице, т.е. ще използва за последващи облагаеми доставки, считам, че за наличните активи, ако същите отговарят едновременно на условията, поставени в чл.74, ал.2, т. 1, 2 и 4 от ЗДДС, ще е налице правото на приспадане на данъчен кредит.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.