Много хора живеят в България, но работят дистанционно за фира в друга страна от ЕС. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за облагане на доходите им в тези случаи.

Човек живее в България, но ще сключи трудов договор с работодател в Германия. Работата ще бъде извършвана дистанционно от България. Поставени са въпросите:

1. Къде и как ще се дължат данъци и осигуровки?

2. Какви данъчни декларации ще трябва да се попълват в България?

3. При регистрация по ДДС по чл.97а, ал.2 ще се дължи ли ДДС?

I Относно осигурителното законодателство

За гражданите на държави от ЕС, които работят, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009 за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004.

“Определяне на приложимото законодателство” е основен принципи в регламентите. Според този принцип хората, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството на само една държава членка.

За да попаднат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 и да възникне ситуация, при която е налице необходимост от определяне на приложимо законодателство, гражданите на държава членка трябва да отговарят кумулативно на следните изисквания:

- са (или са били) подчинени на законодателството на една или повече държави членки;

- наличие спрямо тях на трансгранична ситуация.

В конкретния случай работодателят е установен в друга държава членка (Германия), и човекът попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004.

При определяне на приложимото законодателство за работещите хора е от съществено значение те да бъдат определени като заети или самостоятелно заети лица. Определянето на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.

Хората, които работят по трудово правоотношение и подлежат на задължително осигуряване по чл.4, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, попадат в категорията заети лица.

Ако човек работи по трудово правоотношение, на територията на България, за работодател в Германия, според Регламент (ЕО) №883/2004 задължителните осигуровки са дължими по българското законодателство.

Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигуровки могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения.

Работодателят, чието място на дейност не е в компетентната държава членка, може да се договори с лицето, за което е определено като приложимо законодателството на съответната друга държава членка, това лице да изпълнява от свое име задълженията по плащането на вноски и подаването на данни във връзка с неговото осигуряване. Работодателят уведомява за тази договореност компетентната институция на съответната държавата членка.

II Относно облагането на доходите

Квалифицирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има значение за определяне на данъчните му задължения. Според чл. 6 и 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България и в чужбина, докато чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в България. Местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

- което има постоянен адрес в България, или

- което пребивава в България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или

- което е изпратено в чужбина от българската държава, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

- чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Същевременно не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.

В конкретният случай човекът е местно лице за България. Съгласно чл.8, ал.2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен в България, са от източник в България. Без значение е дали трудът се полага за местен или чуждестранен работодател. В случая доходите се облагат по реда на ЗДДФЛ с 10% данък върху общата годишна данъчна основа.

Авансовият данък за доходите от трудови правоотношения, на основание чл.42, ал.1 от ЗДДФЛ, в общия случай се определя от работодателя месечно. “Работодател” е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения (§1, т.27, б. “а” от ДР на ЗДДФЛ).

В случаите когато чуждестранното лице - платец на дохода не може да се определи като работодател по смисъла на ЗДДФЛ то няма задължението да удържа авансово данък за доходите. В тези случаи ангажиментът за внасяне на дължимия данък е на физическото лице, придобило съответните доходи, като това става с подаването на годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. Декларацията се подава от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода и в същия срок се внася дължимият данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ.

Когато в данъчна спогодба, ратифицирана от България, се съдържат разпоредби, различни от тези в ЗДДФЛ, с предимство се прилагат разпоредбите на данъчната спогодба. В конкретния случай приложима е Спогодбата между България и Германия за избягване на двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото (СИДДО). Според чл.14, ал.1 от тази СИДДО, заплати и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на България въз основа на трудово правоотношение, се облагат с данък само в България, освен ако трудът се полага в Германия.

В конкретния случай само България има право да облага доходите от положения труд в България. Ако доходът бъде обложен с данък в Германия, при декларирането му в България, не е допустимо да бъде използван метод за избягване на двойното данъчно облагане, тъй като данъчното облагане в Германия не е следвало да бъде осъществявано съгласно разпоредбите на Спогодбата. Ако въпросните доходи са обложени в Германия, ще е налице недължимо внесена сума, която може да се възстанови по ред, предвиден в германското законодателство, като България няма да признае внесения там данък, нито ще освободи обложения там доход.

III Относно чл.97а от Закона за ЗДДС

Според чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС на регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице по чл.3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.

Съгласно чл.3, ал.3, т.1 от ЗДДС не е независима икономическа дейност дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по всяко друго правоотношение, което създава взаимоотношения, подобни на тези на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя. За тази си дейност физическите лица не придобиват качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС и не подлежат на регистрация по чл.97а от същия закон.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.