Много фирми изпращат свои служители на работа в други страни от Европейския съюз. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какви осигуровки трябва да бъдат плащани за работниците в тези случаи.

Фирмата “X” извършва по договор, като подизпълнител, услуги с място на изпълнение в Германия. Предоставяните услуги са отстраняване на щети по каросерии на автомобили вследствие на градушка. За целта служители на фирмата са командировани в Германия. След няколко месеца работа там служителите се връщат в България. След три седмици някои от тях се връщат в Германия, а други заминават за Испания, за осъществяване на същата трудова дейност. Поставен е въпросът кое е приложимото осигурително законодателство за работниците?

I Правила при осигуряването в ЕС

По отношение на гражданите на държави-членки на ЕС, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) №883/2004.
За да се реализира свободата на движение на заетите и самостоятелно заетите лица, са установени правила за координиране на системите за социална сигурност. Целта е да се предотврати едновременното прилагане на осигурителните законодателства на повече от една държава-членка спрямо трудово-активните хора, които се движат в рамките на ЕС, а така също да се избегнат ситуации, при които не се прилага законодателството на нито една от държавите-членки.

“Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент №883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава-членка.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си. В Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 има разпоредба, предвиждаща запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава-членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава-членка. Основната цел на тази разпоредба е да се улесни свободното движение на трудово-активните лица и свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС.

II Условия, които трябва да бъдат изпълнени

Съгласно чл.12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, може да продължи да е подчинено на законодателството на първата държава-членка. Цитираната разпоредба поставя пет задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава-членка по отношение на командирован работник:

1. Законодателството в областта на социалната сигурност на изпращащата държава да е било приложимо спрямо работника или служителя непосредствено преди командироването му; 

2. Командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава-членка; 

3. “Пряката връзка” между работодателя и изпратеното лице да се запази през срока на командироването; 

4. Лицето да не се изпраща, за да замества друго командировано лице;

5. Предвиденото времетраене на работата на командированото лице да не превишава 24 месеца.

След приключване на периода на командироване може да се разреши нов период на командироване за същия работник, същото предприятие и същата държава-членка едва след като са минали поне два месеца от датата на изтичане на предходния период на командироване.

Следва да се има предвид, че командироване в различни държави-членки, непосредствено едно след друго, във всеки един случай се разглежда като ново командироване.

Преценката относно изпълнението на задължителните условия във връзка с определяне на приложимото законодателство се извършва от компетентната институция на изпращащата държава-членка. Работодател, установен в България, който изпраща заети лица, за да работят на територията на друга държава-членка, е задължен да уведоми за ситуацията компетентната териториална дирекция на НАП. Уведомлението се извършва с подаване на формуляр по образец (“Искане за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице” - Окд-236). Ако са изпълнени задължителните изисквания по чл.12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004, НАП издава удостоверението по чл.19(2) от регламента по прилагане (А1 - “Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя”). Ако не са изпълнени задължителните изисквания за прилагане на чл.12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004 спрямо лицата се прилага основното правило - законодателството на държавата-членка, на чиято територия се полага труда, тоест осигуровките ще са дължими в държавата-членка, в която се полага трудът.

Ако бъде получен отказ за издаване на удостоверение А1 за съответното наето лице, което е командировано в Германия, за времето, през което лицето полага труд в Германия, за него ще бъде приложимо осигурителното законодателство на тази държава-членка. След завръщането му в България, при условие че трудовото правоотношение не е прекратено и то е продължило да изпълнява задълженията, за които е било наето, поради факта, че упражнява дейност на територията на България, то отново става субект на българското осигурително законодателство.

В случай, че лицето бъде командировано повторно в Германия или в друга държава от ЕС (или страна, прилагаща европейските регламенти за социална сигурност) и отново е налице отказ да бъде издаден формуляр А1, то ще бъде подчинено на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полага труда си.

За да се избегне евентуално манипулиране на приложимото законодателство, дейности, които са незначителни по своето естество, не се вземат предвид при определянето на приложимото законодателство (чл.14, параграф 5б от Регламент 987/2009).

III Ако човек работи в няколко държави

Съгласно разпоредбата на чл.16 от Регламент 987/2009 във всички случаи, когато едно лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване. Критериите за обичайно пребиваване са определени в чл.11 от прилагащия Регламент №987/2009. Институцията на държавата-членка по пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице.

След определяне на приложимото законодателство се определя и държавата-членка, която е изцяло компетентна за социалната сигурност на лицето. Това е държавата, в която следва да се превеждат задължителните осигуровки и по законодателството на която се придобива право на обезщетения и помощи. При определяне на дължимите осигуровки всички дейности и доходи на лицата, заети в две или повече държави-членки, се считат за реализирани на територията на компетентната държава-членка (чл. 13(5) от Регламент №883/2004).

Следва да имате в предвид, че органите по приходите осъществяват производството по реда на ДОПК самостоятелно. Факти и обстоятелства във всеки конкретен случай са основание за становището на органите по приходите.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-ата в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.