Данъчен консулт на "Труд News": Как пенсионер с фирма може да не плаща здравни вноски

Много пенсионери са собственици на фирми. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това възможно ли е в тези случаи пенсионерите да не плащат здравни вноски. Допълнително разглеждаме въпроса как може да бъдат ползвани данъчни обрекчения, ако работодателят е отказал да бъдат ползвани чрез него.

I Пенсионер е собственик на фирма

Собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) се осигурява като самоосигуряващо се лице, но внася само здравни вноски, тъй като е пенсионер. През последните четири години дружеството е отчело приходи от стопанска дейност под 500 лв., като разходите за здравни вноски за година надвишават тези реализирани приходи. Поставен е въпросът дали е възможно собственикът на фирмата да спре дейността є и да не внася здравни вноски.

Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл.4 или чл.4а, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основополагащо за възникване на основание за внасяне на осигурителни вноски за съответния човек за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.

В Кодекса за социално осигуряване няма легална дефиниция на понятието “трудова дейност”. За целите на осигуряването достатъчно е лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него.

Лицата, посочени в разпоредбата на чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл.5, ал.2 и чл.6, ал.8 от Кодекса за социално осигуряване.

Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО). При условие, че им е отпусната пенсия, те се осигуряват по свое желание (чл.4, ал.6 КСО).

Осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл.6, ал. 8 и 9 от КСО).

Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд “Пенсии”, съответно във фонд “Пенсии за лицата по чл.69” на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл.4б от Кодекса за социално осигуряване. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл.127, ал.1 и чл.157, ал.6 от КСО).

На основание чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) лицата по чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т.3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.9 от КСО. В Закона за здравното осигуряване не е предвидена аналогична възможност, както в чл.4, ал.6 от КСО, самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО, на които е отпусната пенсия, да внасят здравноосигурителни вноски по свое желание.

Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл.1, ал. 1 и 2 от посочената наредба задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл.9, ал.2, т.5 от КСО.

Поради императивния текст на чл.10 от КСО, преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване на лицето. Ето защо, законодателят е предвидил в чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица да декларират кога започват, прекъсват, възобновяват или прекратяват трудовата си дейност.
Следователно, задължението на собственика на фирмата за внасяне на задължителни осигурителни вноски (в конкретния случай здравноосигурителни вноски) ще отпадне само за периодите, през които не упражнява трудова дейност и декларира това обстоятелство по описания по-горе ред.

II Ползване на данъчни облекчения, ако работодателят откаже

Човек е подал молба за напускане пред работодателя. Поради тази причина работодателят му е отказал да ползва данъчно облекчение за деца чрез него. Поставен е въпросът може ли човекът да ползва данъчното облекчение?

При условие, че работодателят е прекратил трудовия договор на работника преди 31 декември 2022 г., той няма да може да изчисли годишна данъчна основа по чл.25, ал.1 и ал.3 на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), намалена с предвидените данъчни облекчения.

Следователно, работникът следва да подаде годишна данъчна декларация (ГДД) за придобитите облагаеми доходи през 2022 г. и да ползва данъчните облекчения с подаването є. При условие, че има само доходи от трудови правоотношения, трябва да подаде към декларацията приложение №1, приложение №10 и декларация за съответния вид облекчение за деца или за деца с увреждане. Срокът за подаване е от 10 януари 2023 г. до 1 май 2023 г.

При условие, че към 31 декември, не е преустановено трудовото правоотношение и работникът има основен работодател към тази дата, може да ползва данъчните облекчения пред него. Когато физическото лице не ползва това право чрез работодателя, може да го ползва с подаване на годишна данъчна декларация за получените доходи от предходната година.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Данъчен консулт