Много хора отдават под наем имоти, които са регистрирани като къщи за гости. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това в кои от тези случаи трябва да се дава касова бележка. Допълнително разглеждаме правилата за бракуване на унищожена стока.

I Къщи за гости

Собственик са къща има Удостоверение за категоризация, издадено от общината. Къщата е категоризирана като “Къща за гости”. Тя има шест стаи, отдава се под наем на туристи и същевременно се използва от собственика за жилище. Поставен е въпросът: Трябва ли да се регистрират приходите от нощувки чрез фискално устройство (ФУ) или е приложимо предвиденото в разпоредбата на чл.4, т.6 от Наредба №Н-18/2006 г. изключение?

Разпоредбата на чл.118, ал.1 от Закона за ДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба №Н-18/13.12.2006 г.

В чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Лицата, респективно дейностите, освободени от задължението за издаване на фискална касова бележка, са изброени в чл.4 и чл.5 от Наредба №Н-18/2006 г. Видно от разпоредбата на чл.4, т.6 от наредбата не е задължено да регистрира извършените от него продажби в търговски обект чрез ФУ лице, което извършва дейност на наемодател - физическо лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), включително отдаващ под наем складови помещения.

За да попадне лицето в изключението на чл.4, т.6 от Наредба №Н-18/2006 г., следва да са изпълнени кумулативно две изисквания:

1. лицето да извършва дейност на наемодател в качеството си на физическо лице и

2. лицето да не е търговец по смисъла на Търговския закон.

Разпоредбата на чл.2, т.3 от ТЗ определя, че не са търговци лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. ТЗ не дава специална дефиниция на понятието “обитавано жилище” и такава не се съдържа и в разпоредбите на друг нормативен акт, поради което следва да се има предвид общоприетия смисъл на това понятие. В най-общ смисъл обитавано жилище е жилище, в което лицата пребивават (живеят) на някакво правно основание. По смисъла на §5, т.30 от Закона за устройство на територията “жилище” е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.

В случай че сте наемодател - физическо лице и извършвате хотелиерски услуги чрез предоставянето на самостоятелни стаи за настаняване на туристи в обитавано от Вас жилище, то за Вас няма задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка.

Обръщам внимание, че ако сте наемодател - физическо лице и извършвате хотелиерски услуги чрез предоставянето на самостоятелни стаи за настаняване на туристи в жилище, което не е обитавано от Вас, то не е приложима разпоредбата на чл.4, т.6 от Наредба №Н-18/2006 г. и има задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка.

II Отчитане на бракувана стока

През 2008 г.-2009 г. фирма купува стоки от италианска компания с цел продажба на територията на България, за които не ползва данъчен кредит. Осъществява търговия със стоките през 2009 г., а през 2010 г. преустановява търговската си дейност. Купените стоки са дрехи, които са съхранявани в мазе. От дългото и неправилно съхранение дрехите са се повредили в значителна степен, не са били годни за употреба, в следствие на което са изхвърлени. Към момента по справки от счетоводството дружеството има налична стока, която фактически е погинала и ще бъде бракувана. Тъй като дружеството не е ползвало изцяло или частично данъчен кредит при закупуване на стоките от държава - членка на ЕС, счита, че не попада в хипотезата на чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Закупените стоки са отразени като вътреобщностно придобиване (ВОП) в дневника за продажби и съответно в дневника за покупки, с право на данъчен кредит. Поставен е следният въпрос: Трябва ли да се издаде протокол за брак и той да бъде отразен в дневниците по Закона за ДДС?

Става ясно, че закупената стока се води като налична по счетоводни данни, но фактически липсва, тъй като е изхвърлена в контейнери в предишен отчетен период, като негодна за използване.

В действащата нормативна уредба, включително в ЗКПО и ЗДДС няма легално определение на понятието “липса на материални запаси”. Общоприето е, че става въпрос за всеки случай, при който материалният запас изцяло или частично изчезва от патримониума на предприятието. Причините за това могат да бъдат различни, например: пожар, наводнения, кражба, естествени фири и др.

Липсата може да се констатира в два случая:

- при констатиране на събитие, довело до липси на материални запаси (например, пожар, наводнение, естествени фири, кражба и др. подобни).

- като следствие на провеждана инвентаризация на материалните запаси (най-вече края на отчетния период по реда на чл.28 от Закона за счетоводството (ЗСч.)).

Липсата се констатира само при инвентаризация и се документира с първичен счетоводен документ, по смисъла на чл.6, ал.3 от ЗСч. (протокол за констатирани липси).

Съгласно чл.79, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

Предвид чл.80, ал.1, т.4 от ЗДДС корекции по чл. 79, 79а и 79б не се извършват за различни от недвижими имоти стоки или услуги, ако са изминали 5 години, считано от:

а) началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, или

б) началото на годината, през която изтича срокът по чл.72, ал.1, когато не е упражнено право на данъчен кредит.

От изложеното не става ясно точно в кой момент е констатирана липсата на съответните стоки, с оглед приложение на разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗДДС.

С оглед по-горе изложеното, корекция на ползвания данъчен кредит по чл.79, ал.1 от ЗДДС не се извършва, ако са изминали 5 години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.