Много фирми осъществяват онлайн продажби на ръчно направени стоки, които взимат от физически лица. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какви са необходимите документи за осъществяване на сделките и какви данъци плащат фирмата и гражданите.

Дружество има онлайн уебсайт, през който извършва продажби на ръчно направени стоки от физически лица, картини и принтове на оригинални картини. Поставени са следните въпроси:

1. Как трябва да са уредени взаимоотношенията между предприятието и гражданите за данъчни цели?

2. Какви документи са необходими като доказателства за извършваната дейност?

По прилагането на ЗДДФЛ:

Задълженията, съгласно данъчния закон за физическите лица като получатели и съответно дружеството като платец на доход ще зависят от начина на изкупуване или предоставяне на тези стоки между лицата.

В случая стоките са разнообразни и могат да формират няколко вида доход според това дали се продават авторски права върху тях, дали са произведение на изкуството, дали са от занаятчийска дейност и лицата, които ги продават, отговарят на условията на Закона за занаятите или стоките са в резултат на договор за поръчка/изработка, тип граждански договор. Облагането на тези доходи е уредено в чл.29 от ЗДДФЛ.

“Произведения на изкуството” са картини, колажи и други подобни декоративни произведения, рисунки и графики, направени изцяло от ръката на художник, ръчно украсени фабрични изделия. “Авторски и лицензионни възнаграждения” са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение.

Ако не са налице условията за определяне на дохода към горепосочените дейности, доходът може да се постави в такъв от търговска дейност по реда на чл.26, ал.7 от закона.

При условие, че дружеството изкупува предметите и се явява купувач на стоките от физически лица, които не са търговци, трябва да имате предвид следното: При изплащане на доходи по чл.29 от ЗДДФЛ на физически лица, които не са търговци и не са декларирали, че са самоосигуряващи се, дружеството е задължено да удържа авансов данък. Това не важи в случаите, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и декларира това с писмена декларация пред платеца на дохода.

Предприятията - платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация за дължимите данъци (чл.55 от ЗДДФЛ). Данъкът по чл.43, ал.4, чл.44, ал.4 и чл.44а, ал.1, се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.

Не се удържа и внася авансов данък за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на годината, освен когато лицето, придобиващо дохода, писмено декларира пред предприятието - платец на дохода, че желае удържане на данък. В тези случаи данъкът се внася от платеца на дохода до 31 януари на следващата година.

Ако лицата са самоосигуряващи се, задължението за внасяне на авансов данък е тяхно. Във този случай, при получаване на сумата лицата трябва да издават документ за продажбата на дружеството. Ако лицата не са задължени да дават касова бележка, трябва да издават документ, съдържащ реквизитите на първичен счетоводен документ. Наименованието на документа може да бъде - фактура, протокол за приемане и предаване, квитанция и др.

Предприятията - платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи и за удържаните през годината данък и осигуровки (чл.3, ал.1 от ЗДДФЛ). Тези справки се предават в НАП до 28 февруари на следващата година.
Дружеството ще е задължено и да издава сметка за изплатена сума по образец, която ще предоставя на лицата, придобили дохода, когато те не са самоосигуряващи се. Служебна бележка ще се издава на лицата само при поискване от тях.

При условие, че дружеството не изкупува стоките, а действа като посредник/комисионер, тогава платец на дохода ще се явят крайните клиенти. За дружеството не възниква задължение за удържане на данък и подаване на информация за изплатен доход. Задължението за деклариране и авансово облагане е на самите физически лица, получатели на доходи по чл.29 от ЗДДФЛ.

При условие, че лицата не отговарят на условията за облагане по реда на чл.29 от закона и дейността им се определи като търговска, за дружеството не възникват задължения за удържане на данък, издаване на сметка за изплатена сума, и справка за изплатен доход, документи за продадените стоки и получените доходи трябва да се издават от физическите лица.
По прилагането на ЗКПО:

Ако дружеството изкупува посочените предмети и се явява купувач на стоките от физически лица, които не са търговци, трябва да е спазен принципът за документална обоснованост при осчетоводяване на разходите:

Съгласно чл.10, ал.1-4 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч). Първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:

1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;

2. дата на издаване;

3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;

4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.

На основание чл.26, т.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, които не са документално обосновани.

Документите, с които се получават стоките и се завеждат по съответните счетоводни сметки следва да отговарят на изискванията на чл.10 от ЗКПО. Тоест документите, издадени от физическите лица, които са разходооправдателни за дружеството във връзка с придобиването на стоките и изплащане на доходите е необходимо да съдържат минималния брой реквизити по чл.6, ал.1 от ЗСч. Когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация, разходът е признат за данъчни цели, ако за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват (договор, протокол или друг документ, който допълва информацията, която липсва в първичния счетоводен документ). Счетоводен разход се признава и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл.2 от ЗСч (например физическо лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон) и в документа липсва част от изискуемата информация по ЗСч, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.

Например, ако за продажбата на ръчните стоки от физическо лице е издаден документ (фактура, приемо-предавателен протокол или друго), в който липсва информация за предмета на стопанската операция, но същият е упоменат в договор между страните, то двата документа заедно имат доказателствена стойност за данъчни цели.

Ако физическото лице, което продава своя стока на дружеството, е задължено да издава касова бележка, но такава не е приложена към първичния счетоводен документ, разходът няма да е признат за данъчни цели (чл.10, ал.4 от ЗКПО).

При условие, че дружеството не изкупува стоките, а е посредник/комисионер: В този случай дружеството, за да отчете приход следва да издава първичен счетоводен документ за получената комисионна. Този документ се издава на лицето, което се явява платец на парите, уговорени като възнаграждение за извършената посредническа/комисионерска услуга.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.