Много хора работят дистанционно от България за фирми от страни в ЕС. Затова в рубриката на „Труд“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци и осигуровки за получените доходи в тези случаи.

На българин му предстои да сключи трудов договор с юридическо лице от Австрия, което няма търговска регистрация в България. Ще работи онлайн от България. Поставени са въпросите:

1. Какви осигуровки и данъци се дължат?

2. Какъв е редът за регистрация на автстрийското дружество в НАП и за получаване на служебен номер?

Относно осигурителното законодателство:

Основно правило е, че хората са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си. Хората, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка, са подчинени на законодателството на тази държава (чл.11(3)(а) от Регламент № 883/2004). 

Работодателите със седалище или място на дейност извън държавата-членка, чието законодателство е приложимо спрямо наето от тях лице изпълняват всички задължения, произтичащи от въпросното законодателство, включително по отношение плащане на задължителните осигуровки, така както ако седалището им се намираше в държавата членка, чието законодателство е приложимо (чл.21(1) от Регламент № 987/2009).

Предвид гореизложеното работодателят ще придобие качество на осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Издаването на служебен номер от НАП се извършва от компетентната ТД на НАП съгласно чл.8 от ДОПК. За издаване на служебен номер на нефизическо лице следва да се подаде искане за регистрация на чуждестранно нефизическо лице (Образец ОКд. 213), което е публикувано на сайта на НАП. Към искането следва да се приложи копие от съответните документи, доказващи описаните в искането данни на чуждестранното нефизическо лице. В този случай работодателят може да се договори с лицето, за което е определено за приложимо българското осигурително законодателство, да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на осигуровки и подаване на данни във връзка с осигуряването (чл.21(2) от Регламент № 987/2009).

Съгласно чл.4, ал.1, т.1 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са работниците и служителите.

Работодателят внася по сметка на компетентната ТД на НАП задължителните осигуровки, като ползва идентификационен код (чл.7, ал.7 от КСО). Осигуровките за държавното обществено осигуряване (ДОО) за лицата по чл.4, ал.1 от КСО, се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

Задължителни осигуровки се дължат върху не по-малко от минималния осигурителен доход, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната заплата, и не повече от максималния осигурителния доход.

Осигуровките са: за фонд "Пенсии" за лицата, родени след 31 декември 1959 г.: 14,8%, разпределени в съотношение между осигурителя и осигуреното лице, съгласно чл.6, ал.3 от КСО; за фонд "Общо заболяване и майчинство" - 3,5% и за фонд "Безработица" - 1% и се разпределят в съотношение между осигурителя и осигуреното лице 60:40; за фонд "Трудова злополука и професионална болест" - вноската е за сметка на осигурителя и е диференцирана по групи  икономически дейности.

На основание чл.127, ал.1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии" на ДОО, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл.4б. Вноската е  5% и също се разпределя в съотношение между осигурителя и осигуреното лице, посочено в чл.157, ал.3 от КСО.

Здравната вноска е 8% върху дохода, върху който се дължат вноски за ДОО и се разпределя между осигурителите и осигурените в съотношение 60:40.

Самоосигуряващите се и работодателите представят в НАП данни за осигурителния доход, осигуровките и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец №1); декларация за сумите за дължими осигуровки и данък по ЗДДФЛ (декларация образец №6).

Декларациите образец №1 и образец №6 се подават в НАП от работодатели и техните клонове и поделения до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.

Работодателят или упълномощено лице е длъжен да изпрати и уведомление за сключения трудов договор. Уведомлението се изпраща в тридневен срок от сключването на трудовия договор. След този срок уведомление за сключен трудов договор се изпраща само след влязло в сила задължително предписание от Инспекцията по труда (чл.62, ал.4 от КТ). Данните в уведомлението се регламентират с Наредба №5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда.

Относно прилагане на ЗДДФЛ:

В случая физическо лице ще сключи трудов договор с австрийски работодател, като трудът ще се полага онлайн от България. Ако гражданинът е местно лице за данъчни цели на България, той е данъчно задължено лице за придобити доходи от страната и чужбина. Съгласно чл.4 от Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ), местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

- което има постоянен адрес в България, или

- което пребивава на в България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или

- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

- чийто център на жизнени интереси е в България.

Попадайки в една от тези хипотези, физическото лице се счита за местно, с едно изключение: не е местно физическо лице, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.

При определяне на източника на дохода мястото на изплащане на дохода не се взема предвид.

Независимо, че в случая работодател ще бъде австрийска фирма, доходът е от страната и данък за него се дължи по българското законодателство.

Авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно, на базата на месечна данъчна основа - чл.42, ал.1 от ЗДДФЛ.

Понятието работодател е регламентирано в §1, т.27 от ДР на ЗДДФЛ, съгласно който „работодател“ е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения. Ако австрийският работодател няма място на стопанска дейност или определена база в страната, той не се явява работодател по смисъла на ЗДДФЛ и няма задължение за удържане на авансов данък върху тези доходи. В този случай гражданинът няма задължение да внася авансов данък върху получените доходи. На основание чл.50, ал.3 от ЗДДФЛ  местните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по §1, т.26, букви "е" от ДР на същия закон, подават годишна данъчна декларация за тези доходи. Декларацията се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.