Много фирми осъществяват онлайн продажби в страни от ЕС, като използват и складове в страни членки. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на ДДС в тези случаи. Допълнително разглеждаме въпроса кога се отчитат фактури при авансово плащане.

I Онлайн продажби и склад в ЕС

Дружеството “А” продава автоаксесоари в онлайн платформи на данъчно незадължени физически лица в ЕС и извън него. То има регистрация за ДДС в Германия и DE VAT номер, както и регистрация за режим One Stop Shop (OSS). Дружеството има нает склад в Германия по договор с българска фирма “Б”, която издава фактури за услугата от българския си ДДС номер. Стоките се трансферират от България към Германия като вътреобщностна доставка и продажбите от склада към германските клиенти се отчитат с фактури под ДДС номера на дружеството в Германия (DE VAT) и се внася 19% ДДС в немската хазна. Другите продажби към данъчно незадължени физически лица от други страни от ЕС се декларират с фактури под българския ДДС номер на дружеството в тримесечната декларация по OSS. Поставени са въпросите:

1. Трябва ли да се направи промяна в регистрацията на дружеството за постоянен обект в друга държава членка в ЕС?

2. При подаване на тримесечната декларация по OSS кой раздел следва да се попълни и кой ДДС номер на дружеството трябва да се попълни - българският или немският?

Дружеството се е регистрирало за прилагане на режим в Съюза. Според чл.156, ал.3 от ЗДДС и във връзка с ал.2 на същата норма със заявлението за регистрация се предоставят данни и за идентификационните номера за целите на ДДС в други държави членки и за постоянните обекти на територията на други държави членки.

При промяна на данните в подадено вече заявление по чл.156, ал.2 от закона, лицето следва да подаде по електронен път заявление за актуализация (Приложение №18 към чл.95, ал.3 от ППЗДДС) не по-късно от 10-о число на месеца, следващ настъпването на съответната промяна.

В заявлението, освен идентификационния си номер по ЗДДС и наименованието на данъчно задълженото лице, което прилага режима, следва да бъде посочено в таблицата за “постоянни обекти в други държави членки на ЕС” идентификационния номер на обекта за целите на ДДС в другата държава членка (Германия), ако има такъв, или номера за целите на данъчната регистрация на обекта; търговско име на постоянния обект и адреса му.

Вътреобщностните дистанционни продажби на стоки, изпратени или транспортирани от България като държава членка по идентификация за данъчно незадължени лица в други държави членки, следва да намерят отражение в Раздел 2Б “Доставки на стоки, изпратени или транспортирани от мястото на установяване по седалище и адрес на управление или постоянен обект в България” на Приложение №32 към чл.119, ал.2 от ППЗДДС и справка-декларацията по чл.159, ал.4 от Закона за ДДС.

Доставките на стоки (вътреобщностни дистанционни продажби), изпратени или транспортирани от държава членка, различна от България, като държава членка по идентификация (от обекта в Германия) следва да намерят отражение в Раздел 2Г “Доставки на стоки, изпратени или транспортирани от държава членка различна от България като държава членка по идентификация” на Приложение №32 към чл.119, ал.2 от ППЗДДС и справка-декларацията по чл.159, ал.4 от Закон за ДДС. В таблицата за “държава членка, от която стоките са изпратени или транспортирани, различни от България като държава по идентификация” се посочва идентификационният номер за целите на ДДС в Германия, посочвате търговско наименование на обекта (ако има такова) и адреса му.

Вътреобщностна дистанционна продажба на стоки е налице, когато стоката се изпраща или транспортира от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя. Ако изпращането на стоките започва и завършва на територията на една и съща държава членка - Германия, тези доставки не са вътреобщностни дистанционни продажби. Мястото на изпълнение на тези доставки съгласно чл.17, ал.2 от ЗДДС е на територията на страната, от която започва транспортът на стоки или се прехвърля собствеността върху същите, когато те не се превозват до получателя, а именно - територията на Германия.

В случай че изпращането или транспортирането стоките започва и завършва на територията на една и съща държава членка - Германия, за същите специалният режим в Съюза не е приложим и те не се отчитат в справка-декларацията по чл.159, ал.4 от ЗДДС. Те следва да се отчитат в справка-декларацията по ДДС съгласно законодателството на държавата членка (Германия), където доставчикът (българско дружество) е регистрирано за целите на ДДС и където се намира постоянният обект, от който се извършват тези доставки.

II Отчитане на фактура за авансово плащане

Дружеството е регистрирано по Закона за ДДС и се занимава с производство на метални изделия. Получава 50% авансово плащане за производство на метални изделия от клиент от Румъния, който е регистриран по ДДС там. Авансовото плащане е документирано с фактура по желание на клиента. Вътреобщностната доставка (ВОД) във връзка с полученото авансово плащане ще бъде извършвана на три пъти в два календарни месеца - в месеца на авансовото плащане и следващия. Поставен е въпросът: В кой данъчен период да бъде отразена фактурата за авансово плащане и вътреобщностните доставки с приспаднато авансово плащане, за да бъдат коректни справки-декларациите по ЗДДС и VIES-декларациите?

На основание чл.51, ал.1 от ЗДДС данъчното събитие за вътреобщностна доставка възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.

Данъкът при ВОД става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие, съгласно чл.51, ал.3 от закона. Ако доставчикът е издал фактура преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата (чл.51, ал.4 от ЗДДС). Съгласно чл.51, ал.5 от закона, разпоредбата на ал.4 на същата законова норма не се прилага, когато фактурата е издадена във връзка с получено плащане по доставката преди датата на възникване на данъчното събитие.

В случаите на авансово плащане при ВОД, на основание чл.113, ал.5 на ЗДДС фактурата се издава задължително не по-късно от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие по чл.51, ал.1 от ЗДДС.

Предвид цитираните по-горе разпоредби, за полученото от дружеството авансово плащане за вътреобщностна доставка издаването на фактура не е задължително. Ако е налице издадена вече фактура за полученото плащане преди датата на настъпване на данъчното събитие по реда на чл.51, ал.1 от ЗДДС, същата не следва да се отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издадена, тъй като данъкът за съответната доставка не е станал изискуем. На основание чл.124, ал.3 от закона същата следва да се отрази в дневника за продажби за данъчния период, през който данъкът за доставката е става изискуем, съгласно чл.51 от ЗДДС. Заедно със справка-декларацията за съответния данъчен период трябва да се подаде и VIES-декларация за тези доставки (чл.125, ал.2 от ЗДДС).

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.