Много фирми поръчват онлайн стоки от Великобритания. Затова в рубриката на „Труд“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за начисляване на ДДС и ползване на данъчен кредит след излизането на Великобритания от ЕС.

Дружеството купува стоки от електронни платформи, базирани във Великобритания, като до края на 2020 г. тези доставки са третирани като вътреобщностни. Не отдавна дружеството е направило две поръчки през два различни логистични канала и компании, за които от банковата му сметка е изтеглена стойност с 20% ДДС. Пратките са обработени на митница във Франция. Поставени са следните въпроси:

1. Какъв е редът за възстановяване на ДДС при покупката на стоките от Великобритания?

2. Как трябва да се третира покупката, при положение че не е налице митническа декларация? 

I Внос на стоки от Великобритания

Съгласно чл.168а, ал.1 от ЗДДС Обединеното кралство Великобритания е трета страна от 1 януари 2021 г. Затова по отношение на стоки, изпратени или транспортирани от Великобритания до територията на държава членка и обратно след 1 януари 2021 г. не се прилага режимът на вътреобщностна доставка/вътреобщностно придобиване, а правилата за ДДС за внос и износ.

Съгласно чл.16, ал. 1 и 4 от ЗДДС за целите на облагането с ДДС внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на несъюзни стоки на територията на страната, както и всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение. В случая стоките документално са обработени от митническите органи във Франция, а не на територията на България, поради което на територията на страната не е налице внос по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДС.

Когато несъюзните стоки, закупени от Великобритания, Китай или друга страна извън ЕС, са допуснати за свободно обръщение във Франция и за тях са платени вносни мита, същите са с митнически статут на съюзни стоки. При транспортиране от Франция до България на съюзни стоки те са освободени от вносни мита и такси с равностоен ефект. За тези стоки в България не се извършват митнически формалности.

II Възстановяване на ДДС

Съгласно чл.13, ал.1 от Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на ДДС на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на ЕС (Наредбата), данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен ДДС от друга държава - членка на ЕС, за начислен му за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване.

На основание чл.14 от Наредбата правото на възстановяване на ДДС се упражнява от лицата по чл.13 чрез подаване по електронен път на искане за възстановяване, подписано с електронен подпис, до компетентния орган за възстановяването в държавата членка по възстановяване, посредством създадено за целта WEB-базирано приложение на страницата на НАП чрез въвеждане на данните през приложението или подаване на предварително създаден файл с формат и структура съгласно Приложение №1 към Наредбата. Искането се смята за подадено, само ако съдържа цялата информация по чл.15. Искането не се препраща до държавата членка по възстановяването, ако за периода, за който се иска възстановяване, лицето не е регистрирано по ЗДДС или извършва само дейности или доставки на стоки или услуги, които са без право на приспадане на данъчен кредит. Ако държавата членка по възстановяване изисква с искането за възстановяване да се предоставя копие на фактурата или документа за внос, по които е поискано възстановяване на данъка, лицето по чл.13 с искането за възстановяване представя по електронен път и копия на фактурите или документите за внос, по които иска да му бъде възстановен данък.

Възстановяването на ДДС следва да се извърши от държавата членка, в приход на бюджета на която е постъпил данъкът. В настоящия случай стоките са оформени митнически във Франция, поради което искането за възстановяване следва да се отправи към компетентния орган в тази държава.

III Необходими документи

В случая стоките пристигат в България от Франция. Според чл.13, ал.6 от ЗДДС е налице вътреобщностно придобиване (ВОП) по чл.13, ал.3 от закона и когато лицето не е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето. За да е приложим режимът за ВОП по чл.13, ал.6 от ЗДДС, следва да са налице кумулативно следните условия:

1. стоките са внесени от лицето или за сметка на лицето в друга държава членка;

2. лицето, получател на стоката на територията на страната, не е регистрирано по ДДС в държава членка, в която е осъществен вносът на стоката;

3. лицето изпраща или транспортира стоките от територията на държавата членка на вноса до територията на страната, за целите на икономическата си дейност;

4. транспортът е от или за сметка на лицето;

В конкретния случай има основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл.13, ал.6 от ЗДДС и по силата на чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС възниква задължение за начисляване на ДДС с протокол.

Съгласно чл.73а от ЗДДС при доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато получателят не е спазил изискванията на чл.72 и/или доставчикът на стоката не е издал документ, и/или получателят не разполага с документ по чл.71, т. 2, 4, 5 и 10, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. Допуска се, когато данъкът е изискуем от получателя по доставката и не са спазени някои изисквания на ЗДДС като: не е издаден протокол по чл.117, липсва документ, който отговаря на изискванията на чл.114 в случаите на ВОП, не е спазен срокът по чл.72, да се упражни правото на приспадане на данъчен кредит. По силата на чл.81, ал.5 от ППЗДДС в този случай начисляването на дължимия данък и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит се извършва в данъчния период, през който данъкът е станал изискуем по реда на чл.126, ал.3, т.2.

В хипотезата на чл.13, ал.6 от ЗДДС е налице специфичен случай на ВОП с място на изпълнение на територията на страната, като лицето придобиващ и лицето, от чието име или за чиято сметка е осъществен вносът на територията на друга държава членка, са едно и също лице. След като чл.73а от ЗДДС допуска да се упражни право на приспадане на данъчен кредит от придобиващия дори когато не разполага с документ, отговарящ на изискванията на чл.114, няма пречка при специфичния случай на ВОП по чл.13, ал.6 от ЗДДС да се приложи чл.73а от придобиващия когато не разполага с митнически документ за вноса на стоките на територията на другата държава членка, при условие че от другите придружаващи доставката на стоката документи може да се направи категоричен извод, че същите са изпратени от държавата членка на вноса и транспортът им е приключил на територията на страната.

Независимо, че в случая не е налице документ за вноса, като получател по доставката фирмата трябва да издаде протокол по реда на чл.117 от ЗДДС и да начисли ДДС. В случай, че получени стоки се използват за извършване на последващи облагаеми доставки, то предвид разпоредбата на чл.69, ал.1, т.3 от ЗДДС ще е налице и право на приспадане на данъчен кредит по отношение на този начислен данък.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.