Много пенсионери продължават да работят и получават доходи по трудов договор, граждански договор и от упражняване на свободна професия. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци и осигуровки в тези случаи.

Пенсионер продължава да работи по трудово и извън трудово правоотношение (граждански договор) и е самоосигуряващо се лице, като съдебен експерт. Поставени са следните въпроси:

1. Трябва ли работодателят по граждански договор да удържа данък и осигуровки?

2. Kакви са задълженията на пенсионера за деклариране на задължителни осигуровки и данък върху доходите през годината, във връзка с възнагражденията по гражданския договор?

По ЗДДФЛ:

Съгласно чл.12, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

Съгласно §1, т.29 от ДР на ЗДДФЛ “лица, упражняващи свободна професия” са: експерт счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а/ осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б/ не са регистрирани като еднолични търговци;
в/ са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО

На основание чл.29, т.3 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност на лицата със свободна професия се определя, като придобитият доход се намали с 25% разходи за дейността.

Според чл.43, ал.1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл.29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемия доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се - между облагаемия доход и удържаните задължителни осигуровки.

Съгласно чл.43, ал.4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Това правило не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и декларира това с писмена декларация пред платеца на дохода - ал.5 на чл.43 от същия закон.

Съгласно чл.55, ал.2 от ЗДДФЛ, годишната данъчна декларация по чл.55, ал.1 от същия закон се подава от самите физически лица, придобили доходи от стопанска дейност по чл.29 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и да внася данъка. В тези случаи декларацията по чл.55 от ЗДДФЛ се подава до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода - 30.04; 31.07; 31.10, като за четвърто тримесечие не се внася данък и не се подава декларация.

В чл.67, ал.1 от ЗДДФЛ е посочено, че когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът по чл.43 (за доходите по чл.29), чл.44 и чл.46 се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.

Следователно, след като пенсионерът извършва дейност като свободна професия - експерт към съда, ще дължи авансов данък за придобитите доходи от стопанската дейност, посочена в чл.29 от ЗДДФЛ, който трябва да внесе до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода и в същия срок трябва да подаде декларация по чл.55 от ЗДДФЛ за дължимия авансов данък.

По КСО:

Кръгът на самоосигуряващите се лица е обхванат от разпоредбата на чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО. Съгласно чл.4, ал.3, т.1 от КСО задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт: лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия. В чл.1, ал.5, т.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) е регламентирано че, за лица, упражняващо свободна професия, се считат и тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт: нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти и др.

На основание чл.11, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ, за лицата по чл.4, ал.3, т. 1, 2, и 4 от КСО при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигуровки не се внасят от възложителя на работата. Според ал.2 от същата разпоредба, задължение на самоосигуряващите се лица (по чл.4, ал.3, т. 1, 2, и 4 от КСО) е да внесат осигуровки върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда чл.6, ал.9 от КСО.

С чл.4, ал.6 от КСО е дадена възможност на лицата, на които е отпусната пенсия, да се осигуряват по свое желание в случаите на упражняване дейностите по ал.3, т. 1, 2, 4-6 от същия.

Може да се обобщи, че върху изплатените възнаграждения за работа без трудово правоотношение на пенсионер, който едновременно с това работи по трудов договор, осигуровки се дължат само в случай, че лицето избере правната възможност за това, предвидена в КСО. При изплащането на възнаграждения за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващо се лице възложителят не удържа и не внася осигуровки. За целта самоосигуряващото се лице декларира пред възложителя това си качество.

По ЗЗО:

В Закона за здравното осигуряване няма норма, която да освобождава от задължение за внасяне на здравни вноски, както и липсва разпоредба, аналогична на чл.4, ал.6 от КСО.

В случая за пенсионера, като експерт към съда, е приложим чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, според който здравни вноски се внасят авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния осигурителния доход за самоосигуряващи се лица и окончателно върху доходите от дейността, и доходите по т.3 (възнаграждения по граждански договор), през календарната година, декларирани в справка към годишната данъчна декларация.

За определяне на окончателния размер на здравните вноска пенсионерът трябва да попълни Таблица 2 към справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход, върху който се дължат здравни вноски. В колона 3 се посочва пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях, както и осигурителният доход по трудово правоотношение. В колона 4 трябва да посочи осигурителния доход, върху който дължи авансови вноски в качеството на самоосигуряващо се лице (експерт към съда). В колона 5 ред 13 попълва сбора от облагаемия доход от упражняване на свободна професия - експерт към съда, и за полученото от самоосигуряващото се лице възнаграждение за работа без трудово правоотношение.

Лицата, които имат задължение да внасят вноски по ЗЗО, трябва да подадат декларация за общия размер на дължимите вноски (чл.39, ал.2 от ЗЗО). Пенсионерът в качеството на самоосигуряващо се лице, има задължение да подаде декларация обр. №6, като в нея следва да включи дължимите авансово през годината здравни вноски и окончателния им размер, определен съгласно Таблица 2 от Справката към годишната данъчна декларация.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.