Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

Нотариусите извършват редица услуги, като за това събират нотариални такси от клиентите си. Нотариусите често правят разходи от името на клиентите си. Затова в рубриката на „Труд“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това дължи ли се ДДС за разходите на нотариуса, както и какъв документ се издава при възстановяване на тези разходи от клиентите.
Нотариус е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност. В хода на дейността си нотариусът извършва плащания за разходи от името и за сметка на клиента. Различните държавни институции вече предлагат услугите си по електронен път, поради което за издаваните документи се налага нотариусът да извърши плащане по електронен път от собствената си банкова сметка, както следва: 

- за скици от Агенция по кадастъра - услугата се предоставя по електронен път от агенцията и плащането става по електронен път с карта на нотариуса;

- банкови такси за извършените преводи; 

- такси за получаване на информация и документи, свързани със страните по сделките; 

- дължими държавни такси към Агенцията по вписванията и местни данъци по придобивни сделки към съответната община.

Поставени следните въпроси:

1. Какво е данъчното третиране по ЗДДС на получените суми от клиенти за възстановяване на разходи за издадените скици, държавни такси и местни данъци и трябва ли да се издава фактура за тях и да се начислява ДДС? Как трябва да се документира разходът и неговото възстановяване? 

2. Какво е данъчното третиране по ЗДДС на получените суми от клиенти за възстановяване на разходи, свързани с банкови такси, удържани по повод преводи за скици и местни данъци, дължими от клиентите?

3. Какво е данъчното третиране по ЗДДС на получените суми от клиенти за възстановяване на разходи, свързани с такси, които нотариусът плаща, когато прави различни справки от информационните системи? Считат ли се тези разходи като съпътстващи основната доставка на нотариалната услуга?

Общият ред за определянето на данъчната основа на доставките на територията на страната е посочен в чл.26 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Съгласно чл.26, ал.2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.

Така определената данъчна основа на основание чл.26, ал.3, т.1-3 от ЗДДС се увеличава със:

1. всички други данъци и такси, в т.ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;

2. всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;

3. съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката;

По силата на чл.85, ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) нотариални такси се събират за:

1. извършване на нотариални действия;

2. извършване от нотариус на други действия.

Съгласно ал.3 от същата правна норма размерите на нотариалните такси се определят по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с Нотариалната камара. В §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за нотариусите и нотариалната дейност е посочено, че „нотариална такса“ по смисъла на този закон е възнаграждението, което се заплаща на нотариус за извършената услуга.

За събиране на нотариалните такси се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от нотариуса, единият от които се връчва на задълженото лице (чл.89, ал.1 от ЗННД). По силата на ал.2 от същата правна норма в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, удостоверяваният материален интерес или изразходваното време при пропорционална такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.5, т.4 от ЗДДС данъчната основа не включва сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика, като доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите.

По силата на чл.15 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) данъчната основа по чл.26 и чл.27 от закона се увеличава с дължимите за доставката данъци и такси, когато са налице едновременно следните условия:

1. платени са от името и за сметка на доставчика;

2. поискани са от доставчика.

С оглед посочената нормативна уредба, данъчната основа на доставката се увеличава с платените от името и за сметка на доставчика данъци и такси, дължими във връзка с тази доставка, когато са поискани (фактурирани) от доставчика на получателя.

Видно от изложената фактическа обстановка в конкретния случай, нотариусът извършва плащания за разходи от името и за сметка на клиентите си за такси за получаване на информация, за такси за скици от Агенцията по кадастъра, за държавни такси към Агенцията по вписванията и местни данъци към съответната община. Предвид изложеното, в конкретния случай, сумите, които са получени от клиентите за покриване на разходите, направени от името и за сметка на същите, не следва да бъдат включени в данъчната основа на облагаемата доставка (нотариална услуга) на основание чл.26, ал.5, т.4 от ЗДДС, когато сумите са посочени изрично в счетоводството на нотариуса, разполага с доказателства за действителния размер на сумите и не е имал право на данъчен кредит по отношение на данъка, който е станал дължим при извършването на разходите.

С оглед на сумите, които получава за покриване на разходи за банкови такси, удържани по повод извършени преводи в полза на клиентите, следва да се има предвид, че същите не представляват възнаграждение за извършена доставка по смисъла на ЗДДС, тъй като по силата на чл.26, ал.3, т.2 от същия закон финансиранията и субсидиите участват в определянето на данъчната основа, само когато са свързани пряко с доставка.

Според определението, дадено в §1, т.15 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС „субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка“ са субсидиите и финансиранията, чието отпускане е пряко обвързано с цената на предоставяни стоки и услуги. Не са субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка, субсидиите и финансиранията, предназначени единствено за: 

а) покриване на загуби;

б) финансиране на разходи, включително за придобиване или ликвидация на активи.

В случай, че клиентът, възстановяващ разхода на нотариуса, поиска да му бъде издаден документ за сумата, която е платил, то от страна на нотариуса не следва да бъде издаван данъчен документ по смисъла на чл.112, ал.1 от Закона за ДДС предвид това, че тази сума не се включва в данъчната основа на доставката. Разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗДДС въвежда задължение за издаване на фактура само по повод на доставка на стока или услуга, или при получаване на авансово плащане.

С оглед изложеното е допустимо документирането на сумите да се извърши с издаването на първичен счетоводен документ по чл.6 от Закона за счетоводството.