Много самоосигуряващи се майки след като родят отново започват работа вместо да ползват отпуск за отглеждане на дете. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на осигуровки в тези случаи и на какво обезщетение имат право тези майки.

Жена е самоосигуряващо се лице. След раждане отново е започнала работа и получава 50% от обезщетението при бременност и раждане, съгласно чл.50а, ал.1, т.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Поставени са следните въпроси:

1. Трябва ли да внася здравни вноска върху получаваното обезщетение? 

2. В какъв размер са здравните вноски и върху какъв доход се изчисляват?

I Общи правила

За да възникне задължение за осигуряване, е необходимо лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Според чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за която са внесени или дължими осигуровки и продължава до прекратяването є. Доходът, върху който се дължат осигуровки, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл.6, ал.2 от КСО).

Съгласно чл.5, ал.2 от КСО самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигуровки за своя сметка. Самоосигуряващите се подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал. 3 и 4 от КСО).

Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд “Пенсии”, съответно във фонд “Пенсии за лицата по чл.69”, на ДОО, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл.4б (чл.127, ал.1 от КСО). Осигуровките за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигуровки за държавното обществено осигуряване, с изключение на чл.9, ал. 6 и 7. Осигуровките за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят в сроковете по чл.7 от кодекса.

II Здравни вноски за самоосигуряващите

Здравното осигуряване на самоосигуряващите се по смисъла на КСО лица се осъществява по реда на чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Те се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителния доход за самоосигуряващите се, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т.3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал. 8 и 9 от КСО.

Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (“Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице” - образец ОКд-5) до компетентната териториална дирекция на НАП, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл.9, ал.2, т.5 от КСО.

На основание чл.9, ал.2, т.5 за осигурителен стаж, без да се правят осигуровки, се зачита времето през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.

Съгласно чл.40, ал.1, т.5 от ЗЗО здравната вноска на осигуреното лице, определена по реда на чл.29, ал.3, се определя върху доход и се внася, както следва: за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл.164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда (КТ) и отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл.164б, ал. 1 и 5 от КТ - минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се; вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят; осигуровките за лицата, които се осигуряват за своя сметка, с изключение на лицата по чл.4, ал.9 от КСО, са в същия размер и се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. За възнаграждението по чл.40, ал.5 от КСО осигуровките се дължат по реда на т.1.

III Майката работи вместо да ползва отпуск за детето

Когато самоосигуряващото се лице упражнява трудова дейност, то е задължено да се осигурява по гореописания ред по КСО и ЗЗО. Когато ползва отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, според КСО не дължи осигуровки, а според ЗЗО дължи здравни вноски в размер на 4,8% върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.

На основание чл.50а, ал.1 от КСО майката, която отговаря на условията по чл.48а, получава парично обезщетение в размер 50% от обезщетението по чл.49, когато:

1. след изтичането на периодите след раждането, които се разрешават с актове на здравните органи, не ползва отпуск за бременност и раждане или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване;

2. след изтичането на периодите след раждането, които се разрешават с актове на здравните органи, самоосигуряващото се лице започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство.

Цитираната разпоредба урежда условията и възможността майката да се върне на работа преди изтичане на отпуска за бременност и раждане. Според т.2 след изтичане на периодите след раждането, които се разрешават с актове на здравните органи, ако самоосигуряващото се лице започне да упражнява трудова дейност, има право да получава 50% от определеното му обезщетение.

Следователно за периодите, през които майката е започнала да упражнявате трудова дейност като самоосигуряващо се лице, подлежи на задължително осигуряване за ДОО, за ДЗПО и за здравно осигуряване по чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО, чл.127 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, т. е. задължителните осигуровки са дължими по гореописания ред, в качеството є на самоосигуряващо се лице, което упражнява трудова дейност.
За получаваното обезщетение по чл.50а, ал.1, т.2 от КСО, не се дължат допълнителни осигуровки по КСО и ЗЗО.

Размерът на обезщетението по чл.50а от КСО не се посочва в декларация образец №1 “Данни за осигуреното лице”, която се подава ежемесечно по реда на Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, тъй като за обезщетението не се дължат осигуровки по реда на КСО и ЗЗО.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.