Данъчен консулт на "Труд": Има ли ДДС за домашната ракия

Много хора си правят домашна ракия като използват услугите на малки обекти за дестилиране. За домашната ракия трябва да бъде платен акциз. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това начислява ли се ДДС върху акциза за домашната ракия.

Основната дейност на дружество е предоставяне на услуга по изваряване на ракия на физически лица, като процесът протича в определена последователност. Клиентът доставя в обекта на фирмата ферментирал материал за изваряване. Материалът се зарежда в съоръженията за дестилация и се изварява ракията, като дружеството не става собственик нито на суровината (материала), нито на изварената ракия. За изварената ракия клиентът плаща на дружеството акциз по ред, определен в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), за което получава акцизен данъчен документ. Клиентът плаща услугата за изваряването, за което фирмата му издава касов бон, който съдържа в група А- акциз, и в група Б- услуга с начислен ДДС. Събраният през месеца акциз се внася от фирмата по сметка на Агенция “Митници”. От един месец дружеството е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Поставен е въпросът: Трябва ли дружеството да начислява данък върху добавената стойност върху събрания от клиента акциз?

I Правила за облагане на акцизни стоки с ДДС

На основание чл.26, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.

Данъчната основа на доставката се увеличава със всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката съгласно ал.3, т.1 на чл.26 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.26, ал.5, т.4 от ЗДДС указва, че данъчната основа не включва сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика. В този случай доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите.

Видно от текста на разпоредбата на чл.26, ал.3, т.1 от ЗДДС включването в данъчната основа на дължимите данъци и такси, в т. ч. акциз е обусловено от дължимостта на същите във връзка с доставката.

II Акцизът във връзка с доставката ли се начислява

Предвид гореизложеното, за да се приеме, че акцизът, когато такъв е дължим за доставка, следва да се включи при формиране на данъчната є основа по смисъла на чл.26 от ЗДДС, е необходимо да се установи пряка връзка между съответната доставка и акциза. За установяване наличието на пряка връзка между акциза и съответната доставка от значение е дали основанието за налагане на акциза е свързано с данъчното събитие по доставката и дали съгласно приложимия нормативен акт - Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), доставчикът има законово основание да плати акциза, т. е. дали го плаща от свое име и за своя сметка.
Когато доставчикът не е законово задължен да плати акциза по силата на ЗАДС, а го плаща от името и за сметка на купувача, е приложима разпоредбата на чл.26, ал.5, т.4 от ЗДДС, съгласно която суми, платени на доставчика за покриване на разходи, направени от името и за сметка на получателя по доставката, не участват при формиране на данъчната основа на доставката.

III Начисляване и плащане на акциза

В случая решаващо за установяване приложимостта на ал.3, т.1 и ал.5, т.4 на чл.26 от ЗДДС е кое е лицето, което е законово задължено да плати акциза.

За установяване наличието на пряка връзка между акциза и доставката на услуга за производство на етилов алкохол (ракия) на физически лица, които предоставят собствен материал, е необходимо да се има предвид разпоредбата на чл.31, ал.1, т.6 от ЗАДС, съгласно която акцизът е дължим за етилов алкохол (ракия), произведен в специализиран малък обект за дестилиране - 550 лв. за 1 хектолитър чист алкохол. Това прави по 2,20 лв. за литър ракия от 40 градуса. Разпоредбата на чл.43, ал.1, т.1 от ЗАДС регламентира, че акцизът се начислява от регистрирани лица - собственици или наематели на специализирани малки обекти за дестилиране, а съгласно чл.20, ал.2, т.1а от ЗАДС задължението за плащане на акциз възниква на датата на извеждането на акцизните стоки от специализирания малък обект за дестилиране.

IV Прилагане на законодателството в конкретния случай

Предвид изложеното, при условие че не се прехвърля право на собственост или друго вещно право върху стоката при извеждането є от специализирания малък обект за дестилиране, т. е. не е налице доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, то при издаването на акцизния данъчен документ по чл.84 от ЗАДС за дружеството не възниква задължение за издаване на фактура по ЗДДС и начисляване на данък върху добавената стойност върху стойността на начисления акциз.

Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че заплатеният акциз е дължим във връзка с произведения етилов алкохол (ракия) в специализирания обект за дестилиране, а не във връзка с оказаната доставка на услуга по производството на етилов алкохол, предоставена от собственика или наемателя на същия обект, данъчната основа на доставката на услугата не следва да се увеличава със стойността на начисления акциз.

V Задължение за отчитане на оборота с касова бележка

На следващо място, доколкото в конкретния случай е посочено, че клиентът заплаща услугата за изваряване на ракията, за което дружеството му издава касов бон, който съдържа в група А- акциз и в група Б- услуга с начислен ДДС, следва да се има предвид, че съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

В този случай предвид цитираната разпоредба фискален бон следва да се издава само за сумата, която е заплащана за оказаната доставка на услуга по производството на етилов алкохол. Тъй като платеният акциз е дължим във връзка с произведения етилов алкохол (ракия), а не във връзка с извършената доставка на услуга, считам, че сумата на акциза не следва да бъде регистрирана и отчетена чрез издаване на фискален бон, тъй като не е част от цената, която клиентът плаща за извършване на услугата по производство на етилов алкохол (ракия).

В този случай тъй като собственикът или наемателят на специализиран малък обект за дестилиране предоставя услуга по производство на етилов алкохол и има задължение да внесе сумата на акциза по сметка на Агенция “Митници”, приложение намира разпоредбата на чл.33 от Наредба Н-18 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти. Според цитираната разпоредба, доколкото с размера на акциза се променя касовата наличност на фискалното устройство (ФУ), сумата за дължимия акциз се регистрира във ФУ чрез операцията “служебно въведени” суми.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Данъчен консулт