Много хора имат задължения към държавната хазна и от НАП запорират банковите им сметки. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какви суми от банковите сметки трябва да останат на разположение на длъжника. Допълнително разглеждаме правилата за облагане на спортни зали.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

I Запор за публични задължения

Гражданин има просрочени задължения към държавната хазна и сметката му е запорирана. Поставени са следните въпроси:

1. Когато клиентът на банката получава суми от няколко източника, как следва да бъде определян размерът на несеквестируемата част във връзка с чл.213, ал.1, т.5 от ДОПК - по една минимална заплата от всеки доход месечно или една минимална заплата от общата сума?

2. Ако клиент на банката получава сума от трудово възнаграждение, следва ли, във връзка с чл.213, ал.1, т.3 от ДОПК, да се приеме, че несеквестируема е от една страна сумата от 250 лв. за всеки член от семейството и от друга по една минимална заплата месечно, тъй като сумата е от трудово възнаграждение?

3. Законосъобразно ли е средствата, попадащи в обхвата на чл.213, ал.2, т.1 и т.2 от ДОПК, да се изплащат изцяло на длъжника, без значение от размера на сумата и кога са постъпили по банковата сметка?

4. Когато трудовото възнаграждение или пенсията се получават по сметката на длъжника за няколко месеца наведнъж, каква сума трябва да се изплати на длъжника - една минимална заплата (610 лв.) или по 610 лв. за всеки от месеците, за които е изплатено възнаграждението/пенсията?

По първи въпрос:

Разпоредбата на чл.213 от ДОПК съдържа изчерпателно изброяване на обектите (вещи и вземания), формиращи пълния обхват на несеквестируемото имущество на длъжника, т. е. това, върху което се простира забраната за принудително изпълнение по реда на ДОПК. Правилата за несеквестируемост са относими само за физически лица, в това число и еднолични търговци, в случай че срещу тях е насочено принудително изпълнение. В кръга на несеквестируемото имущество, като отделни негови обекти попадат и сумите:

- по сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член от семейството (чл.213, ал.1, т.3 от ДОПК);

- от трудово възнаграждение, обезщетение по трудово правоотношение, пенсия или стипендия - в размер до минималната работна заплата месечно (чл.213, ал.1, т.5 от ДОПК).

При наличие на няколко източника на доход от изброените в чл.213, ал.1, т.5 от ДОПК несеквестируемата част е в размер до минималната заплата месечно от общата сума, тъй като прагът е определен като гарантиращ минималния жизнен стандарт на длъжника, за да може с тези средства да покрива основните си потребности. В противен случай, ако се възприеме вариантът несеквестируеми да са по една минимална заплата от всеки доход месечно, длъжниците, които получават доход от един източник и тези, които получават няколко дохода от различни източници биха били в неравностойно положение.

По втори въпрос:

Разпоредбата на чл.213, ал.1, т.3 от ДОПК регламентира възможността на длъжника за разпореждане до достигане на размера на съответна несеквестируема сума - до 250 лв. за всеки член от семейството, в рамките на периода от налагане до отмяна на запора, като изключва периодичност от приложното поле на нормата. Несеквестируемостта отпада, когато длъжникът се разпореди с максималния размер на тази сума.

Нормата на чл.213, ал.1, т.5 от ДОПК визира самостоятелен обект на защита на имуществото на длъжника и изрично предвижда възможност за ежемесечно разпореждане със сума в размер до минималната заплата, чийто произход е трудово възнаграждение, обезщетение по трудово правоотношение, пенсия или стипендия.

Когато сумите по чл.213, ал.1, т.5 от ДОПК, които гарантират минимален жизнен стандарт на длъжника, постъпват по запорираната му сметка, той може да се разпорежда с тях до следващо плащане с такъв произход. Ако същите не бъдат използвани в посочения срок, лицето има право да се разпореди за целия период на действие на запора със сума в размер, определен по реда на чл.213, ал.1, т.3 от ДОПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение №2/2013 от 26 юни 2015 г., постановено по тълкувателно дело №2 по описа на Върховния касационен съд за 2013 г.

По трети въпрос:

Съгласно чл.213, ал.2, т.1 и т.2 от ДОПК върху обезщетенията по социалното осигуряване, включително за безработица, както и социалните помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет не се допуска принудително изпълнение, като в ДОПК не е посочен размер на несеквестируема част, т. е. те представляват несеквестируем доход, независимо от размера им. Несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по напълно несеквестируеми вземания и/или вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение.

Аргумент, че вземанията за социални помощи и обезщетенията по социалното осигуряване, независимо от периода на постъпването им, са несеквестируеми, се съдържа и в мотивите, формулирани в т.13 от посоченото по-горе тълкувателно решение.

По четвърти въпрос:

По този въпрос също следва да се възприеме изложеното в тълкувателното решение, посочено по-горе. След като изплащането на трудови възнаграждения или пенсии за няколко месеца наведнъж е обусловено от забавяне на работодателя или Националния осигурителен институт, съответно натрупването им по сметка не е от спестявания на длъжника, т. е. длъжникът не е получавал периодично превод, следва да се съобразят ограниченията на чл.213, ал.1, т.5 от ДОПК и на длъжника да се изплатят по една минимална заплата за всеки от месеците, за които е предназначено изплатеното възнаграждение/пенсия.

II Облагане на спортни зали

Човек има намерение да се регистрира като едноличен търговец за осъществяване на патентна дейност - фитнес центрове и спортни зали. Данъкът за тази дейност се определя според местонахождението на обекта в размер от 1,50 до 4 лв. за 1 кв. м и от 300 до 840 лв. за един фитнес уред. Залите ще бъдат използвани за спортни мероприятия - уроци по танци, занимания по бойни изкуства, йога, тай-чи, и др. Няма да има фитнес уреди. Спортните занимания ще се осъществяват от представители на самостоятелни клубове - треньори и хореографи. Дейността на търговеца ще се изразява в осигуряване ползването на залите чрез сключване на договори за наем, спонсорство, съвместна дейност с техните собственици и оператори. Поставен е въпросът:

Това патентна дейност ли е и как трябва да се облага?

В случая търговската дейност ще се изразява в осигуряване ползването на залите чрез сключване на договори за наем, спонсорство, съвместна дейност с техните собственици и оператори. Като едноличен търговец ще се занимавате с поддържането и почистването на залите, снабдяване с консумативи, плащане на разноски, текущи ремонти, осигуряване на почасов достъп.
Патентната дейност, уредена в т.34 от Приложение №4 към ЗМДТ, се състои в ползване на фитнес и спортни зали и уреди според предназначението им - за спортна, спортно-развлекателна и тренировъчна дейност. В конкретния случай спортната дейност ще се извършва от клубове чрез техни представители - треньори и хореографи, а вие ще поддържате и предоставяте ползването на тези зали на съответните клубове. В тази връзка извършваната дейност, тъй като не се изразява непосредствено в спортни занимания, не е патентна дейност и не подлежи на облагане по ЗМДТ, а по общия ред на ЗДДФЛ.

Във фактурите, издавани на ползвателите на зали, като основание за плащане трябва да се посочи договорът, който регулира отношенията с ползвателя - напр. наем, ползване и др.