Много фирми възлагат на някой да им изработи сайт в интернет, за което плащат договореното възнаграждение. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв данък се дължи в тези случаи и какви документи са необходими, ако сайтът е изработен от човек в чужбина.

Дружество ще купи готов уеб сайт, по който само ще извършва поддръжка без използване на външни компании. Покупката ще се извърши чрез интернет, като продавач е физическо лице - индийски гражданин, който не живее в България. Поставен е въпросът: Какви са необходимите документи, за да бъде коректно данъчно отразена сделката и следва ли да се удържа данък върху дохода, който ще се изплати на чуждестранното физическо лице?

I Удържане на данък върху дохода

Най-общо уеб сайтът може да се определи като съвкупността от файлове (снимки), страници, менюта, подстраници, които се обединяват под едно общо домейн име (име на сайта). Уеб сайтът всъщност е уеб базиран софтуер, който се инсталира на публичен сървър, за да имат достъп до него всички в интернет.

“Авторски и лицензионни възнаграждения” са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или друга форма на търговско използване (§1, т.8 от ДР на ЗКПО).

Според чл.7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България. Според чл.8, ал.2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на България, или от услуги, извършени на територията на България, са от източник в България. По аргумент на противното, когато трудът се полага в чужбина, или услугите се извършват на територията на друга държава, доходите не са от източник в страната. Изключение от това правило е предвидено за конкретно изброени доходи в чл.8, ал.6 от ЗДДФЛ, в т. ч. авторски и лицензионни възнаграждения, когато са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в България.

Съгласно чл.37, ал.1, т.6 от ЗДДФЛ авторските и лицензионни възнаграждения, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък, когато не са реализирани чрез определена база в страната. Окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи и се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице (чл.37, ал.2 и чл.65, ал.1 от ЗДДФЛ).

Според чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ, предприятията - платци на доходи, удържали окончателния данък за начислени/изплатени доходи на чуждестранни лица, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация. Редът и сроковете за внасянето на данъка и за подаването на декларацията са регламентирани в чл.65 и чл.56 от ЗДДФЛ.

Член 13, т.1 от Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) с Индия предвижда авторски и лицензионни възнаграждения, възникващи в едната договаряща държава и изплатени на местно лице на другата договаряща държава, да могат да се облагат в тази друга държава. В точка 2 от същата разпоредба е дадено право такива авторски и лицензионни възнаграждения и такси за технически услуги, да могат да се облагат и в договарящата се държава, в която са възникнали (България), и съобразно законодателството на тази държава, но ако получателят е притежател на тези възнаграждения, начисленият данък няма да надвишава: а) 15% от брутната сума на авторските и лицензионните възнаграждения, свързани с авторски права върху литературни, художествени или научни произведения, без тези за кинофилми или филми и ленти, използвани за радио- или телевизионни предавания; и б) 20% от брутната сума във всички останали случаи на авторски и лицензионни възнаграждения.

Спогодбата предвижда право на данъчно облагане на тези доходи в България. Предвид, че дължимият данък в България е 10%, България има право да облага този доход. Българската фирма като платец на дохода е задължена да удържи окончателен данък на основание чл.37, т.6, във връзка с чл.8, ал.6, т.7 от ЗДДФЛ.

II Необходими документи

По силата на чл.10, ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован с първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. В ал.2 от същата разпоредба се уточнява, че счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Счетоводният разход се признава за данъчни цели и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл.2 от ЗСч, и в документа липсва част от изискуемата информация по ЗСч, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция (чл.10, ал.3 от ЗКПО).

В чл.6, ал.1 от ЗСч е посочена информацията, която най-малко следва да се съдържа в първичния счетоводен документ, адресиран към външен получател. ЗСч има териториален обхват на действие, като обхваща предприятията, изчерпателно посочени в чл.2 от ЗСч, но относно спазване на принципа за документална обоснованост са уредени случаите, в които първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон (чл.6, ал.6 от ЗСч). Регламентирано е, че документална обоснованост е налице и когато е постъпил в предприятието първичен счетоводен документ, издаден от чуждестранно лице, което не е предприятие по смисъла ЗСч, и в документа липсва част от изискуемата информация по чл.6, ал.1, когато този документ отразява вярно документирана стопанска операция. За протеклата стопанска операция трябва да са налице доказателства и други документи (например договор, протокол, поръчка, заявка, плащане към доставчика и др.) съдържанието на които допълва липсващата информация.

Само наличието на съответния платежен документ за извършеното плащане към доставчика не е достатъчно да се приема, че стопанската операция е документално обоснована.

III Документи на чужд език

По отношение на счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, е необходимо да се има предвид, че същите трябва да са придружени с превод на български език, в случаите, когато това е предвидено в закон (чл.5, ал.2 от ЗСч). Такова изискване се съдържа в чл.55, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, където е постановено, че при поискване от орган по приходите, субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.

При липса на издаден документ от доставчика не може да се докаже осъществената стопанска операция. В този случай стопанската операция не е документирана и не покрива принципа за документална обоснованост по смисъла на чл.3, ал.3 и чл.6, ал.6 от ЗСч.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.