Много граждани и фирми имат просрочени задължения към общините от минали години. За някои от тях е започнало принудително събиране. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това кога изтича 10-годишната давност за тези задължения.

I Стартиране на 10-годишната давност

Акт за установяване на публично общинско вземане, обхващащ периода от 2008 г. до 2012 г., е издаден през 2013 г. Актът е връчен и е влязъл в сила през 2014 г., и през същата година е предаден за принудително събиране на съдебен изпълнител, който е образувал изпълнително дело. Поставени са следните въпроси:
1. От кога започва да тече давностният срок - от възникване на задължението или от датата на образуване на изпълнителното дело, ако няма искане за отсрочване или разсрочване?

2. Кога изтича 10-годишният давностен срок за задълженията за 2008 г. - към 2018 г. или към 2023 г. - спрямо датата на издаване на акта за установяване на публични общински вземания?

Разпоредбата на чл.168 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) посочва различни основания за погасяване на публичните задължения, едно от които е погасяването по давност - т.3 от същия член.

Погасяване по давност е относимо за всички публични вземания, посочени в разпоредбата на чл.162 от ДОПК, независимо от кой орган са установени. Правото на възражение за изтекла погасителна давност е процесуално право на длъжника, което той може да упражни дори и при започнало производство по принудително изпълнение. Няма пречка погасяването на публични задължения по давност да бъде приложено от общината като взискател при съобразяване наличието на основания за спиране и прекъсване на давността. Най-общо давността е период от време, с изтичането на който, съответният нормативен акт свързва настъпването на определени правни последици. С изтичането на погасителната давност, в полза на длъжника възниква правото същият да се позове на давността и да откаже изпълнение.

След изтичане на давността субективното право не може да бъде принудително осъществено. С изтичането на давностните срокове по чл.171 от ДОПК, публичното вземане остава дължимо и може, както да бъде платено доброволно (чл.174 от ДОПК), така и да бъде прихванато (чл.128, ал.1 от ДОПК) при определени условия.

Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Публичните задължения за местни данъци и такси възникват по силата на материалния закон - Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), в сроковете за внасяне, определени в същия закон, а не с издаването на акта за установяването им. Въз основа на изложеното и съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК, може да се направи извод, че давността на публичните задължения за местни данъци и такси започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати задължението, а не от датата на издаване на акта за установяване на публично вземане.

В чл.172, ал.1 от ДОПК са посочени основанията за спиране на давността, а именно: когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; с налагането на обезпечителни мерки; когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

По силата на чл.172, ал.2 от ДОПК с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение давността се прекъсва, след което започва да тече нова давност.

Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.2 с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIa. Ако в конкретния случай, са налице предпоставките, регламентирани в разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК, погасителната давност на задължението за 2008 г. следва да изтече след изтичането на 10-годишен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която задължението за 2008 г. е следвало да се плати.

Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че при произнасяне по подадено възражение за изтекла погасителна давност на вземания, за които са били предприети действия по принудително събиране от съдебен изпълнител, следва да бъдат съобразявани както действията на органите на общината като взискател, така и действията на съдебния изпълнител по спиране и/или прекъсване на давността по отношение на тези вземания.

II Кога задължение за ДДС става изискуемо?

Дружеството “X” EООД има установени задължения по Закона за ДДС след извършена данъчна ревизия и издаден ревизионен доклад и ревизионен акт, които са обжалвани по административен и съдебен ред, като производството е приключило с влязло в сила съдебно решение на ВАС. Поставен е следният въпрос:

На коя дата става изискуемо публичното вземане за ДДС?

Независимо, че задължението за внасяне на ДДС е установено с издаден ревизионен акт, който е обжалван по съдебен ред, изискуемостта на това задължение се определя съгласно правилата на материалния закон. Общият принцип за определяне на изискуемост е посочен в чл.25, ал.6 от ЗДДС и гласи, че данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4 от същата разпоредба, като следва да се има предвид и, че когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането за размера на плащане (чл.25, ал.7 от ЗДДС).

Съгласно чл.86, ал.2 от ЗДДС, данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.

Чл.89, ал.1 от същия закон определя, че когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка по сметка на компетентната териториална дирекция на НАП в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период, който срок е посочен в чл.125 от ЗДДС - до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася задължението.

Следователно, задължението за внасяне на ДДС е до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася това задължение, независимо от последващо установяване с ревизионен акт.

При възникнали въпроси относно принудителното изпълнение на изискуемите публични задължения компетентен да отговори е органът, който води изпълнителното производство, а именно съответният публичен изпълнител.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.