Едноличните собственици на фирми най-често ги управляват и полагат личен труд във фирмите. Но има и случаи, при които преотстъпват управлението на фирмата на друг. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това в кои случаи регистрираният управител на фирмата не дължи осигуровки.

Човек регистрира дружество, в което ще бъде единствен собственик и управител по регистрация. Той смята да възложи на друг да извършва управлението на дружеството от негово име с нотариално заверено пълномощно и договор за управление без да бъде вписан в Търговския регистър. Поставен е въпросът дали има задължения за осигуровки при положение, че няма да извършва управлението на дружеството.

I Кой плаща осигуровки

За да възникне задължение за осигуряване, е необходимо лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Според чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за която са внесени или дължими осигуровки и продължава до прекратяването ѝ.

Осигуровки за работниците и служителите и за лицата по чл.4, ал.1, т. 7 и 8 (вкл. управителите на търговски дружества) се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната заплата, и не повече от максималния месечен осигурителния доход.

Съгласно чл.4, ал.1, т.7 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети на търговски дружества.

Лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Доходът, върху който се внасят осигуровки в универсален пенсионен фонд, е доходът, върху който се дължат осигуровки за ДОО.

Задължителни здравни вноски на лицата по чл.4, ал.1, т.7 от КСО се дължат върху дохода, върху който се дължат вноски за ДОО.

Следователно за собственика на фирмата, като управител, задължение за осигуряване ще възникне само ако упражнява трудова дейност по управление и контрол на дружеството.

Вписаният за управител собственик (съдружник) може да извършва и друг вид трудова дейност в дружеството извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител (да полага личен труд, за който може да получава или да не получава възнаграждение). В този случай, осигуряването на лицето следва да се извършва по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО, т. е. по реда за самоосигуряващите се. Когато получава доходи за положен личен труд, те се включват при определяне на окончателния размер на осигурителния му доход. В практиката е прието, че самоосигуряващите се собственици/съдружници упражняват трудова дейност, само когато дружеството, в което имат дялово участие, развива стопанска дейност.
Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

Осигуровките са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен осигурителен доход. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тях се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния осигурителен доход.

Самоосигуряващите се задължително се осигуряват здравно, а ако са родени след 31 декември 1959 г. се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.

Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация в НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

II Какви осигуровки дължат собствениците

Собствениците и съдружниците в търговски дружества (ЕООД и ООД) подлежат на задължително осигуряване за ДОО съобразно осъществяваната трудова дейност. Когато упражняват дейност по управление и контрол на дружествата те са задължително осигурени по чл.4, ал.1, т.7 от КСО. За лицата по тази точка, осигуровки върху неначислени възнаграждения са дължими само при наличие на договорени или определени по съответния ред възнаграждения. Ако извън дейността по управление и контрол полагат и личен труд като самоосигуряващи се, то тогава следва да се осигуряват и по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО. Т. е. в зависимост от вида на извършваната трудова дейност (управление и контрол или като самоосигуряващи се), посочените лица са задължително осигурени на едното, на другото или едновременно на двете основания.

Трябва да се прави разграничение между личната трудова дейност на управителя от стопанската дейност на дружеството. Управителната и представителната власт на управителя произтича от вписването му в търговския регистър, поради което за трудова дейност се приема всяко действие, имащо отношение към функционирането на дружеството след вписването му в регистъра. За управляващите собственици на дружествата, вкл. ЕООД, в практиката по прилагане на осигурителното законодателство е в сила правилото, че когато не са прехвърлили управлението на дружеството на друго лице чрез вписване в Търговския регистър, и дружеството развива стопанска дейност, е налице упражняване на трудова дейност от самия собственик. В случаите, когато управляващите собственици на търговски дружества, ще изпълняват задълженията на управители, произтичащи от закона и от вписването в Търговския регистър, без изрично сключен договор за възлагане на управлението и/или без определено възнаграждение за полагания управленски труд, остава приложим редът по чл.4, ал.3, т.2 от КСО, т. е. редът за самоосигуряващите се лица.

В осигурителното законодателство липсва разпоредба, задължаваща собствениците и съдружниците на търговски дружества, които са вписани като управители, да прехвърлят управлението на дружеството на друго лице чрез сключване и вписване в Търговския регистър на договор за прокура или на нов управител с оглед доказване на обстоятелството, че през посочените периоди те няма да полагат труд в това качество. Управлението на търговските дружества с ограничена отговорност, вкл. ЕООД, както и възможността за прехвърляне на управлението на друго лице със сключване на договор за прокура и вписването му в търговския регистър е уредено в Търговския закон.

Предвид гореизложеното, собственик и управител на ЕООД, което развива стопанска дейност, може да бъде освободен от задължение за внасяне на осигуровки, само ако не упражнява трудова дейност по управлението и контрола на дружеството или дейност в качеството на самоосигуряващо се лице, различна от управление и контрол.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.