Много хора купуват злато с цел да го продадат при повишаване на цената му. Затова в рубриката на „Труд“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци в тези случаи. Допълнително разглеждаме облагането с ДДС при продажба на имот от фирма за над 50 хил. лв.

I Инвестиции в злато

Човек възнамерява да инвестирате собствени средства в инвестиционно злато. То ще бъде продадено при повишаване на цената му. Сделките, които ще извърши гражданинът, няма да са повече от една или две за данъчната година. Той няма да организира дейността с цел регулярни печалби и постоянен доход. Не е регистриран и като едноличен търговец. Поставени са следните въпроси:

1. Облагаем ли е доходът, получен от продажба на инвестиционно злато?
2. Подлежи ли на деклариране този доход и по какъв начин?
3. Трябва ли да се съхраняват документи по сделките и да се представят при деклариране?

На основание чл.13, ал.1, т.2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица не са облагаеми доходите от продажба или замяна на движимо имущество, с изключение на:

а) пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства, ако периодът между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната е по-малък от една година;

б) произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети;

в) акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и доходите от търговия с чуждестранна валута;

г) движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците. 
За данъчни цели доход от движимо имущество, предвиден в чл.13, ал.1, т.2 от закона, е реализиран доход от продажба или замяна на лично движимо имущество, използвано от лицето в личното му качество и за лични нужди или домакинство.

Съгласно определението за инвестиционно злато в чл.160а, ал.1 от ЗДДС инвестиционно злато:

1. е злато под формата на кюлчета или плочки с тегла, приети от пазарите за злато, и с чистота, равна на или по-голяма от 995 хилядни;

2. са златни монети, включени в заповедта по чл.175, ал.5, за които са налице едновременно следните условия:

а) чистотата им е равна на или е по-голяма от 900 хилядни;

б) изсечени са след 1800 г.;

в) били са или са законно платежно средство в страната, от която произхождат;

г) продават се обикновено на цена, която не надвишава стойността на златото по пазарни цени, съдържащо се в монетите, повече от 80 на сто;

3. са златни монети, които не са включени в заповедта по чл.175, ал.5, но са включени в Списъка на златни монети, които отговарят на критериите, установени в член 344, параграф 1, точка 2 от Директива 2006/112/ЕС на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно Oбщата система на ДДС (специална схема за инвестиционно злато), публикуван до 1 декември на годината в серия "С" на "Официален вестник" на ЕС, валиден за календарната година, следваща годината на публикуване; за инвестиционно злато се считат и всички емисии на монети, включени в този списък за годината, за която се отнася списъкът;

4. са златни монети, които не са включени в списъка по т.3 или в заповедта по чл.175, ал.5, но за които с документ, издаден от управителя на БНБ, е удостоверено, че са налице едновременно условията по т.2 за инвестиционно злато.

Предвид на така даденото определение, не може да се счита, че инвестиционното злато е движима вещ за лично потребление или употреба в домакинството.

Инвестиционното злато е инвестиционен актив и може да се определи, че притежава елементите на финансов актив. Доколкото в ЗДДФЛ няма дефиниция на понятието “финансов актив” на основание чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове, следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта – в случая за целите на ЗДДФЛ се използва дадената в §1, т.3 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) легална дефиниция на “финансов актив” -  “финансов актив” е активът, определен в приложимите счетоводни стандарти, в това число компенсаторните инструменти по смисъла на чл.2 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти. Когато лицето не е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството, за целите на изречение първо, приложимите счетоводни стандарти са международните счетоводни стандарти, приложими в страната за съответната година.

При условие, че покупката и продажбата на инвестиционно злато не е системна дейност и източник на регулярен доход и печалба, доходът от извършването на сделки, реализиран от физическо лице, ще попадне в облагане по реда на раздел V от ЗДДФЛ „Доходи от прехвърляне на права или имущество“.

На основание чл.33, ал.3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от продажба или замяна на финансови активи е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Така определеният облагаем доход подлежи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, който е 10%  и се декларира в приложение №5 към годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.

Всички съставени и подписани от гражданина документи за възникналите правоотношения и изплатени суми следва да се съхраняват съгласно законовите срокове по чл.38 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс и представят пред контролните органи при поискване.

II ДДС при продажба на имот за над 50 хил. лв.

Дружество не е регистрирано по ДДС. То притежава незастроен поземлен имот (УПИ), придобит през 2014 г. Данъчната оценка на имота е 48 хил. лв. Имотът ще бъде продаден на цена над 50 хил. лв. Поставен е въпросът дружеството трябва ли да начисли ДДС при продажбата?

Съгласно чл.82, ал.1 от ЗДДС, данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка. По смисъла на чл.86, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:

1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;

2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период;

3. посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

Съгласно чл.86, ал.2 от ЗДДС, данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.

Предвид посоченото, при продажбата на УПИ от нерегистрирано по ДДС лице не възниква задължение за начисляване на данък.

Необходимо е предвид осъществяваната от дружеството дейност да се прецени дали след продажбата на имота ще възникне задължение за регистрация по ДДС. Съгласно чл.96, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 хил. лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова  Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.