Данъчен консулт на "Труд": Облагане на доходи, получени от непълнолетни деца

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество „Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

Много непълнолетни деца получават доходи за труда си. Затова в рубриката на „Труд” „Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за облагане на тези доходи. Допълнително разглеждаме режима за плащане с банкова карта на суми над 10 хил. лв.

I Облагане на доходи на деца

Като законен представител на малолетната си дъщеря човек е сключил граждански договор с общинска фондация. Предметът на договора е участие на детето в артистични представления като ще подпомага артистите в техните изпълнения и ще извършва действия по подаване на текст. В договора е определено възнаграждение за детето. От фондацията са задължили родителя да подпише декларация, че е самоосигуряващо се лице. Поставени са следните въпроси:

1. Длъжен ли е родителят да издаде фактура за сумата, която ще получи детето?

2. Подписаните договор, приемо-предавателен протокол и декларация достатъчни ли са за платеца да изплати сумата, без да е в нарушение на данъчното законодателство?

3. След като получател на дохода-възнаграждението е дъщерята, основателно ли е от родителя да се иска подписване на декларация за самоосигуряващо се лице?

Съгласно чл.3 от ЗДДФЛ данъчно задължени лица по закона са:

- местните и чуждестранни физически лица, които са носители на задължението по този закон;

- местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.

Носител на задължението за данъци по ЗДДФЛ е конкретното физическо лице, получател на дохода, включително и когато това лице е непълнолетно/малолетно.

Според разпоредбите на чл.122, ал.1 от Семейния кодекс „Носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител”, а разпоредбата на чл.10, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) указва, че малолетните, непълнолетните и поставените под запрещение физически лица се представляват от техните родители, съответно настойници или попечители.
Следователно, получател на дохода и данъчно задължено лице по гражданския договор е дъщерята, независимо, че същият е сключен чрез родителя в качеството му на законен представител. Ето защо в конкретния случай са приложими разпоредбите на чл.43, ал.4 и чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ, а именно когато платецът на дохода от стопанска дейност е предприятие, размерът на авансовия данък се определя и същият се удържа от платеца при изплащането. Предприятие или самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване - платец на доходи по чл. 29 или 31, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 и 44 сметка за изплатени суми по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице.

Съгласно чл.9, ал.3 от ЗДДФЛ данъчно задължените лица не издават документ за придобития доход, когато платецът издава предвидения в този закон формуляр „Сметка за изплатени суми”.

Предвид на гореизложеното, родителят като законен представител не е следвало да подписва декларация за самоосигуряващо се лице и не е задължен да издава фактура или друг документ от негово име при получаване на възнаграждението по съответния договор.

На основание чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ, местните физически лица подават годишна данъчна декларация (ГДД) по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа. В ал.8 от същата разпоредба е пояснено, че годишната данъчна декларация по ал.1 за доходите на малолетните, непълнолетните и поставените под запрещение физически лица се подава от родителите, съответно настойниците или попечителите.

В срок от 10.01 до 30.04 на годината, следваща годината на получаване на дохода, родителят е задължен да подаде ГДД с попълване на приложение №3. В декларацията следва да посочи целия размер на получения доход, независимо дали същият е заплатен по банков път или в брой, както и дали за същия е съставен документ при получаване или не.

Платецът на дохода следва да посочи в образеца „Сметка за изплатени суми” цялото заплатено възнаграждение, представляващо доход за лицето.

II Плащане над 10 хил. лв. с карта

Фирма „Х” желае да закупи стоки на стойност над 10 хил. лв. По сделката ще бъде извършено авансово плащане чрез дебитна/кредитна карта на ПОС терминално устройство, като за целта ще се издаде касов бон за сумата над 10 хил. лв. и парите ще постъпят в банковата сметка на дружество „У”. Поставен е следният въпрос: С издаването на касовата бележка за сумата над 10 хил. лв. по една сделка има ли нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в брой, при положение че сумата постъпва по банков път?

В чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) е регламентирано, че плащанията на територията на страната, надвишаващи 10 хил. лв. се извършват, само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Тези плащания могат да се извършват не само чрез банки, но и чрез други доставчици на платежни услуги по платежна сметка. В чл.3, ал.1, т.1-5 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) са уредени пет категории на доставчици на платежни услуги, които се подчиняват на единна правна рамка, като в първа категория са посочени банки по смисъла на Закона за кредитните институции.

Платежните институции могат да предоставят платежни услуги, регламентирани в чл.4 от ЗПУПС.
Съгласно чл.4, т.3, б.”б” от ЗПУПС платежни услуги представляват платежните операции, включително прехвърляне на средства по платежна сметка на ползвателя при доставчика на платежни услуги или при друг доставчик на платежни услуги чрез платежни карти или други подобни инструменти.

Понятието „платежна сметка”, използвано в ЗОПБ, е дефинирано в §1, т.32 ДР ЗПУПС, както и в чл.2 от Наредба №3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, като сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежна услуга, която се използва за изпълнение на платежни операции.

Съгласно чл.25 от Наредба №3 за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, „платежната карта” е вид персонализиран платежен инструмент (дебитна или кредитна карта), който се използва многократно за идентификация на оправомощения ползвател на платежни услуги и за отдалечен достъп до платежна сметка и/или до предварително договорен кредитен лимит, и с който могат да се извършват платежни и справочни операции.

Платежната карта се използва само лично от оправомощения ползвател на платежни услуги. Доставчикът на платежни услуги, издател на платежната карта, осигурява всяка издадена от него карта да разполага с интегрална схема (чип), която се използва за установяване на автентичността на карта при изпълнение на платежни операции на терминални устройства АТМ и ПОС.

По смисъла на §1, т.4 от ДР на Наредба №3/18.04.2018 г. „Терминално устройство ПОС (POS Terminal)” е устройство, чрез което се извършват плащане на стоки и услуги, справочни и други платежни и неплатежни операции чрез използване на платежна или предплатена карта.

От горецитираните разпоредби следва, че плащането чрез терминално устройство ПОС чрез използване на платежна или предплатена карта попада в обхвата на чл.4 от ЗПУПС, съответно чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ. Следователно, когато е на стойност над 10 хил. лв. ЗОПБ допуска извършването на плащането по този начин.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Данъчен консулт