Много хора получават доходи от лихви не само от банкови депозити, а и от отпуснати от тях заеми. Затова в рубриката на „Труд” „Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за облагане на доходите в тези случаи. Допълнително разглеждаме случая с облагането на доходи от продажба на книги.

I Доходи от лихви по отпуснат кредит

Човек, който е управител на дружество, сключва с банка договор за кредит. Между дружеството и неговия управител няколко дни по-късно е сключен договор за заем. Изготвен е погасителен план, по който заемополучателят (ЕООД) ще изплаща лихва на заемодателя (физическо лице). Поставен е въпросът:

Физическото лице трябва ли да декларира доход от получена лихва от дружеството, която е в размер, по-нисък от дължимата банкова лихва?

Според чл.10, ал.1, т.6 и чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, в т. ч. от източници по чл.35, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

Съгласно чл.35, т.3 от ЗДДФЛ в облагаемия доход влиза брутната сума на придобитите през данъчната година доходи от лихви. Паричните доходи от лихви по чл.35 от ЗДДФЛ се облагат авансово с данък по реда на чл.44а от ЗДДФЛ, когато платецът им е предприятие. Авансовият данък се определя, удържа, внася и декларира от предприятието - платец на доходите с декларация по чл.55 от ЗДДФЛ. За последното тримесечие авансов данък не се внася, освен ако физическото лице писмено не пожелае това от предприятието - платец с писмена декларация.

Доходите от лихви, облагаеми по чл.35 от ЗДДФЛ, се декларират от физическите лица, които са ги придобили, в Приложение №6 на годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. Същата се подава териториалната дирекция на НАП по постоянния им адрес в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на доходите.

Платците на доходи от лихви подават по електронен път в срок до 28 февруари на следващата година справка по образец за изплатените през годината доходи и за удържания през годината данък (чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ).

На основание чл.36 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходи от лихви на физически лица се определя, като облагаемият доход по чл.35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за своя сметка по реда на Закона за здравното осигуряване. Основата за облагане по чл.36 от ЗДДФЛ участва във формирането на общата годишна данъчна основа по смисъла на чл.17 от закона.

Размерът на данъка се определя, като общата годишна данъчна основа по чл.17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

Физическите лица прилагат нормата на чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ, съгласно която в годишна данъчна декларация, декларират предоставените/получените парични заеми, както следва:

а) непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.;

б) непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.;

в) непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции;

г) непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.

Според чл.52, ал.2 от ЗДДФЛ лицата са задължени да декларират сумите на получените или предоставени от тях парични заеми, които подлежат на деклариране по реда на чл.50, ал.1, т.5 от закона, дори и тогава, когато нямат други облагаеми доходи през годината.

При неизпълнение на задължението за деклариране на тези суми лицата подлежат на административно наказателни санкции.

Когато се договаря заем между физическо лице и дружество, следва да се имат предвид чл.15 и чл.16 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и чл.77 от ЗДДФЛ, които регламентират възможните хипотези за отклонение от данъчно облагане при сделки между свързани и/или несвързани лица. Основното изискване на двата данъчни закона е насочено към определяне на пазарни цени при финансовите взаимоотношения между лицата. Необходимо е намиране на пазарна цена на лихвата по смисъла на определението в §1, т.32 от ДР на ЗКПО. Според определението „пазарна лихва” е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани.

Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката - форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.

Определената според условията на пазара лихва за физическото лице заемодател представлява доход от лихви по смисъла на чл.35, т.3 от ЗДДФЛ без значение каква е лихвата, която е договорена между него и банката при сключване на договор за кредит.

В заключение, на облагане подлежи придобитият от физическото лице през годината доход при спазване на изискванията на чл.36 от ЗДДФЛ за определяне на годишна данъчна основа.

II Доходи от продажба на книги

Гражданин ще купи авторски права върху книга, след което ще я продава чрез интернет и ще я предоставяте до клиентите, чрез услугите на куриерска фирма с наложен платеж. Поставени са следните въпроси:

1. При тази дейност може ли лицето да счита, че извършва дейност - свободна професия?

2. Когато лицето не е автор, а е откупило правата и продава произведението на културата, възможно ли е доходът да се облага по реда на доходи от авторски възнаграждения?

Лице, което е купило авторски права върху произведение на културата с цел последваща продажба и разпространение на същото с цел реализиране на печалба ще е лице, което извършва стопанска/търговска дейност. Търговец по смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва посочените в т.1-15 на цитираната алинея сделки.

Дефинирането на едно физическо лице като търговец не следва да се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. Ако физическото лице осъществява търговски сделки, не е от значение дали то е манифестирало или не участието си в тях като едноличен търговец.

Съгласно чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, по реда на чл.26, ал.1-6 се облагат доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), но не е регистрирано като едноличен търговец.

Облагаемата годишна данъчна основа за доход от стопанска дейност като търговец се определя по реда на чл.28 от ЗДДФЛ и се декларира в приложение №2 „Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец” към годишната данъчна декларация (ГДД) по чл.50 от ЗДДФЛ. Данъчната ставка е 15%.

Единствено доходите, реализирани от продажба на произведение на науката, изкуството или културата от техните автори, могат да бъдат определени като доход подлежащ на облагане по чл.29, ал.1, т.2, б.”б” от ЗДДФЛ.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество „Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.