Много хора живеят и работят в чужбина, но имат доходи от отдаване на имоти под наем, които се намират в България. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци и осигуровки в тези случаи.

Човек има българско и френско гражданство. Живее в Белгия и работи за белгийска фирма, като е осигурен здравно и социално по белгийското законодателство. Не упражнява трудова дейност в България, но центърът на жизнените му интереси не е в Белгия и съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица и СИДДО с Белгия и Франция се определя за местно лице на България. Затова удържаният данък върху доходите не е като за местно лице на Белгия. Гражданинът е собственик на апартамент в България, който ще отдава под наем. Поставени са въпросите:

1. Трябва ли да се осигурява здравно върху доходите от наем, които ще получава?

2. При положение, че се счита за местно лице на България и се удържа авансово данък върху наема, трябва ли да декларира дохода си от трудово правоотношение, получен в Белгия?

Относно здравното осигуряване:

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл.33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка (чл.33, ал.2 от ЗЗО).

От 1 май 2010 г. се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност на Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и на регламент за неговото прилагане - Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета.

“Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) №883/2004, съгласно който лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава-членка. Основното правило при определяне на приложимото право в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава (чл.11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004).

При условие, че човекът полага труд в една държава от ЕС, то той подлежи на осигуряване в тази държава по реда на нейното законодателство. Следователно, ако през периода на трудова заетост в другата държава-членка спрямо него е приложимо законодателството на тази държава, на основание чл.33, ал.2 от ЗЗО за този период той е освободен от задължението за внасяне на здравни вноски в НЗОК.

Важно е да се подчертае, че в хипотезата на работа на територията на само една държава-членка няма задължение за уведомяване на компетентната институция по определяне на приложимото законодателство и не се издава Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност (Формуляр А1).
В този случай периодите на осигуряване по чуждото законодателство се удостоверяват с формуляр за завършени периоди на осигуряване, издаван от компетентната институция на държавата-членка по месторабота. Формулярът, който може да бъде представен пред Националната агенция за приходите може да бъде например ЕЗОК, Е104, Е106 или аналогичните документи по Регламент (ЕО) №883/2004 или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държава-членка, в който да е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване в съответната държава. Въз основа на данните в документа ще бъде коригиран здравноосигурителният статус на гражданина.

Съгласно чл.40, ал.5 от ЗЗО лицата, които нямат доходи, върху които се дължат здравни вноски въз основа на трудова дейност или на друго основание, и не подлежат на осигуряване от държавния бюджет, са длъжни да внасят осигуровки върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния осигурителния доход за самоосигуряващите се - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Тези хора извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните здравни вноски се внасят в срока за нейното подаване. По този ред ще се осигурява и лице, което подлежи на задължително здравно осигуряване по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО за получените през годината доходи от наем на недвижимо имущество.

За да е приложим гореописаният ред обаче, на първо място следва лицето да попада в кръга на задължително осигурените в НЗОК, посочен в чл.33 от ЗЗО. При условие, че в случая е приложимо друго европейско осигурително законодателство (белгийското), съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, на основание чл.33, ал.2 от ЗЗО гражданинът не попада в кръга на задължително осигурените по ЗЗО лица, включително и за получените през годината доходи от наем.

Относно данъчното облагане:

Съгласно чл.6 от Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ), местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България и в чужбина. Местните физически лица подават годишна данъчна декларация (ГДД) за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл.28 от закона.

В случая като местно лице на България за данъчни цели гражданинът има задължение да подадете ГДД за придобитите доходи през годината както от източник в страната, така и от източник в чужбина. В случая доходът, получен в Белгия, е от трудово правоотношение и е обложен там.

Съгласно чл.15 от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане СИДДО с Кралство Белгия доходът подлежи на облагане в страната, където е положен трудът, освен ако не са налице следните изключения:

1. възнагражденията, които местно лице на едната договаряща държава получава за работа, извършена в другата договаряща държава, се облагат в първата държава, ако:

а) получателят пребивава в другата договаряща държава за период или периоди, непревишаващи общо 183 дни през данъчната година;

б) възнагражденията се плащат от работодател или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата договаряща държава;

в) възнагражденията не са за сметка на място на стопанска дейност или определена база, каквито работодателят има в другата държава.

2. Независимо от предходните разпоредби на този член възнагражденията, получавани от трудова дейност, извършвана на борда на кораб или самолет, използвани в международен транспорт, или на борда на плавателен съд, обслужващ вътрешния транспорт, се облагат в държавата, в която е седалището на действителното управление на предприятието.

Методът, който СИДДО предвижда за избягване на двойното данъчно облагане, е “освобождаване с прогресия”. При условие, че придобитият доход подлежи на облагане в Белгия и данъкът е платен, като местно лице за България гражданинът следва само да декларира дохода от трудови правоотношения в ГДД, приложение №1, като данък не се дължи в България. Освен приложение №1 трябва да попълни приложение №9, част I и приложение №10, част VIII, т.9. За дохода от наем в страната се попълва приложение №4. Към ГДД трябва да приложи доказателства за размера на внесения данък в чужбина.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.